Решение № 15368 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15368 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110146128 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „*************”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми :

2 813,10 лв, представляващи сбор от стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – къща, находяща се в град ************, както следва : 650,92 лв за периода от 19.02.2021г. до 18.05.2021г. по фактура № 3371637/30.06.2021г., 340,62 лв за периода от 06.07.2021г. до 06.08.2021г. по фактура № 3379369/10.08.2021г. и 1 821,56 лв за периода от 07.03.2022г. до 06.06.2022г. по фактура № 3422736/09.06.2022г., и 264,47 лв, представляващи сбор от мораторни лихви върху всяка от трите главници – 101,66 лв върху сумата по фактура № 3371637/30.06.2021г.

(650,92 лв) за периода от 12.07.2021г. до 31.01.2023г., 49,33 лв върху сумата по фактура № 3379369/10.08.2021г. (340,62 лв) за периода от 23.08.2021г. до 31.01.2023г. и 113,48 лв върху сумата по фактура № 3422736/09.09.2022г. (1 821,56 лв) за периода от 20.06.2022г. до 31.01.2023г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.02.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 8851/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

1

В хода на съдебното производството пълномощниците на ищеца поддържа исковете.

При устните състезания в заседанието на 16.07.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът П. С. Б. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представените на 30.10.2023г. и на 31.10.2023г. два отделни отговора на исковата молба , депозирани в срока по чл.131,ал.1 ГПК.

Оспорва се законността на извършените от служители на ищцовото дружество проверки на електромера в процесната сграда , като се твърди , че ответникът не е бил уведомен за тези проверки по надлежния ред и по-конкретно на адреса му, който е различен от адреса на процесната къща , и за който ищецът е уведомен. Посочва се , че ищецът е собственик на електромера и затова само той е отговорен за неговата изправност. Сочат се доводи , според които общите уславия на ищцовото дружество не са задължителни за ответника , тъй като той не е търтовец и не е заявил писмено , че ги приема , поради което е неприложим чл.298,ал.1,т.2 ТЗ. В приложената към отговора на исковата молба от 30.10.2023г. писмена молба с искане за конституиране на подпомагаща страна е посочено , че от 2017г. процесният обект се ползва от лицето Р. Е. Т. на основание Предварителен договор от 09.05.2017г. , по който тя е купувач , но не е изплатила цялата продажна цена , поради която е заведен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД , по което има решения на първя и втора инстанция , с които се уважава иска , но делото не е приключило на третата инстанция пред ВКС. Посочва се , че ответникът е депозирал искания за прекъсване на електрозахранването на процесния обект съответно на 22.07.2021г. и на 07.09.2021г. , като е заплатил дължимата за това такса в касите на ищцовото дружество , и видно от посоченото в писмо на служители на ищеца към 04.11.2021г. обекът е бил с преустановено електрозахранване.

В хода на съдебното производството пълномощнииците на ответника поддържат оспорването на исковете. В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Подпомагащата страна Р. Е. Т. (конституирана на основание чл.219 ГПК с протоколно определение в откритото заседание на 05.07.2024г. по искане на ответника , предявено с писмена молба , представена заедно с отговора на исковата молба от 30.10.2023г. , в качеството й на ползвател на процесния имот през процесния период -б.с.) е призована по реда на чл.47,ал.6, предл.1 ГПК във връзка с чл.47,ал.5 ГПК и чл.47,ал.7 ГПК според посоченото с протоколно определение в откритото заседание на 21.05.2025г. във връзка с удостоверяванията в предходното заседание на 21.02.2025г., не е изразила становище по исковете , не е изпратила представител в хода на ъдебното производство , включително и в заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , и не е представитела доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

2

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 8851/2023г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По настоящото дело е представен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , сключен на 09.05.2017г. между П. С. Б. (ответникът) и Е. Х. Б.а като продавачи и Р. Е. Т. (подпомагащата страна) като купувач , по силата на който ответникът и втората съсобственичка са се задължили да прехвърлят правото на собственост върху процесната къща на Р. Е. Т., която се е задължила да заплати уговорената прадожна цена.

