Решение № 492 от 11.10.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Ямбол, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330103525 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ЕОС Матрикс» ЕООД, против Д. А. М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата от 3500 лева от общо дължимата от 9176,07 лв. –частична главница за периода 25.07.2016 г.-09.12.2018 г., сумата от 500 лв. мораторна наказателна лихва за периода 25.07.2018 г. до 16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.08.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС.

Ищецът твърди, че на 09.12.2008 г. между ответника, в качеството му на заемател, и „СиБанк“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 10 000 лв.

ГЛП към датата на сключване на договора бил в размер на 17%, като кредитополучателя се задължил да го погаси на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, като всяка вноска била в размер на 173.80 лв.,считано от 09.01.2009 г. Крайната дата на договора бил на 09.12.2018 г., ГПР бил в размер на 19.38%. Общата дължима сума по договора била в размер на 20865,61 лв.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012 г. задължението на ответника към заемодателя било прехвърлено на ищеца, като длъжникът бил уведомен за новия си кредитор с уведомление, изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Сочи се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на писмо-уведомление от 09.10.2020 г., като в предоставения му 7-дневен срок не последвало доброволно изпълнение, което породило правния интерес на кредитора за подаване на заявление по чл.410 ГПК.

Също така се твърди, че след усвояване на кредита и след прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия, длъжникът не бил обслужвал задължението си, поради което 1 непогасения размер на кредита бил 9676,07 лв., като същия дължал и мораторна лихва в размер на 500 лв. за периода 25.07.2018 г. до 17.08.2021 г.

Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Оспорва се процесуалната легитимация на ищеца, като предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява се за изтекла погасителна давност, както и че не е уведомена за предсрочната изискуемост, като се иска прекратяване на делото на последното основание.

Също така се възразява, че мораторната лихва също е погасена по давност, както и че, договора за кредит съдържал неравноправни клаузи, касаещи разпоредбите за едностранна промяна от страна на банката на договорените такси и комисионни, на ГПР по кредита, на БЛП по утвърдена методика в зависимост от преминете на посочените индекси и параметри.

Даденото съгласие на потребителя било формално, основано на неразбираеми термини и без възможност да се влияе върху съдържанието на договора. Дължимите лихви и такси услуга се доближавали до размера на главното задължение, което сочило за явна неравноправност на страните и договаряне във вреда на клиента. Естеството и начинът на уговорките, несъответствали на изискванията за добросъвестност и се явявали неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, като съдът следвало да се произнесе служебно по тяхната нищожност.

Иска се отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или процесуален представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/2021 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение № ***/08.09.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми – 3500, 00 лв. – главница за периода 25.07.2016 г.- 09.12.2018 г., 500,00 лв. – мораторна лихва за периода 25.07.2018 г.17.08.2021 г. , законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 80,00 лв.

В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По настоящото е представено копие от договор за потребителски кредит без поръчители № РК ***/ 09.12.2008 г., по силата на който банка „Стопанска и Инвестиционна банка“АД ( Сибанк) е предоставил на длъжника Д. А. М., потребителски кредит в размер на 1000,00 лв., със срок за издължаване 120 месеца или с краен срок на издължаване 09.12.2018 г. Представен е и погасителен план към договора, искане за отпускане на потребителски кредит от 08.12.2008 г. с данни за кредитоискателя Д. А. М. и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 27.05.2013 г., като в същото се съдържа волеизявление и подпис на Д. А. М. от 26.07.2013 г. , че е уведомена за прехвърляне на вземания, произтичащи от договор ******/09.12.2008 г. на ищцовото дружество.

Приложен е и договор от 28.09.2012 год. за прехвърляне на вземанията, сключен 2 между „Сибанк“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ООД по силата на който първата договаряща страна е прехвърлила на втората всички свои права върху вземания по смисъла на чл. 99 и 100 от ЗЗД, като в чл. 5.2. страните са уговорили, че цедентът дава съгласието си и упълномощява цесионера да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното по силата на настоящия договор прехвърляне на вземанията, като в т.5.1 е предвидено, че предаването на информацията за вземанията ще се осъществи на база Приложение № 1 към договора. Приложено е и Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични вземания между„Еос Матрикс“ ООД и„Сибанк“ ЕАД от 28.09.2012 г., което било неразделна част от договора за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, изготвена след запознаване с приложените по делото материали и справка при ищеца и „ОББ“ АД в скачеството им на правоприемник на „Сибанк“ АД, от която се установява, че от разплащателна сметка **********************, че на 09.12.2008 г. била предоставена сума в размер на 10 000, 00 лв., кояьто била усвоена в периода 09.12.2008 г.- 09.01.2009 г. ( Таблица № 1). По сметки на „ЕОС Матрикс“ ЕООД нямало постъпили плащания след датата на цесия, като за периода 09.01.2009 г.- 12.08.2011 г. по сметките на „Сибанк“ АД по процесния договор, били погасени задължения в размер на общо 4 411, 23 лв. ( Таблица № 2), от които – главница в размер на 823, 93 лв. и договорна лихва в размер на 3 587, 30 лв.

