Решение № 460 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500044 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4526 от 10. 11.2023 г. постановено по гр. д. № 13052/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХV I I гр. състав, са отхвърлени предявените от И. Б. и Е. Г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против П. за признаване за установено, че ищците притежават всяка по ½ ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** въз основа: за И. Б. - на покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, оформена в нотариален акт № 167/26.10.1993 г., а за Е. Г.

– на договор за дарение, оформен в нотариален акт № 194/11.09.2017 г., като неоснователни и недоказани, както и са отхвърлени евентуално предявените искове ищците да бъдат признати за собственици на гореописания имот до размера ½ ид. част от правото на собственост всяка въз основа на давностно владение, като неоснователни и недоказани.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от И. Б. и Е. Г..

1

Жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирани страни – ищци в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателките Е. Г. и И. Б. обжалват постановеното първоинстанционно решение като неправилно. Считат извода на районния съд, че държавата към 1958 г. не била уредила възможност за продажба на земя на гражданите, поради което и сключената тогава между нея и М.М.

(праводател на И. Б.) сделка с предмет ½ ид. части от собствеността върху процесния ПИ с кадастрален идентификатор № *** (дворно място на двуетажна сграда) не породила действие, поради което не породила действие и последващата сделка, с която правата върху тази идеална част се прехвърлени на г-жа Б., за неправилен и неподкрепен от закона. Неправилно било и съждението, че понеже тези сделки не породили действие, собствеността върху идеалната част била заварена държавна от ЗВСОНИ, респ. в полза на праводателката на ответницата по делото настъпила реституция по реда на този закон. Нямало пречка пред действието и на сделката, с която през 1979 г. И.н Т. и С.Н. получили собствеността върху другата ½ ид. част от собствеността върху процесния имот – като принадлежност към първия етаж от сградата, както нямало пречка да се зачете и веригата на последващите правоприемства, приключваща с придобИ.не по дарение от жалбоподателката-ищец Е. Г. на въпросната идеална част. Дори да била останала държавна собствеността върху дворното място, то реституция пак не могла да настъпи, така щото същото било загубило самостоятелното си предназначение и се явявало обща част и принадлежност към сградата. Не са съгласни и с решаващите мотиви на първата инстанция, обосновали отхвърлянето на евентуално съединения иск за придобИ.не на имота по давност. Не било преценено, че ищцитежалбоподателки владели етажите на сградата и съответните идеални части от дворното място на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателите им може да не са били собственици, а съгласно постановките на ТР № 10 от 5.12.2012 г. на ОСГК с разпоредбата на чл. 5 от ЗВСОНИ се въвежда ново основание за прекъсване на придобивната давност за имоти, подлежащи на реституция, но новата давност е идентична с тази преди прекъсването – срокът за придобИ.нето на имота следва да е 5 или 102 годишен в зависимост от вида на владението преди влизане в сила на закона.

Неправилно районният съд кредитирал показанията на св. Г., без да съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Неправилно били преценени показанията на свидетелите на ищците-въззивници.

Иска се от съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг такъв, с който да уважи претенциите на жалбоподателките.

Претендират се разноски,

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззИ.емата П.. Оспорва въззИ.нта жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивниците И. Б. и Е. Г. чрез процесуалния си представител поддържат въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззИ.емата П. чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от И. Б. и Е. Г. с иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК против П. за признаване за установено, че са собственици в равни идеални части на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Пловдив по сделки – договор за продажба срещу издръжка и гледане за Б. и договор за дарение за Г..

В исковата молба и уточнението към нея са изложени твърдения, че ищцата Б. придобила собствеността върху ½ ид. ч. от процесното дворно място (както и втори етаж от построената в имота двуетажна сграда и ½ от общите части на последната, правата върху които не са предмет на делото) по договор за издръжка и гледане от М.М. и М. М. през 1993 г., които пък придобили имота от държавата през 1958 г.. От тогава тя необезпокоявано владяла процесния имот. Ищцата Г. придобила другата ½ ид. част от процесното дворно място (както и първи етаж от построената в имота двуетажна сграда и ½ от общите части на последната, правата върху които не са предмет на делото) по договор за дарение от 2017 г. от М.Г. и О. Г., които 3 придобили по покупко-продажба през 1995 г. от С.Н., който придобил по дарение през 1984 г. от И.н Н. и С.Н., които пък придобили имота през 1979 г от държавата. В края на 2021 г. ищцата Г. получила писмо от адвокат, упълномощен от ответницата П., в което последната претендирала, че тя е собственик на цялото дворно място по наследство и реституция, като прилагала акт за деактуване на имота като общински. Ищците считат, че те, а не г-жа Х., са собственици на имота, поради основен довод, че праводатели им са придобили дворното място преди влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което реституция в полза на наследодател на ответницата, респ. в нейна полза, е нямало как да настъпи. Така възникнал правният спор за установяване на действителните собственици на дворното място, поради което и съществувал интерес от водене на иска. При условията на евентуалност ищците претендират да им се признае право на собственост върху дворното място (по ½ ид. част за всяка от тях) на основание давностно владение – от придобИ.не на собствеността от държавата от страна на праводателите им до завеждане на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П. е подала писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на исковете. Сочи, че държавата не прехвърлила право на собственост върху процесното дворно място чрез твърдените от ищците сделки, а единствено било учредено право на строеж върху същото в полза на техните праводатели. С оглед на това собствеността върху имота била заварена държавна от ЗВСОНИ. Имотът подлежал на реституция като отчужден по ЗОЕГПНС през 1929 г., респ. бил възстановен с влизане в сила на реституционния закон на наследодателката на ответницата Б.С., а понастоящем като нейна единствена наследница се легитимирала като собственик именно г-жа Х.. Оспорва и претенцията за изтекла в полза на ищците и техните праводатели придобивна давност.

