Решение № 33 от 02.07.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Раднево, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20255520200087 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0327-000148 от 26.03.2025 г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на З. Ж. Г. на основание чл. 174 ал.3 пр. второ от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м. за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП.

За констатираното нарушение е съставен АУАН сер. GA № 3340457/07.03.2025 г. от А.П.В. – ст. полицай в РУ Раднево, ОД на МВР Стара Загора, в присъствието на свидетеля Д. Д. Д..

Жалбоподателят твърди, че НП и АУАН са издадени при съществени нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, поради което моли съда да отмени наказателното постановление. В депозираната писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Д. счита, че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението, посочено в АУАН и това в наказателното постановление. Според защитата в АУАН било посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а в наказателното постановление е посочено и че не е изпълнил предписание за химико – 1 токсилогично лабораторно изследване, т.е. в НП били описани и двете форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 ЗДвП, а в АУАН актосъставителят е описал нарушението с буквалният текст на разпоредбата. Счита, че по този начин се създава неяснота относно действителната воля на административнонаказващия орган кое от двете изпълнителни деяния на чл.

174, ал.3 ЗДвП приема за извършено и съответно санкционира. Според обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателят бил осъществил две изпълнителни деяния предвидени в текста на санкционната разпоредба, а му било наложено едно наказание, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от адв. В. Д. – АК Стара Загора, който в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител. Към административнонаказателната преписка е приложено писмено становище от гл. юрисконсулт М.А., процесуален представител на началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора , с което заявява, че счита атакуваното НП за законосъобразно и излага съображения в тази насока.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На ******.2025 г. в 18:39 ч. в общ. Раднево, обл. Стара Загора на път трети клас № 554 до ******** в посока юг, З. Ж. Г., ЕГН ********** управлявал л. а. ****. с рег. № ********, негова собственост като при извършена проверка от контролните органи, водачът категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство дрегер „Дръг тест” 5000 с фабр. Номер АRGM-0050, за установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Издаден му е талон за медицинско изследване № 271538 и 8 бр. стикери към него, връчен на 07.03.2025 г. в 19:10 часа срещу подпис, в който жалбоподателят е посочил, че не желае да му бъде извършено медицинско изследване за употреба наркотични вещества. За констатациите от извършената проверка свидетелят А. В. съставил

2 против водача на лекия автомобил З. Ж. Г. АУАН Серия GA, №

3340457/07.03.2025 г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без отбелязване, че има възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 25-0327000148 от 26.03.2025 г., с което, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП с „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 08.04.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на свидетелите, както и от приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН серия GA № 3340457/07.03.2025 г., талон за медицинско изследване № 271538, Заповед № 8121-З-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН , справка за нарушител/водач.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния 3 закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

По същество на нарушението съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП –„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева.

Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнително деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган, които могат да бъдат съотнесени както 4 спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Касае се за предприемане от страна на водачите на МПС, трамвай или самоходна машина, на активни действия, свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта и/или във връзка с установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози.

Така в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са инкорпорирани различните способи за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози изпробване с техническо средство или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като не са налице отделни състави на административни нарушения, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние. В този смисъл е неправилно тълкуването на разпоредбата от въззивника, доколкото в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, са нормативно уредени различните начини за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно чрез използването на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършването на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества и техните аналози се установява с техническо средство /чл. 3 от Наредбата/, а при отказ от извършване на проверка с техническо средство установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест /чл. 3а от Наредбата/, т. е. касае се за нормативно регламентирана възможност едно лице, в качеството си на "водач" на МПС, трамвай или самоходна машина да бъде проверено за наличието на наркотични вещества и техните аналози в организма му чрез различни способи.

За да бъде обаче налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за който водачът да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да било от алтернативните способи за установяване на концентрацията 5 на алкохол в кръвта на същия. Това следва пряко от чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредбата, в които разпоредби е предвидено, че при отказ на водача да избере дали изследването да се извърши чрез доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, то употребата на наркотични вещества ли техните аналози в кръвта му се установява въз основа на показанията на техническото средство. Същевременно обаче, както е и в настоящия случай, водачът е отказал проверка с техническо средство, както и не е изпълнил предписание на служителите на МВР да бъде проверен посредством останалите способи за установяване употребата на наркотични вещества, с което водачът е осъществил двата състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП при двете форми на изпълнително деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Следователно като е описал нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление като отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, изброявайки всички способи за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, административнонаказващият орган е спазил закона. Съдът намира за неоснователно и другото възражение на жалбоподателя за твърдяното несъответствие между обстоятелствата част на АУАН и НП, доколкото от граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство. Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното, подобно на хипотезите на чл. 18, ал. 3, б "б" НК /отказ от довършен опит/ или чл. 292, ал. 1, т. 2 НК.