Решение № 3125 от 03.08.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12953/2025
- Вид
- Решение № 3125
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 6 · Закон за защита на потребителите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3125 гр. Варна, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112953 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, с която срещу С. Е. С., ЕГН **********, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 3005,98 лв. (1536,93 евро), формирана, както следва: 1.) сумата от 16,76 лв. (8,57 евро) – незаплатен остатък от дължими месечни абонаментни такси и потребени мобилни услуги по два договора за мобилни услуги с клиентски номер на абоната № 0006685954 за периода от 05.06.2023 г. до 04.09.2023 г., за които са издадени фактура № 7353113748/05.07.2023 г., фактура № 7354330946/05.08.2023 г. и фактура № 7355647377/05.09.2023 г.; 2.) сумата от 2219,73 лв. (1134,93 евро) – предсрочно изискуеми и незаплатени лизингови вноски, от които 2069,77 лв.
(1058,26 евро) по Договор за лизинг от 28.06.2023 г., сключен във връзка с Допълнително споразумение от 28.06.2023 г. към Договор за мобилни услуги от 25.05.2021 г. за мобилен номер +****, с предмет мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight срещу 23 месечни лизингови вноски от по 89,99 лв. всяка, формирани от 22 незаплатени вноски на обща стойност 1979,78 лв. за периода от м. 08/2023 г. до м. 05/2025 г. и допълнителна вноска от 89,99 лв. на основание чл. 1, ал. 2 от договора, както и 149,96 лв. (76,67 евро) по Договор 1 за лизинг за базови аксесоари от 28.06.2023 г. срещу 23 месечни лизингови вноски от по 6,52 лв. всяка, формирани от 22 незаплатени вноски на обща стойност 143,44 лв. за същия период и допълнителна вноска от 6,52 лв. на основание чл. 1, ал. 3 от договора; 3.) сумата от 769,49 лв. (393,43 евро) – неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от която 446,37 лв. (228,23 евро) за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 28.06.2023 г. към Договор за мобилни услуги от 25.05.2021 г. за мобилен номер +****, включваща стойността на три стандартни месечни такси ведно с дял от предоставените отстъпки за оставащия срок в размер на 190,21 лв. и неустойка за предоставено с отстъпка устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight в размер на 256,16 лв., както и 323,12 лв. (165,21 евро) за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.06.2023 г. за мобилен номер +****, включваща стойността на три стандартни месечни такси ведно с дял от предоставените отстъпки в размер на 138,80 лв. и неустойка за предоставено с отстъпка устройство Samsung Galaxy A14 128GB Black в размер на 184,32 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 636/2025 г. по описа на Районен съд – Попово.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че ответникът е бил абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги, по силата на Договор за мобилни услуги от 25.05.2021 г., към който на 28.06.2023 г. е сключено допълнително споразумение за мобилен номер +**** с тарифен план „Тотал Ънлимитед", както и на Договор за мобилни услуги от 28.06.2023 г. за мобилен номер +****. Във връзка с договорния абонамент на 28.06.2023 г. между страните били сключени и два договора за лизинг – за мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight срещу 23 месечни вноски от по 89,99 лв. и за пакет базови аксесоари срещу 23 месечни вноски от по 6,52 лв.
Твърди, че поради неплащане на дължимите месечни абонаментни такси на 29.09.2023 г. операторът прекратил едностранно индивидуалните договори на основание чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в" от Общите условия, издал крайна фактура № 7357026112/05.10.2023 г. и изпратил покана за изпълнение с десетдневен срок за плащане, при което начислил и процесните неустойки. Понеже лизинговите вещи не били върнати, а вноските останали незаплатени, 2 претендира и предвидените в чл. 1 от договорите за лизинг допълнителни вноски. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника – адв. С. Т., с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ответникът е бил абонат по посочените договори, като твърди, че той не е полагал подпис под нито един от представените документи. Релевира възражения за погасяване на вземанията по давност, за нищожност на клаузата за едностранно прекратяване по т. 11 от договорите и чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в" от Общите условия като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, за нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг, уреждаща предсрочна изискуемост при прекратяване на договора за мобилни услуги, за ненадлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, за неспазване на изискванията на чл. 229а, ал. 1 и чл. 230, ал. 3 ЗЕС, както и за несъответствие на предмета на Договора за лизинг за базови аксесоари с предоставеното устройство, доколкото аксесоарите били предназначени за Samsung Galaxy A04s/A13 5G, а не за iPhone 14. В хода на устните състезания поддържа, че всички представени от ищеца документи от 2023 г. са цветни ксерокопия, поради което моли същите да бъдат изключени от доказателствения материал, а исковете – отхвърлени, като допълнително сочи, че операторът е пристъпил към прекратяване на договора при минимално частично неплащане, без да предостави допълнителен срок за изпълнение и без изявлението за прекратяване да е достигнало до абоната.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Правният интерес от търсената съдебна защита произтича от издадената по ч. гр. д. № 636/2025 г. по описа на Районен съд – Попово заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта, и тези, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство, а искът е предявен в рамките на едномесечния преклузивен срок, поради което 3 същият е допустим.
