Решение № 630 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 659/2023
- Вид
- Решение № 630
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.6 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.16,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.3 ,т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 630 гр. Бургас, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100500659 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от „Неткредит“ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“ Лъчезар Станчев“ №3, чрез адв.Е.Цанев против решение № 213/30.01.2023г по гр.д.№ 5355/2022г по описа на РС Бургас, с което е прогласена нищожност на клаузата на чл.6, ал.1, вр.чл.4, ал.3 на договора за потребителски кредит „До 500лв“ №****5, сключен на 26.04.2022г между Т.
П. С. и „НЕТКРЕДИТ „ ООД на осн.чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД .В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения.Оспорен е изводът на съда, че неустойката, уговорена в договора е част от възнаградителната лихва. Касае се за различни институти на облигационното право, чийто правопораждащи факти, цели и последици нямат нищо общо.Неправилен е и изводът на съда, че неустойката по договора е част от размера на отпуснатия кредит. При сключване на договора не е ясно дали ще възникне вземането за неустойка и в какъв размер ще бъде то. Съдът не е взел предвид уговореното в чл.6, ал.3 от договора, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.Уговореният размер на неустойката е горната граница, до която може да се начислява неустойка, която може да е и в много по-нисък размер и дори да не се дължи, ако длъжникът предостави надлежно обезпечение в срока на договора. Следва да се има предвид, че целта на обезпечението е да се гарантира изпълнение на договора 1 и да се намалят вредите, които може да претърпи кредитора.Обезпеченият с лично или реално обезпечение кредит е с по-голяма вероятност да бъде събран, отколкото необезпечения кредит. Счита, че уговорената неустойка изпълнява функциите, посочени в ТР №1/2009г на ОСГТК на
ВКС.Неправилно е прието от районния съд,че предоставянето или не на обезпечение няма никакво отношение към възможността на кредитора да получи обратно заеманата сума, съответно дали ще се представи обезпечение е все едно за кредитора.Правната и житейска логика е обратната и практиката е наложила кредитните и финансови институции, които по занятие сключват договори за кредит и носят риска от платежоспособността на кредитополучателите, да изискват обезпечение на своите вземания.В конкретния случай на длъжника са предложени по-благоприятни условия, като първо е отпуснат кредита, а след това следва да се предостави обезпечението.Не е правилен изводът на съда, че липсата на обезпечение не води до претърпяване на вреди и за нарушение на чл.33 от ЗПК, доколкото тази разпоредба засяга единствено уговаряне на неустойка при забава за плащане на дължимите суми. В ЗПК не съществува забрана да се уговаря неустойка при неизпълнение на други задължения на потребителя.
За неправилен се счита извода на съда, че ГПР не е посочен правилно, тъй като в него следва да се включи и уговорената неустойка.На потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит.Описаните там лихвен процент и ГПР са възпроизведени в договора, сключен между страните.Уговореният ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката не се включва в ГПР, тъй като съгласно чл.19, ал.3 ЗПК не подлежат на включване суми, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.Няма как в ГПР да се включи въпросната неустойка, тъй като, ако страната изпълни своите задължения, такова вземане няма да възникне.Освен това задължението за неустойка възниква след сключване на договора.
В СЕФ е посочено кога длъжникът по договора за кредит трябва да предостави обезпеченията.Той има право на избор на вида на обезпечението, като единият вариант е двама поръчители, а не единствено банкова гаранция или гаранция от нефинансова институция.Този вариант не е коментиран от районния съд. Кредитополучателят е имал възможност да прецени предварително дали да сключи договора за кредит при посочените условия, за които е уведомен предварително.След сключването на договора е безспорно, че той е поел и задължение да даде надлежно обезпечение.Разполагал е и с правото да се откаже от договора в срок от 14 дни, без да дава обяснения и без да дължи обезщетение и неустойка.Това право не е упражнено.Уговорената неустойка е напълно допустима от закона и е юридическа последица от нарушение на сключения договор.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.Моли и за присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Тенчева, процесуален представител на ищцата Т. П. С..Жалбата е оспорена като неоснователна.Правилно е прието от районния съд, че клаузата за неустойка е 2 нищожна поради противоречие със закона.Уговорената неустойка не е да обезпечи главното задължение , а едно вторично за предоставяне на обезпечение.Поради това счита, че изводът на съда, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции, доколкото се дължи дори при връщане на заетата сумата, е правилен.Тя няма и обезщетителна функция, тъй като не кореспондира с последиците от неизпълнението. Поради това тя представлява допълнителна облага – печалба и не е включена в договорното съдържание като договорна лихва и част от ГПР, съобразно императивните изисквания на съответните разпоредби. ГПР е с различен от посочения в договора размер, където неустойката не е включена.Счита, че процесната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП , тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Като неравноправна, тази клауза е нищожна, още повече, че липсват доказателства да е уговорена индивидуално.
Моли да се потвърди атакуваното решение и да се присъдят разноските във въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.чл.21,ал.1 ЗПК и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 ЗПК и чл.146,ал.1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди ,че между страните е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ клауза, съобразно която кредитополучателят е задължен в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш, да обезпечи кредита с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, която трябва да бъде за сума в размер на 1000лв и със срок на валидност до 26.04.2027г или да осигури двама поръчители, които да отговарят кумулативно на множество изисквания, подробно посочени в чл.3.2.3 от ОУ към договора. Ако кредитополучателят не осигури това обезпечение, дължи неустойка на кредитора в размер на 4 лв плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като под първи ден от всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който се дължи неустойка.Тя се начислява на ден, считано от изтичане на срока за предоставяне на обезпечение.Твърди се, че този договор се регулира от разпоредбите на ЗПК и трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Клаузата на договора, предвиждаща горепосочената неустойка е нищожна, тъй като противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави, и нарушава принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че така уговорената неустойка е изгубила присъщите си функции, тъй като с нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемодателя.
Уговорената неустойка не служи на обезпечаване на главното задължение за връщане на главницата и лихвата по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.Твърди се също, че правно оправдано е обезпечението да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на 3 заемателя.Уговореното задължение за предоставяне на банкова гаранция е неизпълнимо в посочения кратък срок по договора.Твърди се също,че неустойката противоречи на чл.71 от ЗЗД, а освен това противоречи на добрите нрави и цели да осигури допълнителна печалба, като кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита.Нарушен е чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като договорената неустойка, представляваща допълнителна печалба не е включена в договорното съдържание като лихва и като част от ГПР.Ако неустойката се включи към ГПР, размерът му ще се увеличи многократно, което ще доведе до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е позоваване на чл.16 от ЗПК, съобразно който кредиторите следва да извършат добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите кредитополучатели, а не да ги натоварват с допълнителни такси.Когато с клаузи по договора се прехвърля риска от изпълнение на задълженията за извършване на такава оценка, тези клаузи са неравноправни и не пораждат правни последици. Петитумът е да се обяви за нищожна клаузата на чл.6,ал.1 от договора, като противоречаща на закона и добрите нрави, нарушаваща принципа на справедливост, заобикаляща чл.19,ал.4 ЗПК и неравноправна.
В отговора дружеството – ответник оспорва иска като неоснователен.
Счита, че уговорената неустойка не е изгубила своите функции, тъй като кредитора би претърпял вреди, ако не се изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. В случай на неплатежоспособност на длъжника, реална е възможността кредиторът да остане с неудовлетворено вземане, при непредоставяне на обезпечение.Така уговорената неустойка е израз на свобода на договарянето и ищцата предварително е била запозната с условията за отпускане на кредит и дължимата при непредоставяне на обезпечение неустойка чрез получаване на СЕФ.Отделно са оспорени твърденията за неизпълнимост на задължението за предоставяне на обезпечение,защото ищцата е била наясно с условията на договора още с получаване на СЕФ.Освен това в договора е изрично посочено, че при предоставяне на обезпечение в по-късен момент неустойката спира да се начислява. Оспорено е твърдението за нарушение на чл.71 от ЗЗД и на чл.11,ал.1,т. 9 и т.10 ЗПК , както и на чл.19 ,ал.4 ЗПК.Касае е се за различни вземания – за договорна лихва и неустойка, които възникват от различни юридически факти. Освен това нормата на чл.19,ал.3 ,т.1 ЗПК изрично постановява, че при изчисление на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.Кредиторът също така е изпълнил задълженията си да направи оценка на кредитоспособността на ищцата, като е извършил справки в ЦКР.Оспорени са и твърденията за неравноправност на клаузата за неустойка.
Районният съд е уважил предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, като видно от мотивите му е приел, че въпросната клауза противоречи на закона – чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 ЗПК.Съдът е приел, че непредоставяне на обезпечение не води до претърпяване на вреди, а като е уговорено обезпечение на друго обезпечение 4 кредиторът си осигурява облага преди да изтече срокът за изплащане на главница и лихва.Уговорената неустойка излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото се дължи и при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума.Така въведените изисквания за вида на обезпечението и срока на предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника и то до степен да се възпрепятства изпълнението им.Направена е и съпоставка на размера на кредита и размера на дължимата неустойка.Кредиторът получава както вноските по кредита , така и тези по неустойката преди да са настъпили вреди за него. Налице е неправноправна клауза по смисъла на чл.143,т.3 ЗПК.Тази клауза е уговорена също така и за заобикаляне на чл.19,ал.4 ЗПК, в която е предвиден максимален размер на ГПР, тъй като е безспорно, че неустойката не е включена в него.
Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44207ab8-992d-46ed-80d3-131ad49c8462