Решение № 5656 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5656 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100511741 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 14233/22.08.2023 г., постановено по гр. д. № 23507/2022 г. на Софийски районен съд, 144-ти състав, са отхвърлени исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. Г. А., М. Р. Г., Е. А.

Н. и М. А. Г. да заплатят в условията на разделна отговорност на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 1943,58 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.; 311,64 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.,; 48,26 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. - м.04.2021 г. и 9,59 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти: Й. Г. А. - 3/6 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1156,54 лв., от които 971,79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.; 155,82 лв. –лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 24,13 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. - м.04.2021 г. и 4,80 лв. –лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до 1 окончателното изплащане на сумите; М. Р. Г. - 1/6 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 385,51 лв., от които 323,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.; 103,88 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 8,04 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г. и 1,60 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; Е. А. Н. - 1/6 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 385,51 лв., от които 323,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.; 103,88 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 8,04 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г. и 1,60 лв. –лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; М. А. Г. - 1/6 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 385,51 лв., от които 323,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. - 4.2021 г.; 103,88 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 8,04 лв. – сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г. и 1,60 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, подаден чрез юрк. М. Първанов, в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника при постановяване на решението първоинстанционният съдебен състав, макар да е приел като писмени доказателства по делото два броя нотариални актове и два броя удостоверения за наследници, не е съобразил, че ответниците са собственици на имота, респ. клиенти на топлинна енергия. Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок от ответницата Е. Н. чрез адв. д-р Х. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е застъпено становище за неоснователност на същата. Въззиваемата намира, че ищецът не е успял да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което е предоставял топлинна енергия, като в тази връзка излага, че представените нотариални актове и удостоверения за наследници не са доказателства за наличието на такова правоотношение. В отговора е посочено още, че въззиваемата живее от повече от 10 години в САЩ, както и, че не е подавала заявление за промяна на партидата при смърт. Застъпва се и теза, че ищецът не е доказал дали през процесния период в абонатната станция е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, който да е бил отчитан. Според въззиваемата не е доказан и начинът на определяне, реално ползване и начисляване на сумите за топлинна енергия, които се претендират, 2 като е посочено, че експертизи не са били изслушвани по делото, въпреки изрично направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответниците. Ето защо намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.

Постъпил е отговор и от ответницата М. Г., в който са изложени същите съображения за неоснователност на исковите претенции, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Единственият по-различен довод, поддържан от тази въззиваема, касае обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство е представена справка от партидата й в Имотен регистър, видно от която Г. е закупила друго жилище в гр. София през 2017 г. В заключение е отправена молба за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Със сходно съдържание е и депозираният отговор на въззивна жалба от страна на ответника М. Г., поради което не е необходимо да бъде възпроизвеждано. И този въззиваем намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да бъде потвърдено.

В законоустановения срок е постъпил и отговор от ответницата Й. А., подаден чрез назначения й особен представител адв. И. Б., с който страната оспорва доводите на въззивника и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо 3 водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

В конкретния случай от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК от 21.08.1961 г., се установява, че Е. Г. и Г. Г. са признати за собственици на апартамент, находящ се в партерния етаж в сграда, находяща се на ул. „********.

От удостоверение за наследници на Е. М. Г. се установява, че последната е починала на 08.09.1998 г., като е оставила за свои наследници А. Г. Г. – син и Й. Г. А. – дъщеря (една от ответниците по делото). От удостоверение за наследници на А. Г. Г. пък се установява, че последният е починал на 13.02.2013 г., оставяйки за свои наследници останалите трима ответници по делото – М. Р. Г. (съпруга), Е. А. Н. (дъщеря) и М. А. Г. (син). При липсата на данни същите да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части върху недвижимия имот съдът приема, че четиримата ответници са придобили право на собственост върху идеални части от процесния недвижим имот. В този смисъл несъстоятелни са изводите на решаващият съдебен състав, че въз основа на представените по делото писмени доказателства не може да бъде установен нито фактът на наследяване, нито в какво качество ответниците са наследници на носителя на вещните права върху вещта.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с 4 установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разгледана хипотезата, в която когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК по силата на наемно правоотношение. В този случай, съгласно дадените в тълкувателния акт разяснения, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота и за другата идеална част, притежавана от другия бивш съпруг, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.