Определение № 92 от 26.02.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Русе, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Явор Влахов

Велизар Т. Бойчев като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно частно наказателно дело № 20254500600119 по описа за 2025 година

Производството е по чл.243 от НПК.

С определение №34/10.01.2025г., постановено по ЧНД№2119/2024г. по описа на РСРусе, съдът е потвърдил постановление на РП- Русе от 13.08.2024г., с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 от НК производството по досъдебно производство №406/2024г. по описа на РРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е изложил доводи за правилност на постановлението на РРП, поради липсата на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Определението на РРС е обжалвано от адв.К. от РАК, в качеството й на повереник на свид.А. М., пострадала от разследваното престъпление. Изложени са съображения за необоснованост на атакувания акт, за непълнота при събиране на доказателствата и за неправилна оценка на наличните такива по делото, поради което са направени превратни на тях правни и фактически изводи.

Русенски окръжен съд, след проверка на събраните по делото доказателства и като съобрази наведените в жалбата доводи за неправилност на определението, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по ал.7 на чл.243 от НПК и от лице, легитимирано за такова действие. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Накратко установената фактическа обстановка по делото е следната:

Свид. А. М. била собственик на недвижим имот с идентификатор *****.***.**.**, с площ 1155 кв.м, на адрес гр.Б., ул.“Е. д.“, №***. Поради липса на необходимост от представения имот, М. решила да го продаде и го обявила за продажба в социалната мрежа „Фейсбук“. През пролетта на 2022г. с нея се свързал свид.Д. Ж. от с.Д., който поискал да купи имота. Свид. Д. Ж. подготвила проект за нотариален акт за продажба на имота с цена 1

90 000 лв. Поради противоречия за начина на заплащане на цената на имота, сделката не се осъществила тогава.

Впоследствие се провели нови преговори между дадените лица, които се споразумели М. да продаде имота на свид.К. А., живееща на семейни начала с Ж.. На 18.08.2023г. свидетелите М. и А. сключили договор за продажба на имота с нотариален акт № **, т.*, рег. № ****, дело № 280/2023г., изповядан от свид.К. С., в качеството й на помощник- нотариус на нотариус С. Й.. В нотариалния акт била определена от страните продажната цена 19 000 лв., която сума щяла да бъде получена от продавача изцяло по банков път след подписване на нотариалния акт, а владението на имота ще бъде предадено от продавача на купувача, непосредствено след подписването му. В кантората страните по сделката били придружени от свидетелите Д. и Ж.. Продажната цена била платена по банков път веднага след подписването на нотариалния акт, документ за което бил предаден същия ден на свид.С., която изпратила нотариалния акт за вписване в Агенцията по вписване. В късния следобед на същата дата в нотариалната кантора при свид. С. се явили свидетелите М. и Д. и М. поискала да се развали сделката, тъй като действителната уговорка с купувача на имота била за по- висока цена, която не й била заплатена. След проверка, свид.С. установила, че нотариалния акт е вписан в Агенцията по вписване и уведомила М., че в него момент повече не би могло да се направи.

Данъчната оценка на процесния имот към момента на обсъдената сделка била 20540.40лв.

Тази фактическа обстановка води на следните правни изводи:

Производството по делото е проведено пълно, всестранно и обективно. Събрани са всички доказателства, относими към изясняване на обстоятелствата по делото. Изследвани са всички факти и лица, имащи отношение към действията по делото и съответно към главните факти на доказване. Въпреки изчерпателността на събраните доказателства/ на практика не се останали такива, които, ако бъдат приобщени към делото, да доведат до друг извод/ не са налице такива, които да обосноват категорично наличие на елементите на разследваното престъпление. И двете страни по дадената по- горе сделка твърдят нейната симулативност по отношение на цената й, която е определяна в различен размер от тях. Свид. А. и свид.Ж. заявяват платена от тях цена в размер на 49000лв. за имота, 30000лв. от които били дадени в брой на свид. М. в деня на сключване на договора за продажба. Свид.М. твърди договорена цена на имота 85000лв., за разликата до които от платените й 19000лв., претендира, че е измамена. Твърденията на М. се подкрепят от свидетелите Д. и Д., съответно нейни сестра и приятел, които пресъздават тезата й, без преговорите за имота да са им станали пряко достояние. Показанията на всички упоменати лица се дискредитират от волеизявението на М. и А. в нотариалния акт, с който е документиран договора за продажба на имота, където на основание чл.25, ал.9 от ЗННД те декларирали, че сумата, посочена в него- 19000лв., е действително уговореното плащане по сделката между тях. С цел осъзнаване сериозността на декларираното, страните били информирани от свид.К. С. за отговорността, която носят по чл.313 от НК за деклариране на неверни данни относно продажната цена на имота.

Страните по сделката се съгласили с всички нейни елементи, описани в нотариалния акт, 2 както и че тя не е симулативна, не е сключена при крайна нужда, грешка, заплаха или при явно неизгодни условия, всичко което било потвърдено с подписите на М. и А.. Въпреки това и двете страни по сделката- свидетелите М. и А. заявяват скрито съглашение относно цената на имота, определяйки я в различни стойности, размерите на които се подкрепят от свидетелите Ж., Д. и Д. по начин, зависещ от близостта им със съответната страна по договора. По делото няма, а явно и въобще не е съставено, обратно писмо, което да разкрие друго, прикрито съдържание на договора. Действително уговорената и платена цена за имота е по- ниска дори от данъчната му оценка, но безспорно е, че такава уговорка е законна, тъй като съществува свобода на договарянето и определянето на цената е оставено единствено на волята на договарящите. Твърденията и на двете страни по договора и близките им не са достатъчни да се обоснове извършването на измама по отношение свид.М., както и да се определи размер на вредата за нея. Няма категорични доказателства М. да е въведена умишлено в заблуждение за доплащане на имота, като така да е мотивирана да сключи сделката. Няма и ясни доказателства, в цялата им съвкупност, каква невярна представа е поддържана от А. и Ж., за да участва в сделката, т.е. каква е действителната уговорена стойност на имота, ако тя е различна от описаната в нотариалния акт. Предвид всичко представено, съдът намира, че не са налице доказателства по делото, което да обосноват несъмнен извод, че е налице измама с пострадал свид.М., липсват и доказателства за наличие на елементите и на друго престъпление в изследваните действия на лицата по делото. Поради това определението на РРС се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №34/10.01.2025г., постановено по ЧНД№2119/2024г. по описа на РС- Русе, с което потвърдено постановление на РП- Русе от 13.08.2024г. по досъдебно производство №406/2024г. по описа на РРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3