Видно от изрично посоченото в мотивите на съдебното решение № 987/17.07.2023г. по в.гр.д. № 3288/2022г. на САС , 4-ти граждански състав (представено по настоящото дело – б.с.) „владението на имота е било предадено на Р. Е. Т. в края на 2017г.”. С това въззивно съдебно решение е потвърдено първоинстанционното съдебно решение на СГС , с което е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на процесната къща от 09.05.2017г. между П. С. Б. и Е. Х. Б.а като продавачи и Р. Е. Т. като купувач. Не е спорно по делото , че двете съдебни решения на СГС и на САС са обжалвани пред ВКС, като няма представени доказателства за приклюване на касационното съдебно производство.

С отговора на исковата молба по насотящото дело е представено и Постановление за образуване на наказателно производство на СРП от 09.06.2022г. по пр.пр. № 6972/2022г. , с което са дадени указания да се установи Р. Е. Т. „на какво правно основание пребивава на адрес гр. *************** , „собственик ли е на имота , находящ се на този адрес и на какво правно основание извършва значителни ремонтни дейности, водещи до промяна в конструкцията на жилището и дали същите са съгласувани със собствениците на въпросния имот”, както и „какви ремонтни действия е извършвала”.

Като писмено доказателство по настоящото дело е прието и заверено копие от писмено Споразумение от 08.02.2024г. между Р. Е. Т. от една страна и П. С. Б. и Е. Х. Б.а от друга страна. В чл.4, ал.1 от това споразумение е уговорено изрично , че задълженията, възникнали по повод ползването на процесната къща през периода от месец ноември 2107г. до месец февруари 2024г., включително и за ползвана , но неправилно изчислена електрическа енергия към „**********”ЕАД (ищецът- б.с.) ще бъдат изцяло платени от Р. Е. Т..

От гореустановените факти е видно , че през процесните периоди от 19.02.2021г. до 18.05.2021г., от 06.07.2021г. до 06.08.2021г. и от 07.03.2022г. до 06.06.2022г. ответникът П. С.

Б. не е бил единствен собственик на процесната къща , а един от двамата съсобственици , 3 к а т о няма представени писмени доказателства за квотите на съсобственост.

Същественото е , че въпреки че е бил съсобственик на имота, П. С. Б. не е упражнявал правомощието ползване (както и втората съсобственичка Е. Х. Б.а) , защото от месец ноември 2017г. фактическата власт върху имота е била предоставена на трето лице – Р.

Е. Т. на основание сключения предварителен договор за продажба на имота от 09.05.2017г. , като Р. Е. Т. не само е ползвала процесния имот, но и е извършвала съществени ремонтни дейности , във връзка с които е образувано наказателно производство.

Според изричната разпоредба на чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ********** „клиент”– страна по договор за използване на ЕРМ е „собственик или титуляр на вещно правно на ползване на обект , който е присъединен към ЕРМ съгласно действащото законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител”. От тази разпоредба се установява , че потребител на електрическа енергия е лице , което упражнява правомощието ползване , включено във вещно право относно съответния обект, присъединен към ЕРМ.

По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че ползването на процесния имот през процесния период. той е бил лишен от

Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на електрическа енергия за процесния имот през процесния период , той н е е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материалноправна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Независимо от гореизложеното следва да се отбележи , че по настоящото дело е доказано , че след първата проверка на 18.05.2021г. ответникът е подал на 22.07.2021г. заявление до ищеца за преустановяване на електрозахранването на имота , а на 07.09.2021г. е подал второ такова заявление, като е платил и таксите за това. Преустановяването на електрозахранването на обекта е признато и в писмото, изх. № 1000013749/04.11.2021г. от пълномощник на ищцовото дружество до ответника. Това са самостоятелни основания за освобождаването на ответника от отговорност за дължимите суми поради корекцията на стойността на електронергията след втората проверка (от 06.08.2021г.) и третата проверка (от 06.06.2022г.), тъй като тези проверки са извършени след подаването на зявлението от ответника за преустановяване на електрозахранването в имота, който при това не се е ползвал от него.

4

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца право, предявените от него установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.

На ответинка с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение (700 лв съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 0204355/ 01.10.2023г.).

На подпомагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като няма доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.