Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25762 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17482/2026
Вид
Определение № 25762
Подписан
15.07.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25762 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110117482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Предявени са от М. Х. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за суми, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.10.2007 г. по гр. д. № 5470/2007 г. по описа на РС – Русе, и е образувано изп. д. № 20078310400695 по описа на ЧСИ Ц. Г., с рег. № 760 на КЧСИ, с район на действие ОС – Русе.

В актуалната редакция на разпоредбата на чл. 113, изр. 1 ГПК е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда дори при липса на отвод да вземе отношение за наличието й.

В настоящия случай са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се оспорва правото на ответника на принудително изпълнение на вземанията му по изпълнителния лист, които е придобил по договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД. С оглед предмета на дейност на цедента очевидно е, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за банков кредит. Съобразно ЗЗП само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице /в този смисъл – Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г. на ВКС, II ТО/. В случая в рамките на материалното правоотношение ищецът несъмнено се явява потребител, тъй като е физическо лице – страна по договор за банков кредит, което не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, и именно в качеството си на потребител предявява 1 исковете по настоящото дело. Следователно спрямо предявените искове независимо от тяхната правна квалификация е приложима местната подсъдност по чл. 113 ГПК.

В случая oт служебно изисканата от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. Русе. Поради това производството пред СРС следва да се прекрати и делото следва да се изпрати по местна подсъдност на РС – Русе.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17482/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в законна сила на определението делото незабавно да се изпрати на РС – Русе.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2