Основателността на претенциите е обусловена от установяването в условията на главно и пълно доказване от ищеца на следните релевантни към възникване на спорното право факти: че между страните са валидно сключени процесните договори за мобилни услуги и лизинг; че ищецът е изправна страна по договорите за лизинг, тоест предоставил е държането на вещите срещу уговорената преференциална цена; размерът на стандартната цена на предоставените лизингови устройства; наличието на уговорени неустойки и размерът на претенцията за тях, включително договарянето на размера на неустойката в съответствие с типичните разходи на кредитора и обичайната печалба.
С оглед релевираното от особения представител на ответника възражение за неавтентичност на представените договори и приложенията към тях е открито производство по реда на чл. 193 ГПК и е допусната съдебнопочеркова експертиза. От заключението на вещото лице Е. А., което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и обосновано, се установява, че подписите, положени за „Потребител", „Лизингополучател" и „Абонат" в Договора за мобилни услуги от 25.05.2021 г. ведно с декларацията и заявленията към него, в Договора за мобилни услуги от 28.06.2023 г. ведно с декларацията – съгласие към него, в Договора за лизинг за базови аксесоари от 28.06.2023 г., в допълнителните споразумения от 06.10.2021 г. и от 28.06.2023 г. ведно с приложенията към тях, в Общите условия към договора за лизинг, в застрахователните полици и в Заявлението за активиране на услуга от 28.06.2023 г., са изпълнени от С. Е. С.. Идентичен е изводът на експерта и относно ръкописния текст в изследваните документи, при чието сравнително изследване са установени съвпадения в значими, устойчиви и рядко срещащи се общи и частни признаци, образуващи индивидуална съвкупност, достатъчна за категоричната идентификация на автора. Съдът не споделя направеното от особения представител оспорване на заключението в частта относно документите от 2023 г., основано на липсата на сравнителен материал за съкратения вариант на подписа. В открито съдебно заседание вещото лице аргументирано разясни, че изводът му почива върху съвкупната преценка на категорично установеното авторство на ръкописния текст, изписан собственоръчно от ответника непосредствено срещу изследваните подписи, и върху установените съвпадения в частните признаци при изпълнението на 4 буквата „я", чиято графика съответства на опростената транскрипция на подписите от 2023 г. Тази методология е логически последователна и научно защитима, доколкото идентификационният извод не е изолиран, а е подкрепен от независимо установения писмено-двигателен навик на лицето, поради което съдът приема, че оспорването на истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК, чиято доказателствена тежест съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК носи оспорващата страна, е останало недоказано, а автентичността на документите – установена по несъмнен начин.
По направеното в съдебно заседание искане за изключване на документите от 2023 г. от доказателствения материал, по което съдът отложи произнасянето си за акта по същество, следва да се съобрази следното.
Действително от техническото изследване на вещото лице се установи, че подписите и ръкописният текст в документите от 2023 г. представляват цветни ксерокопия, при все че ищецът е бил задължен да представи оригиналите за нуждите на експертизата. Това обстоятелство обаче не обосновава приложението на санкционната последица по чл. 183, изр. 2 ГПК. Смисълът на изискването за представяне на оригинала е да се гарантира достоверността на съдържанието на документа и възможността за проверка на неговата истинност, а в настоящия случай тази цел е постигната в пълнота – вещото лице е изследвало непосредствено представените екземпляри, като въпреки затрудненията, произтичащи от копирния характер на носителя, е достигнало до категоричен, а не до вероятен идентификационен извод за авторството на ответника, основан на достатъчен брой частни признаци с висока идентификационна стойност, при това без да установи следи от техническо възпроизвеждане на подпис, преправки, заличавания или монтаж.
Установяването, че представените екземпляри са копия, не е равнозначно на извод, че оригинали не съществуват, нито че съдържанието на преписите се отклонява от това на оригиналните документи, каквото твърдение впрочем не е и наведено – оспорена е единствено автентичността на подписите, което оспорване бе опровергано. Наред с това волеизявленията, обективирани в документите от 28.06.2023 г., намират потвърждение и в останалия доказателствен материал – от приетата справка за издадените фактури и извършените плащания се установява осъществено именно на 28.06.2023 г. плащане от абоната, последвано от фактуриране на лизинговите вноски и на абонаментните такси по новите условия, а за предоставеното устройство са 5 издадени и застрахователни полици „Смартфон протект". При тези данни изключването на документите би било самоцелно и в противоречие с установената по делото обективна истина, поради което искането следва да се остави без уважение, а документите – да бъдат ценени по същество.
Въз основа на така приобщения доказателствен материал съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги от 25.05.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 28.06.2023 г. за мобилен номер +**** с тарифен план „Тотал Ънлимитед", по Договор за мобилни услуги от 28.06.2023 г. за мобилен номер +****, както и по два договора за лизинг от 28.06.2023 г. – за мобилно устройство Apple iPhone 14 256GB Midnight срещу 23 месечни лизингови вноски от по 89,99 лв. и за пакет базови аксесоари срещу 23 месечни лизингови вноски от по 6,52 лв. Договорите са сключени при предварително установени от оператора общи условия, които са станали задължителни за потребителя, доколкото с подписаните декларации – съгласие той изрично е удостоверил получаването и приемането им.