Решение № 470 от 20.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. ХАСКОВО, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500708 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А.

Я. Ш., М. Н. А., Д. Н. А., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л. М., против Решение № 178/23.05.2024 г. по гр.д. № 1082/2022 г. по описа на РС – Димитровград.

С Решение № 178/23.05.2024 г. постановено по гр.д. № 1082/2022 г., Районен съд – Димитровград e отхвърлил като неоснователен предявения от Й. В. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, Й. Х. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, Е. К. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, В. А. З., ЕГН **********, с адрес ***, Ц. А. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, З. С. Х., ЕГН **********, с адрес ***, А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, А. Я. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, М. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, Д. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, против „Минерал“ ЕООД, ЕИК 836005594, със седалище и адрес на управление с. Минерални бани, представлявано от управителя Д. П., и М. М.

А., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на М. М. А. и „Минерал“ ЕООД, че Й.

1

В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н.

А. и Д. Н. А. са собственици на част от парцел ** в квартал ** по действащия план на ***, одобрен със Заповед №**/22.07.1994 г., който е идентичен с парцел ** в квартал ** по плана на *** от 1938 г., с площ от 720 кв.м., при тогавашни граници: улица, парцел ** - общински, парцел ** - на В.Д. и парцел ** - на Й.Ш., който съгласно подробния устройствен план от 2004 г. на ***, попада в УПИ ** в кв. **, собственост на М. М. А. и в УПИ ***, в кв. ** собственост на „Минерал“ ЕООД, и осъждането на М. М. А. и „Минерал“ ЕООД да предадат на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. владението на така описА.я имот.

Решението е постановено с участието на **, с ЕИК ***, като трето лицепомагач. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника „Минерал“ ЕООД разноски по делото в размер на 3 150 лв. и на ответника М. М. А. разноски по делото в размер на 2 317 лв.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Й. В.

Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А.,

Д. Н. А., които го обжалват чрез процесуалния им представител адв. М..

Считат първоинстанционното решение за неправилно, противоречиво, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Наблягат, че прочитът на доказателствата от съда е неправилен, без да е отчел конкретната правна и фактическа обстановка. Изтъкват, че са подавали декларации по ЗМДТ и са заплащали дължимите данъци за имота.

Излагат тезата, че съдът необосновано прави заключение за настъпила придобивна давност по отношение на ответниците на основА.е чл. 79, ал. 2 от ЗС. Добавят, че възражението на ответника „Минерал” ЕООД в отговора на исковата молба за изтичане на кратката придобивна давност на основание чл.

79, ал. 2 от ЗС е допустимо, но недоказано. Сочат, че по отношение на ответника М. М. А. съдът не е допуснал отговора-становище на исковата молба и направеното възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС е преклудирано. Излагат аргументи относно верността на писмените и гласни доказателства, събрани от първата инстанция във връзка с възраженията за владение на имота.

Отбелязват, че ищците не са знаели и е нямало как да знаят, че имотът се владее от някой друг. Сочат, че безспорно ответниците установяват 2 владение върху имота въз основа на договорите за продажба след проведен търг от Община Минерални бани. Последната обаче не била собственик, поради което договорите нямали прехвърлително действие.

Молят настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск по чл. 108 от ЗС. Посочват, че първата инстанция не е обсъдила направеното от ищците възражение за прекомерност на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите „Минерал“ ЕООД и М. М. А., чрез процесуалния им представител адв. В., които излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и писмен отговор от третото лице-помагач Община Минерални бани., чрез процесуалния и представител адв. В., която също излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание Й. Ш. се представлява от адв. М. и адв. Педев.

Останалите въззивницици се представляват от адв. М.. Адв. М. представя нови доказателства – Удостоверение с изх. № 26/1994 г. от 04.04.2008 г., издадено от Хасковския окръжен съд, и Договор за прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл. 129 от ТЗ от 19.03.2019 г. относно „М.с“ ЕООД. Моли за отмяна на съдебното решение по посочените във въззивната жалба пороци. Подробни аргументи излага в писмена защита.

Адв. Педев изтъква, че общината не е била собственик на имотите и няма как да прехвърли такива вещни права, което означавало, че ответниците не са станали собственици. Не ставало ясно защо съдът приема, че е добросъвестно владението на имотите в рамките на кратката давност от 5 години. Добавя, че въззивниците не са загубили собствеността, установена безспорно със съдебно решение от 1993 г.

Въззиваемите стрА. се представляват от адв. В.. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Изтъкват, че ищците не доказват първата материална предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС - че са собственици на процесния имот. Добавят, че владеят тези имоти на правно основание.

3

Третото лице-помагач ** се представлява от адв. В.. Излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

РС - Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищците Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я.

Ш., М. Н. А., Д. Н. А. претендират, че са собственици на имот, находящ се в **, УПИ **, кв. ** по плана на ***(процесния имот), по силата на Решение от 09.06.1995 г., постановено по гр.д. №3315/1993 г. по описа на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г.

