Решение № 375 от 23.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6762/2022
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 23.01.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 103 - 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 - 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20, ал. 5 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20026506 г. на СРС, 168 с - в, по гр. д. № 37869/2018 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ******* - с ново наименование „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, е осъдено да заплати на „А." ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 5 600 лв. - платена без основание поради извършено погасяване чрез прихващане с вземане на ищеца за сторени разходи за изготвяне на проекти и предоставяне на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване по Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа №1527/26.08.2005г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2018 г. до окончателно изплащане на претенцията.
С решението е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 831 лв. - остатък от задължение по Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа № 1527/26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г. като погасен по давност, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 993. 93 лв. - лихва за забава върху сумата от 5 600 лв. от 05.12.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба – 08.06.2018 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството.
Решението се оспорва от ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД (предишно „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) в частта, в която иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е уважен. В жалбата се поддържа, че в оспорената уважителна част решението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е приел, че сумата е платена без основание, поради извънсъдебно погасяване чрез прихващане с вземане на ищеца 1 за направени разноски за изготвяне на проекти и предоставяне на разрешение за строеж на съоръжения за присъединяване по Договор за присъединяване № 1527/26.08.2005 г.
Неправилен е извода на съда, че според чл. 4 от допълнителното споразумение към договора за присъединяване, между страните е постигнато съгласие, че проектите за изграждане на съоръженията се изготвят от присъединяваното лице, но не са за негова сметка. Оспорва извода на съда, че разходите за изработване на инвестиционен проект за съожръженията, както и за неговото съгласуване и одобряване и свързаното с това право на прокарване, са за сметка на ответника. Счита, че редът за присъединяване е регламентиран в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (НПППЕЕПРЕМ), действаща до 01.04.2014 г., понастоящем отменена, когато влиза в сила сега действащата Наредба № 6. В съответствие с отменената Наредба е подписан договор за присъединяване и допълнително споразумение към него с ищеца, като само в първоначалния договор за присъединяване е предвидено, че проектирането на съоръженията се извършва за сметка на ЧЕЗ, като впоследствие клаузите са променени и е уговорено разходите да са за сметка на присъединяваното лице.
Поддържа, че в споразумението страните не са уговорили, че във връзка с промяната, проектирането следва да е за сметка на ЧЕЗ. Липсата на такава уговорка, според жалбоподателя, е в съответствие с нормата на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6 (отм.), според която на възстановяване на присъединеното лице, подлежи само стойността на изградените съоръжения, което става на база взаимно признати разходи. Счита, че страните не са сключвали споразумение, според което посочените разходи са за сметка на ответника, напротив изрично са се съгласили, че проектирането и съгласуването са дейности, за сметка на ищеца. Поддържа, че поради това в полза на ищеца не е възникнало ликвидно и изискуемо вземане от ответника, с което да може да се извърши прихващане и претенцията за връщане на сумата е неоснователна. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. В случай, че насрещната страна претендира по - висок размер разноски от дължимите, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемата страна - „А.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно, съобразено с материалния закон и доказателствата по спора, а въззивната жалба е неоснователна. Съдът е тълкувал правилно разпоредбите на НПППЕЕПРЕМ, действаща в периода, като е съобразил договореното в чл. 23, ал. 5 от Споразумението между страните от 25.10.2010 г. В това споразумение,, чл. 4, ал. 1, страните са постигнали съгласие, че присъединяваното лице проектира, съгласува с действащата уредба и предоставя разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване. Счита, че споразумението не изменя уговореното в чл. 8, ал. 1 от договора от 26.08.2005 г., според който разпределителното дружество поема за своя сметка да изготви и съгласува с действащата уредба проектите за изграждане на съоръженията за присъединяване. В чл. 4 от допълнителното споразумение страните единствено са договорили, че фактическото проектиране и съгласуване на проектите ще се извърши от присъединеното лице, а не от ответното дружество. Промяната е наложена поради бързина и заради настъпили изменения в техническите параметри на съоръженията, като е следвало да се изградят електропроводни линии с ниско напрежение от съществуващ трансформаторен пост. Счита, че от тълкуване смисъла на договора може да се направи извод, че уговорката по чл. 8 не е променяна с постигане на друга уговорка между страните. Поддържа, че ответникът е нарушил чл. 23, ал. 5 от споразумението към договора, като не е поканило ищеца да сключи допълнително 2 споразумение за определяне размера на променливата, съставляваща цената на присъединяване и срока за плащането й, а директно е поканило ищеца да заплати променливата компонента. Обоснован е извода на съда, че разходите за проектиране и съгласуване на проектите на съоръженията за присъединяване следва да се поемат от разпределителното дружество, който извод следва както от уговорките по договора, така и от Наредба № 6/2004 г. (отм.) Тъй като по силата на разпоредбите на чл. 27 и 28 от Наредбата, изградените съоръжения за присъединяване - електропроводни линии с ниско напрежение, остават собствени на ел. разпределителното дружество, всички разходи по изграждането им следва да са за негова сметка, както е приел и СРС. Моли да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението се оспорва от ответника само в частта, в която е уважен иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 600 лв., платена без основание поради извършено погасяване чрез извънсъдебно прихващане с вземане на ищеца за сторени разходи за изготвяне на проекти и предоставяне на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване по
Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа № 1527/26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г.