След датата на цесия- 28.09.2012 г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК16.08.2021 г., както и след предявяване на заявлението, не били извършвани плащания.

Последното плащане било извъшено по сметките на „Сибанк“ АД- 12.08.2011 г., в размер на 180, 00 лв., с което било погасено просрочената към този момент договорна лихва.

Падежиралата, дължима и непогасена главница за периода 25.07.2016 г.- 09.12. 2018 г., при действащ първоначален лихвен процент, уговорен с договора за кредит, бил в размер на 4 114, 69 лв. и обхващал от вноска № 92 с падеж 09.08.2016 г. до вноска № 120 с падеж 09.12.2018 г. ( таблица № 3). Падежиралата, дължима и непогасена главница за периода 16.03.2016 г.- 09.12.2018 г., при действащ първоначален лихвен процент, уговорен с договора за кредит била в размер на 4000, 30 лв. и обхващал от вноска № 93 с падеж 09.09.2016 г. до вноска № 120 с падеж 09.12.2018 г. ( таблица № 3). Размерът на лихвата за забава върху частично претендираната непогасена главница- 3 500, 00 лв. за посочения в исковата молба период 25.07.2018 г.- 13.08.2021 г., като се съобразял периодът на извънредното положение- 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. бил в размер на 1023, 75 лв. ( таблици № 4 и № 5). Размерът на лихвата за забава върху изчислената по т.4.1 главница- 4 114, 69 лв., за периода 25.07.2018 г.- 13.08.2021 г., като се съобразял периода на извънредното положение- 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. бил в размер на 1 203, 56 лв. ( таблици № 6 и 7).

Размерът на лихвата за забава върху изчислената по т.4.2 главница- 4 000, 30 лв., за периода 25.07.2018 г.- 13.08.2021 г., като се съобразял периода на извънредното положение13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. бил в размер на 1 170, 10 лв. ( таблици № 8 и 9). Размерът на лихвата за забава върху частично претендираната непогасена главница- 3500, 00 лв., за периода 13.08.2018 г.-13.08.2021 г., като се съобразял периодът на извънредното положение13.03.2020 г.- 14.05.2020 г., бил в размер на 1 005, 27 лв. ( таблици № 10 и 11). Размерът на лихвата за забава върху изчислената по т.4.1 главница- 4 114, 69 лв., за периода 13.08.2018 г.- 13.08.2021 г., като се съобразял периода на извънредното положение -13.03.2020 г.14.05.2020 г. бил в размер на 1 181, 84 лв. ( таблици № 12 и 13). Размерът на лихвата за забава върху изчислената по т.4.2 главница- 4 000, 30 лв., за периода 13.08.2018 г.13.08.2021 г., като се съобразял периода на извънредното положение -13.03.2020 г.14.05.2020 г. бил в размер на 1 148, 99 лв. ( таблици № 14 и 15).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

3

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение. Относно възражението на ответника по допустимостта на иска, настоящия съдебен състав,счита,че действително в заявлението по чл. 410 от ГПК в т.9 в е посочено, че парично вземане в размер на 4000 лв., частична претенция от които 3500 лв. главница от общо дължимата от 9176, 07 лв. и 500 лв. мораторна наказателна лихва, като в т.12 в заявлението обстоятелства от които произтича вземането е посочено , че на 09.12.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит между „Сибанк“ АД и Д. А. М. в размер на 10 000 лв. ГПР към датата на сключване на договора бил в размер на 17.00 %, като кредитополучателя се задължавал да погаси задължението на 120 месечни анюитентни вноски, включващи главница и лихви в общ размер на 173, 80 лв., считано от 09.01.2009 г., с крайна дата ( падеж на задължението) 09.12.2018 г., като заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е издадена за главница от 25.07.2016 г. до 09.12.2018 г. в размер на 3500 лв., като исковата молба е предявена, така както е поискано в заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. С оглед на това настоящия съдебен състав приема,че не е налице предмет различен от предмета на спора в заповедното производство.Предмет и на заповедното и на исковото производство са неплатени задължения по договора за потребителски кредит от 09.12.2008 г., като съдът се произнася по заявената от заявителя претенция, а не по размера на частичния иск, като последния следва да бъде разгледан в друго производство след предявяването му, като настоящия иск се явява допустим.