Решение № 208 от 31.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900874 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2198 от 10.07.2025 г. по т. д. № 874/2025 г. на Върховен касационен съд е допуснато касационно обжалване на решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която исковете на Р. О.

М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, гр. София за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Стефан Емилов Сандев вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до пълния им предявен размер от 200 000 лв. и исковете на А. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, гр. София за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени в следните части: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до пълния предявен размер от 27 484 лв., искът на А. С. С. – за 1 разликата над 3 875 лв. до пълния предявен размер от 7750 лв. и искът на С. С.

С. – за разликата над 5 830 лв. до пълния предявен размер от 11 660 лв. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. С.

С. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. С. С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Стефан Сандев вследствие ПТП за разликата над 473,50 лв. до пълния предявен размер от 975 лв., като в посочената част определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподателки сочат, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД и грешно е определил, че приносът на починалия за вредоносния резултат се равнява на 50 %.

Твърдят, че водачът на лекия автомобил е следвало да избере скорост на движение, която да позволи спиране в рамките на осветената зона, както и че пострадалият се е движел възможно най-близо до мантинелата, поради липса на обособено място за пешеходци и наличието на растителност от другата страна на мантинелата. Излагат доводи, че не всяко формално нарушаване на ЗДвП създава условия или улеснява настъпването на ПТП, поради което не всяко действие или бездействие на пострадалия може да бъде определено като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат. В касационната жалба се изразява становище, че определеният от съда размер на справедливото обезщетение за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди противоречи на нормата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с ППВС № 4/1968 г.

Касационните жалбоподателки поддържат, че съдът не е отчел възрастта на починалия – 40 години, както и внезапната загуба, която те са претърпели.

Считат, че решаващият съд не е взел предвид конкретните общественоикономически условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на ПТП, както и практиката на съдилищата по сходни случаи.

Молят обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че при постановяване на 2 обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че изводът на съда за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, както и извършената от въззивния съд преценка относно степента на съпричиняване съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото и са законосъобразни. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

С определение № 2198 от 10.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част е допуснато на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед необжалваните осъдителни части на решението на първоинстанционния съд /досежно присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди/ в тези части решението е влязло в сила и с него с обвързваща страните сила на пресъдено нещо е установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Стефан Сандев – лице, с което ищцата Р. М. е живяла на съпружески начала, и баща на останалите ищци, настъпила при ПТП на 28.12.2022 г., като тези вреди се явяват в причинна връзка с поведението на И.н Петров Карабойчев, управлявал участвалия в ПТП автомобил Ауди А6 с рег. № В 5802 ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Съдът е извършил преценка, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на Стефан Сандев при процесното ПТП възлиза на 100000 лв. за всяка от ищците, като е намалил същото на 50 000 лв. с оглед приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат – 50 %.

В решението са изложени съображения, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на починалия, тъй като от събраните по делото 3 доказателства, включващи и автотехническа експертиза, се доказва, че причина за настъпване на телесните увреждания, довели до смъртта на Сандев, са движението му в северната част на платното за движение, което не е било предназначено за движение на пешеходци - чл. 108, ал. 1 ЗДвП, както и неспазване на правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, че при движение на път, извън населено място, при липса на банкет, пешеходците следва да се движат по платното за движение, но в посока противоположна на движението на превозните средства. Съдът се е позовал на експертното заключение, че за да не настъпи ПТП пострадалият е трябвало да се движи извън платното за движение - по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва - по платното за движение, но в посока - противоположна на движението на превозното средство. Посочил е, че Сандев е бил с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, поради което е бил трудно видим за водача на автомобила. В решението е взето предвид, че сред причините за настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на водача на лекия автомобил Карабойчев, който при избора си на скорост на движение от 85 км/ч, с включени къси светлини на фаровете, не се е съобразил с конкретните условия на видимост и се е движил със скорост, която е по-висока от безопасната скорост от 74 км/ч.

По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от дължаща се на ищците А., С. и А. Сандеви до навършване на пълнолетие издръжка от починалия им родител, апелативният съд е обсъдил съдебно-икономическата експертиза, възрастта на ищците и периода, за който се дължи издръжка на всяко едно от децата, за да направи извод, че на А. С. С. се дължи сумата от 7750 лв., на С. С. С. – сумата от 11 660 лв. и на А. С. С. – сумата от 27 484 лв., които с оглед приетия процент на съпричиняване на вредите от пострадалия е намалил с 50 %.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24.07.2013 г.

4 по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС на РБ решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д.

№ 146/2019 г., ІI т. о., решение № 60174 от 08.04.2022 г. по т. д. № 1708/2020 г., І т. о. се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди.

Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата.

След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, 5 довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

По същество на касационната жалба:

Въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, е постановено в отклонение от поС.ната практика на ВКС и е частично неправилно.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти въззивният съд е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие и е направил извод, че вина за настъпване на ПТП имат както делинквентът И.н Карабойчев, така и пострадалият Стефан Сандев. Изводът на решаващия състав, че пострадалият Стефан Сандев е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради допуснати от него нарушения на чл. 108 ЗДвП съответства на събраните по делото доказателства. По делото е установено на базата на заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, неоспорена от страните, че ПТП е настъпило на 28.12.2022 г., около 18 часа на първокласен път І-6, като в посока от изток на запад се е движил лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 5806 ВН, управляван от И.н Карабойчев /движението на автомобила е било със скорост от 85 км/ч, като разрешената в участъка на ПТП скорост била 90 км/ч, а опасната му зона за спиране – 83 м/; в същото време, в същата посока, вдясно по пътното платно се е движил пешеходецът Стефан Сандев, като на км. 330+300 пешеходецът се оказал пред автомобила, водачът възприел опасността, завъртял кормилния кръг наляво, но въпреки това настъпил удар между МПС и пешеходеца в северната пътна лента на платното, като в резултат на удара тялото на пешеходеца се повдигнало във въздуха и било отхвърлено напред и надясно и изпаднало на терена странично, вдясно от автомобила. Съгласно експертното заключение участъкът на пътя, където е настъпило произшествието, е извън населено място, без данни за намираща се в близост пешеходна пътека, като е хоризонтален, прав, без неравности; инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, автомобилът бил на къси светлини на фаровете, като пред него се движел друг автомобил, и пешеходецът носел тъмни дрехи. При тази конкретна пътна обстановка заключението на автотехническа експертиза, 6 възприето от въззивната инстанция, е било за техническа непредотвратимост на удара от страна на водача на лекия автомобил, тъй като опасната му зона за спиране /83 м/ е била по-голяма от дължината на конкретната видимост пред автомобила на къси светлини на фаровете, а именно около 69 м. Установено е, че ПТП не би възникнало, ако при конкретните условия на видимост, водачът се е движил със скорост от 74 км/ч или по-ниска. Правилно е заключението на решаващият състав, че с оглед движението на Сандев в северната част от платното за движение, което не е било предназначено за пешеходци, е налице неизпълнение на задълженията му по чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП да се движи по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва – да се движи по платното за движение, противоположно на посоката за движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, като това поведение на пострадалия се намира в причинна връзка с увреждащото събитие. При движение на пострадалия пешеходец в съответствие с установените в посочените разпоредби правила ПТП въобще не би настъпило.