Решението е влязло в сила в неоспорените части, поради което не е предмет на контрол от въззивната инстанция.
Въззивният състав приема, че решението е валидно и допустимо в оспорената част. При постановяване му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението е постановено при обсъждане на доказателствата, събрани от СРС и след излагане на фактическата обстановка, установено от тях, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл.
272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към довите на ответника изложени в жалбата за незаконосъобразност на решението по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По този иск, като съорази становищата на страните в производството, въззивният състав приема следното :
По разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е формирана трайна практика, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.)
В съответствие с цитираната практика основателността на иска се обуславя от пълно доказване от ищеца на неговото обедняване в претендирания размер, т. е.
3 плащане на претесндираната сума, обогатяване на ответника в същия размер, като и причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, при липса на годно правно основание за извършеното разместване на блага. Ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за плащане на престираната от ищеца сума.
В случая, доклада по делото по чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146 ГПК, СРС е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са сключени договор № 1527/26.08.2005 г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2010 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на следния обект: жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІ-2516, кв. 17, м. „Дианабад“ към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, чрез изграждане на трансформаторен пост и полагане на електропроводни линии средно и ниско напрежение.
С допълнителното споразумение от 25.10.2010 г., сключено на основание ново становище на ответното дружество с изх. № 1600680/27.04.2010 г. относно начина за електрозахранване на обекта, се променят клаузите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, чл. 4 и чл. 23 от договора.
По делото не е било спорно, че ищецът „А.“ ЕООД е изпълнил поетите ангажименти за изготвяне на проекти на съоръженията за присъединяване и издаване на разрешение за строеж на същите, което се установява и от приобщените проект екзекутив на ел. съоръженията за присъединяване на процесния обект и разрешение за строеж № 44/23.06.2011 г., за което е направил разходи, както и че ищецът е заплатил на „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕООД, сега „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, дължимата цена за присъединяване на два пъти, съответно 5 880 лв. на 02.11.2011 г., постоянна компонента и 5 600 лв. - променлива компонента, платена на 03.12.2014 г., според приетите пред СРС фактури.
В производството не е спорно, чу обектът Жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІ-2516, кв. 17, м. Дианабад, е присъединена към разпределителната мрежа.
Ответникът е оспорвал, че направените от ищеца разходи във връзка с пизтготвяне на проектите са в размер на 6 431 лв., респективно, че ищецът има вземане срещу него в този размер.
Във връзка с изложените факти, основният спор между страните каса въпроса дали със заплатената безспорно от ищеца сума от 5 660 лв., променлива компонента от цената за присъединяване, е направено извънсъдебно прихващане със задължение на ответника към ищеца за възстановяване на направени от последния разходи - за изготвяне на проекти и предоставяне на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване в общ размер от 6 431 лв., за които ищецът твърди, че се дължат от електроразпределителното дружество и е следва да му бъдат възстановени.
Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/441d458a-5ed9-41b0-ad36-21b3a1d0193c