Първоинстанционният съд е подложил на телеологично тълкуване нормите на Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети (отм.). Приел е, че към 1958 г. държавата сама е ограничила възможността да се извършват разпореждания с държавна земя, поради което не е могла да прехвърли идеална част от дворното място на физическо лице, а със сделката от 1979 г. по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) държавата единствено е учредила право на строеж върху дворното място и е запазила собствеността си. С тези решаващи мотиви 4 са отхвърлени главните искове срещу г-жа Х., защото е прието, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ цялото процесно дворно място е било собственост на държавата и е подлежало на реституция. Евентуалните искове, основаващи се на твърдения за придобивна давност, също са отхвърлени като недоказани.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

Твърденията на страните съвпадат досежно това, че за процесния период имотът е бил във фактическа власт единствено на ищците и техните праводатели. Не се спори, а и документално се установява от АДС № 1912/1552 от 08.01.1951 г., и документите по отчуждителната преписка, находящи се на л. 80-83 от първоинстанционното дело, че процесното дворно място, ведно с построената в него сграда, е било отчуждено по реда на ЗОЕГПНС от М.Г.И., чийто титул за собственост представлява нотариален акт за собственост, издаден по Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомни, № 85, том IX, дело № 1397/1929 г. по описа на I-ви нотариус при ПдОС.

По главния иск се спори относно собствеността на дворното място – дали то валидно е придобито от ищците по сделки, или се притежава от ответницата по наследство и реституция, а по евентуалния иск - относно качеството на фактически властващите върху мястото – дали те са държатели, или са владелци, дали в тяхна полза е изтекла придобивна давност, или не.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 24.10.1958 г. въз основа на решение № 110 на Изпълкома на ГНС (находящо се на л. 114 от първоинстанционното дело) Държавата и М.Б.М. изразяват съгласие на последния да се продаде следния държавен имот: вторият-тавански етаж от масивната жилищна сграда на ул. *** в гр. Пловдив, ведно с ½ ид. част от място, представляващо парцел V от кв. 717 по стария план на гр. Пловдив, цялото 425 кв. м.

В нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена по стопански начин № 2, том 17, дело № 7019/1972 г. е посочено, че пред 5 нотариус Димитър Делов са се явили М.Б.М. и М. А. М. (съпруга), представили са съответни документи, измежду които и описания по-горе договор за продажба, и са постигнали съставянето на нотариалния акт за собственост във връзка с преустройството на втория етаж от сградата, ведно с ½ ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено с площ 425 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 1016 в кв. 717 стар и 335 нов по плана на гр. Пловдив, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 167, том 51 от 1993 г. по описа на нотариус при ПдРС, М.Б.М. и М. А. М. дават съгласие да прехвърлят на дъщеря си И. М. Б. (ищцата) срещу задължение за гледане и издръжка, което тя се съгласява да поеме, собствеността върху ½ ид. част от дворно место, намиращо се в гр. Пловдив, ул. ***, цялото застроено и незастроено с площ 425 кв. м., съставляващо парцел V-1016 от кв. 717 стар, 335 нов по плана на гр. Пловдив, ведно с втория етаж от построената в мястото сграда и със съответните ид. части от общите части на сградата.

От договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно наредбата за държавните имоти от 25.12.1979 г. се установява, че държавата, от една страна, и И.н Т. Н. и С.А. Н.а, от друга страна, се съгласяват да се продаде на последните държавният апартамент, представляващ първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се на ул. ***, и да се отстъпи право на строеж върху ½ ид. част от дворното място, съставляващо имот пл. № 1016, парцел V в кв. 717 стар, 335 нов по плана на I I и IV градска част на Пловдив, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата.