Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.02.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
935/2020
Подписан
22.02.2021
В сила
24.03.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.14, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.31, ал.1, т.2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.49, ал.9 · Закон за управление на отпадъците
  • § 15 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 12, ал. 5 · Наредба за разделно събиране на биоотпадъците

Р Е Ш Е Н И Е

№42 гр.

Хасково,

22.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

При участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №935 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

(АПК) вр. чл. 12, ал. 5 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци .

Образувано е по жалба на Община Свиленград, представлявана от кмета арх. А.К., против Заповед № 185/22.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. С. в частта, с която Община Свиленград е определена като неизпълнила целите по чл.

31, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във връзка с §

15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО

С жалбата се прави искане заповедта в оспорената и част да бъде обявена от съда за нищожна, тъй като същата е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните норми и при несъответствие с целта на закона. В жалбата оспорващият излага доводи, че не бил надлежно уведомен за издадената заповед.

Сочи, че е налице предходна Заповед №167/08.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, която е обжалвана в Административен съд Хасково и е образувано адм. дело № 725/2020г., което дело е прекратено от съда с определение от 28.09.2020г. Посоченото определение е обжалвано пред Върховен административен съд. Твърди, че не е спазена процедурата по издаване на заповедта, като не били спазени регламентираните в ЗУО и Наредбата законови разпоредби. Счита, че в заповедта липсват мотиви, тъй като никъде не бил посочен начина на изчисление на процента неизпълнение от общината. В жалбата се развиват доводи, че общината участвала в Регионално депо за отпадъци-Харманли, където членове на сдружението са още 7 общини, при което не съществувало самостоятелно задължение за Община Свиленград да изпълни целите, а същите се изпълнявали съвместно с всички общини членуващи в сдружението. По изложените аргументи жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски по делото. Допълнителни съображения се излагат и в представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София, чрез процесуалния си представител, в представен по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен по материя и степен административен орган, поради което намира същата за законосъобразна и непорочна.

Съдът, след като обсъди изложените по жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 167/08.07.2020г. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, на основание чл.12, ал.4 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци и съгласно чл.31, ал.1, т.2 във вр. с §15 от ПРЗ на Закона за управление на отпадъците е определил общините, сред които и Община Свиленград за неизпълнили целите по чл.31, ал.1, т.2 от ЗУО.

Така цитираната заповед е оспорена от Община

Свиленград пред Административен съд Хасково и в тази връзка е образувано адм. дело № 725/2020г. по описа на съда. С определение от 28.09.2020г. съдията докладчик по делото е оставил без разглеждане жалбата на Община Свиленград, представлявана от кмета на общината – арх. А.К., против Заповед №167/08.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в оспорената ѝ част и съответно е прекратил производството по адм. дело № 745/2020г. по описа на Административен съд Хасково. В мотивите на определението е посочено, че с молба вх.№5334/17.09.2020г. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда чрез пълномощник е уведомил съда, че оспорената заповед е отменена със Заповед №185/22.07.2020г., публикувана на интернет страницата на МОСВ на 03.08.2020г., където е публично достъпна, както и че същата подлежи на отделно обжалване. При това положение съдът приел, че с издаването на Заповед №185/22.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за отмяна на процесния в съдебното производство акт де юре е налице оттегляне на същия, поради което на основание 159, т.3 от АПК е прекратил производството по делото.

Определението на съда е обжалвано от Община

Свиленград, пред Върховен административен съд, където е образувано адм. дело № 11944/2020г. С определение №14693/26.11.2020г. състав на Шесто отделение на ВАС е оставил в сила определението на Административен съд Хасково от 28.09.2020г., постановено по административно дело № 725/2020 г. по описа на съда.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е Заповед № 185/22.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София в частта, с която Община Свиленград е определена като неизпълнила целите по чл.

31, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във връзка с §

15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО, като за календарната 2018г. постигнатата степен е 60%.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящото съдебно производство, съдът следва да се произнесе единствено по отношение на наличието на основанията за нищожност на оспорената заповед, тъй като жалбата на Община Свиленград, срещу Заповед № 185/22.07.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в частта, относно нейната законосъобразност е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за оспорване. В тази връзка съдът се е произнесъл с определение от съдебно заседание – 11.12.2020г., с което е оставил без разглеждане жалбата в тази и част, а производството по делото в тази му част е прекратено. Определението на съда е влязло в законна сила.

Съгласно изричната норма на чл.149, ал.5 от АПК, подаването на жалба с искане за обявяване на нищожността на индивидуалните административни актове не е скрепено със срок.

При това положение, като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на неговия адресат, т.е. от лице, имащо правен интерес, съдът приема жалбата за процесуално допустима в тази и част.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В по-общ план тук е мястото да се посочи, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теория, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл.146, т.1 и т.2 от АПК, а тези по т.3 – т.4 от същия текст, в общата хипотеза обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.

Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.

Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените доктринарни критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Налице са и съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици.

Т.е. съществени нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело на практика до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).

По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.

Съобразно така изложеното, и във връзка с конкретните оплаквания в жалбата за твърдяната нищожност, се следват и следните изводи от фактическа и правна страна от състава на съда:

По твърдението за липса на компетентност на издателя на акта - съставляващо винаги основание за възприемането му като нищожен:

Процесната заповед е издадена на основание чл.12, ал.4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци / действащ към дата на издаване на процесната заповед, отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г. /,

§5, ал.3 от ПЗР от Наредбата / отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г./, чл.5, ал.2, т.16 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по околна среда, както и в изпълнение на Заповед №РД-352/29.05.2017г. на министъра на околната среда и водите.

Разпоредбата на чл.12, ал.4 от Наредбата сочи, че ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед, с която определя общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал.

1 ЗУО за предходната календарна година. Видно от представената по делото Заповед № РД-352/29.05.2017г., министърът на околната среда и водите е оправомощил изпълнителния директор на ИАОС да издава заповеди по чл.12, ал.4 и § 5, ал.3 от ПЗР на Наредбата, с които да определя общините, които са изпълнили или неизпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО за 2015г. и за всяка следваща година. Към дата на издаване на процесната заповед, изпълняващ длъжността изпълнителен директор е Маноела Георгиева, съгласно приложения по делото Трудов договор №509/24.04.2020г. В случая е налице законова делегация. Съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с Тълкувателно Решение №4/2004 на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. С оглед изложеното, оспорваният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган.

По второто основание за нищожност - липса на форма, съдът намира следното:

В случая актът е издаден в предвидената за това писмена форма, поради което и не се констатира порок. По правило съдебната практика и теория не приема липсата на мотиви като основание за нищожност, вкл. и в аспекта на толкова съществено нарушение, било то на изискванията за форма на административните актове, било то поради допуснати съществени процесуални нарушения. Неспазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на административните актове е възприето като основание за незаконосъобразност, но не може да повлияе върху валидността на административния акт. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт, а евентуално за неговата унищожаемост.