Решение № 4245 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20231100501870 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба вх.№25077450 от 02.12.2022 год. от Б. П. Н., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. С. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* I“ ******* срещу Решение № 20067252 от 15.11.2022 год. по гр.д. №65322/2016 год. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, която се твърди да е констатирА. в Решение №60366 от 08.03.2019 г. по гр.д. №65322/2016 год. по описа на СРС, I ГО, 118 състав по отношение индивидуализацията и описанието на недвижимите имоти, предмет на спора.

Жалбоподателката твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения в тази насока. Препраща към практика на ВКС, съгласно която описанието на имота в диспозитива на съдебното решение следва да се извърши според действителните данни за индивидуализиращите го белези така както те са отразени в действащия подробен устройствен план, респ. кадастрална карта на съответното населено място така, както са отразени в представената по делото скица. Като констатирА.та и поправена по реда на чл.247 от ГПК очевидна фактическа грешка, няма да има за резултат подмяна на първоначално формирА.та от съда воля. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да допусне искА.та поправка на очевидна фактическа грешка.

Съобщението с подадената въззивна жалба е изпратено на ответниците по делото, като отговор е подаден единствено от М. Р. Л. и К. Р. К., действащи чрез процесуалния си представител С.И.М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* I“ №*******. Същият, обаче, е подаден след законоустановения срок, тъй като съобщението е получено на 19.12.2022 год., а отговорът е с вх.№ 39624 от 05.04.2024 год., което е много след предоставения двуседмичен срок за отговор.

Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формирА.та истинска воля на 1 съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите.

Пропускането да се изрази в решението част от формирА.та, а следователно налична воля на съда, трябва да се разграничава от липсата на формирА. воля, в който случай сме изправени пред непълно решение. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Следва да се държи сметка за това, че не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формирА.та или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда.

На следващо място поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формирА.та воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забрА.та сам съдът да изменя или отменя собствения си акт.

Според нормата на чл.247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето ; поправянето става в открито заседание, на което се призовават и двете страни, след устни състезания, на които се обсъжда допустимостта на поправката. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите; относно поправката на грешката съдът се произнася с решение, с което искането за поправка се оставя без уважение или поправката се допуска, като и в двата случая решението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва основното решение, за чиято поправка се касае. Решението за поправката подлежи на обжалване даже и решението, за чиято поправка се касае, да не подлежи на обжалване. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция, касаещи производството по поправка на очевидна фактическа грешка. По повод на подадената въззивна жалба против решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, правилно ли е отстранена грешката или не, но не и ревизия на първото решение при липса на жалба против основното решение.

Задължение за въззивния съд е като втора инстанция по същество да провери дали постановеното от първостепенния съд решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, е валидно и допустимо, а след това и дали е правилно, тоест има ли наистина допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво се изразява тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд, респективно правилно ли е отказано поправянето. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането и произнасянето – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество.

В производството по реда на чл.247 ГПК съдът няма правомощията да извършва отстраняване на нередовностите на исковата молба, нито да извършва преценка какви са актуалните идентификатори на сградите в поземлен имот с идентификатор ***, нито дали имотите, индивидуализирани с исковата молба са идентични с посочените в скиците от 08.12.2016 год.

Възраженията относно изводите на съда по същество и относно редовността на исковата молба, подлежат на разглеждане при обжалване на решението пред въззивна инстанция, каквото в случая е проведено, като първоинстанционното решение е потвърдено от втората инстанция с Решение №260300 от 14.01.2021 год., постановено по в.гр.д.

2

№14472/2019 год. по описа на II – Б състав, СГС. За пълнота, дейността на въззивната инстанция е А.логична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактическите изводи на първоинстанционния съд. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 129 ГПК при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати. При този начин на процедиране, който съответства на променената същност на втората инстанция при въззивното обжалване се ускорява разглеждането на делата и подобрява процесуалната дисциплина със спестяване връщането на делото на първата инстанция. Допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното разбиране е че въззивния съд няма правомощие да обезсили решението на първоинстанционния и върне делото за ново разглеждане, макар че предвижда такова разрешение за други хипотези на недопустимост.

Това означава, че сам въззивният съд може да приложи чл. 129 ГПК и при неотстраняване нередовността на исковата молба сам обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, като общо предоставено му правомощие с цитирА.та разпоредба.

Отстраняването дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл.127 и чл.128 ГПК при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция.

Доколкото в настоящия случай производството не е по обжалване пред въззивната инстанция, а в приключилото такова ищцата не е въвела възраженията, изложени в настоящата жалба, то съдът няма правомощията по реда на чл.247 от ГПК да отстрани исканите от ищцата нередовности.

Водим от горното и на осн. чл.247 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20067252 от 15.11.2022 год. по гр.д. №65322/2016 год. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №60366 от 08.03.2019 г. по гр.д. №65322/2016 год. по описа на СРС, I ГО, 118 състав.

Настоящето решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4