С това решение, на основание чл. 108 от ЗС, съдът приел за установено правото на собственост на Х.А.Ш., В.А.Ш., Н.Б.Ш., Й. Я. А. и А.

Я. Ш. върху следния недвижим имот: част от парцел ** в кв. ** по действащия план на **, одобрен със Заповед №**/22.07.1994 г., която е идентична с парцел ** в кв. ** по плана на ** от 1938 г., с площ от 720 кв.м., площ при тогавашни граници: улица, парцел I - общински, парцел ** - на В.Д. и парцел ** - на Й.Ш. на имот, находящ се в **, УПИ **, кв. ** по плана на ***, по силата на Решение от 09.06.1995 г.

Квотите на всеки един от ищците – собственици по наследство на процесния имот, били съответно: Й. В. Ш. - 1/6 ид.ч., Й. Х. Ш. - 1/6 ид.ч., Е. К.

4

Ш. - 1/18 ид.ч., В. А. З. - 1/12 ид.ч., Ц. А. Ц. - 1/12 ид.ч., З. С. Х. - 1/18 ид.ч., А.

С. Ш. - 1/18 ид.ч., А. Я. Ш., М. Н. А. - 1/12 ид.ч. и Д. Н. А.- 1/12 ид.ч.

Процесният имот се идентифицира в настоящия план на ** като имот с площ от 720 кв.м., находящ се по плана от 1947 г. в **, парцел **, кв. **, при граници: улица, парцел *** - ***, парцел ** - В.Д.Д., парцел *** - Й.И.Ш.

През 1993 г. по плана от 1990 г. имотът е със следните индикатори: част от парцел ** в кв. **, а съгласно плана от 2004 г. той попада в кв. **, част от парцел ** пл. №***и част от парцел ** с граници: част от парцел ***, парцел ***, пл. № ** и улица.

С Договор за покупко-продажба от 11.08.2004 г. Община Минерални бани продала част от процесния имот на ответника М. М. А.. Останалата част от имота била продадена от общината на ответника „Минерал“ ЕООД с Договор за покупко-продажба от 20.06.2005 г.

Ищците са предявили против ответниците „Минерал“ ЕООД и М. М.

А. иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС, с който искат те да бъдат признати от съда за собственици на процесния имот по отношение на двамата ответници, както и последните да бъдат осъдени да им предадат владението на имота, който владеят без правно основание.

Ответникът „Минерал“ ЕООД депозира отговор на исковата молба.

Твърди, че с договор за покупко-продажба, сключен с Община Минерални бани след проведен търг, закупил недвижим имот, ведно с находящата се в него незавършена сграда, за сумата от 120 000 лева, която заплатил по банков път на продавача. Сочи, че ищците не били реализирали правата си по решението от 09.06.1995 г. по гр.д №3315/1993 г. на РС - Хасково, влязло в сила на 03.07.1995 г., поради което загубили правото си на собственост върху процесния имот. Позовава се на изтекла 5-годишна придобивна давност върху закупения добросъвестно от него имот, който от 2005 г. владеел непрекъснато и необезпокоявано, като заплащал дължимите данъци на община Минерални бани.

Ответникът М. М. А. първоначално не депозира отговор на исковата молба. След постъпили уточняващи молби от ищците съдът е постановил Определение № 506/02.06.2023 г., с което се прекратява частично производството по делото - по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Община Минерални бани, и се съобщава на страните проекта за 5 доклад по чл. 140, ал. 3 от ГПК. След съобщаването на доклада по делото от страна на М. А. е постъпил по делото Отговор-становище-молба с вх. № 5252/13.07.2023 г. Със същия М. А. посочва, че счита иска за неоснователен и недопустим и поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба от първия ответник. Заявява, че е закупил своя имот с договор за покупкопродажба от Община Минерални бани въз основа на проведен и спечелен търг. Излага тезата, че ищците били загубили правото си на собственост върху процесния имот. Отбелязва, че е декларирал собствеността си върху закупения имота по ЗМДТ, като редовно заплащал дължимите за имота данъци и такси и осъществявал владение върху него, което било непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано от никого. В случай, че Община Минерални бани не била прехвърлила валидно с договора за покупко-продажба процесния имот, то счита, че го е придобил на основание кратката 5-годишна придобивна давност.

Първоинстанционният съд е формирал извод, че ревандикационният иск е недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Аргументирал е, че не се установява след постановяване на съдебното решение през 1995 г. ищците да са започнали да владеят процесния имот и да са демонстрирали по какъвто и да е начин своите собственически права над него. Мотивирал е, че ответниците, след като са закупили имотите си, са ги декларирали в общината и са били вписани в разписния лист към плана, като техни собственици. Същите са започнали да заплащат и дължимия местен данък и такса битови отпадъци в полза на община Минерални бани. Формирал е краен извод, че дори да се приеме, че към момента на продажбата на двата имота от страна на Община Минерални бани на двамата ответници продавачът да не е бил техен собственик, М. А. и „Минерал“ ЕООД са придобили своите парцели след като са ги владели добросъвестно и непрекъснато в продължение на 5 години.