Решение № 32 от 13.01.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Габрово, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100937 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„********" 78, ет. 2, ап. 4 срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 691.80 лв., представляваща възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем" предвидена в чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г.

Ищецът твърди, че сумата, която е предмет на отрицателния установителен иск е недължима, тъй като клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем била нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и разпоредбите на ЗПК, поради което и не пораждала правни последици, съответно задължение за заплащането й.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника, искът се оспорва като неоснователен. Клаузата, касаеща заплащането на допълнителна услуга, предвидена в процесния договор била действителна и в съответствие с разпоредбите на ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба е предявена от „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287 срещу Г. С. К., ЕГН ********** насрещна искова молба, с предмет осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 995,27 лева – главница по договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 242,81 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. – 1

21.03.2022 г., сумата 136,02 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 08.03.2022 г. – 12.07.2022 г..

Ищецът по насрещните искове излага, че на 25.01.2021 г. между „ВИВА КРЕДИТ" ООД като кредитор и Г. С. К., като кредитополучател бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5668244, въз основа на който на К. бил предоставен заем, който следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане. Сочи, че с решение № 292 от 10.06.2022 год. по гр. д. № 398/2022 г. на РС Габрово е прогласена за нищожна предвидената в процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 461.40 лева. Твърди, че ответникът е погасила доброволно суми в общ размер на 405 лева, в резултат на което задължението към дружеството за главница било в размер на 995.27 лв., дължима била и договорна възнаградителна лихва в размер на 242.81 лв. за периода 08.03.2021 г. 21.03.2022 г., съответно такса експресно разглеждане в размер на 622.62 лв. за периода 22.03.2021 г. - 21.03.2022 г.. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 136.02 лв. за периода от 08.03.2021 г. до 12.07.2022 г..

Ищецът – ответник по предявените насрещни искове, в срока за отговор, оспорва същите като неоснователни. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи и е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, като били нарушени редица разпоредби на ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г., се установява, че „Вива Кредит” ООД предоставило на ответника Г. С. К. за временно и възмездно ползване сума в размер на 1100 лева, която последната следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка с размер от 69,19 лева, първата от които с падеж 08.02.2021 г., а последната – с падеж 21.03.2022 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 40.32 %, а годишният процент на разходите – 49.34 %. В договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на сумата 691.80 лева, платима разсрочено на равни части и включена в размера на всяка от погасителните вноски - чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора.

В чл. 5 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да предостави едно от посочените обезпечения 1). поръчител - физическо лице, което да отговаря на условията на чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора за заем или 2). банкова гаранция, при условията на чл. 5, ал.1, т. 2 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 461.40 лева.

Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер от 84.57 лева, или общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на сумата 2537.10 лева.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от 2 вещо лице И. Ц. се установява, че кредитополучателят Г. С. К. е заплатила в полза на „Вива Кредит” ООД суми в общ размер на 405 лева, от които 215 лева са отнесени за погасяване на първа, втора и частично трета погасителна вноска, които вноски включвали главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение. За погасяване на начислени разходи за събиране на просрочени вземания били отнесени 190 лева. При това отнасяне е останала непогасена сума в размер на 2322,10 лева, включваща главница в размер на 1041,41 лв., договорна лихва - 242,81 лв., неустойка за непредоставяне на обезпечение - 415,26 лв. и такса експресно разглеждане на документи - 622.62 лв. В случай, че всички извършени от заемателя плащания по процесния договор бъдат отнесени единствено към главницата и възнаградителната лихва при уговорения в договора размер /без включени такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем" предвидена в чл. 1, ал. З от договора и без неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в чл. 5, ал. 2 от договора/ то е оставала непогасена сума в размер на 996,17 лв., включваща главница -831,69 лв., възнаградителна лихва - 147,21 лв. и лихва за забава - 17,27 лв.

С определение от 03.10.2022 г. е обявен за служебноизвестен, на основание чл.

155 ГПК, факта, че с влязло в сила решение № 292 от 10.06.2022 г. на РС Габрово по гр. дело № 398/2022 г. е признато за установено по предявения от Г. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „********" 78, ет. 2, ап. 4, срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.

2, ап. офис 73Г, установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 461.40 лева (четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща „неустойка за непредоставяне на обезпечение", предвидена в чл. 5, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г..

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По предявения от Г. С. К. срещу „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287, ЕГН ********** иск, с правна квалификация, чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата 691.80 лв., представляваща възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем", предвидена в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5668244 от 25.01.2021 г..

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иск с правна квалификация 124, ал. 1 ГПК ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като отрича в правната му сфера да съществува правно задължение за плащане на процесната парична сума. Това поражда в тежест на ответника задължението да докаже валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Казаното предполага да е налице валидна уговорка за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, която да поражда задължение за престирането му.

3

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Отпуснатият на Г. С. К. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

В случая условията на договора вероятно не са договорени индивидуално, включително ответникът не излага такива твърдения и затова потребителят Г. С. К. не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи на добрите нрави и има подчертано неравноправен характер, все характеристики, които я превръщат в нищожна и поради това – негоден източник на правни последици.