Решение № 79 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002902005 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на М. Т. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на влязлото в сила решение № 20203445 от 26.10.2021 г., поправено с решение № 20216087 от 25.11.2021 г., по гр. д. № 61346/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. М., в качеството й на наследник по закон на Т. А. П., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че съществува вземане на „Изи Финанс“ ЕООД, гр. София по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 202107 от 06.03.2018 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Т. А. П., починала на

21.02.2019 г., за сумата от 1322,70 лв., представляваща дължима главница по посочения договор, ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. № 66053/2018 г. на СРС, 65 състав.

В молбата се твърди, че молителката е узнала за решението на 1

15.08.2023 г., когато й е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д.

№ 210/2023 г. на ЧСИ Борислав Янев. Молителката поддържа, че не е била надлежна страна в процеса, тъй като се е отказала от наследството на Т.

А. П. и не е следвало да бъде конституирана на нейното място в производството по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила – чл. 47 ГПК й е бил назначен особен представител и е била лишена от възможността да участва лично в производството. Твърди, че при връчването на исковата молба и приложенията към нея връчителят не е отразил в съобщението да са правени опити за връчване на книжата на лице, съгласно да ги приеме, както и не е отбелязал на коя входна врата е залепено уведомлението. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 3 ГПК да извърши проверка за мястото на осъществяване на стопанската дейност на М. посредством справка в ТРРЮЛНЦ.

Ответникът по молбата „Изи Финанс“ ЕООД изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл.

305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението. Както е посочено и в определение № 164 от 25.01.2024 г. изводът за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловен от подаването на молбата на 25.10.2023 г., заявения от молителката момент на узнаване за решението – при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано за събиране на вземането към М., на 15.08.2023 г., удостовереното в представената с молбата покана за доброволно изпълнение от 31.07.2023 г. и липсата на данни М. да е узнала за решението в момент, предхождащ визирания.

Исковото производство е било образувано по предявен от „Изи Финанс“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че Т. А. П. дължи на ищеца общата сума от 1 622, 32 лв. по договор № 202107 от 6.03.2018 г. за предоставяне на кредит от разстояние, от 2 които 1 416, 07 лв. главница и 206, 25 лв. възнаградителна лихва за периода 5.04.2018 г. – 2.09.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66053/2018 г. на СРС, 65 състав. При опит за връчване на исковата молба с приложенията на ответницата е установено, че тя е починала на 21.02.2019 г. и доколкото се касае до исково производство - продължение на заповедното производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от 12.10.2018 г., съдът е направил извод, че смъртта е настъпила в хода на производството и го е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.

Производството по делото е било възобновено с определение № 63003 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС, като на мястото на починалата ответница Т. А. П. е била конституирана наследницата й по закон М. Т. М. – нейна майка. Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до М. М. на посочения от ищеца адрес – гр. София, ж. к.

Младост 1, № 91, вх. В, ап. 25. Същите са върнати с отбелязване от призовкаря при СРС, че адресът е посетен на 7.05.2020 г., 25.05.2020 г., 14.06.2020 г. и 22.06.2020 г., но търсеното лице не е намерено. Отразено е, че при последното посещение Анета Василева – собственик на жилището от девет години е заявила, че М. М. не живее на адреса. На 24.06.2020 г. СРС е извършил справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата М., от която е установено, че адресът, на който са изпратени съдебните книжа до същата, съвпада с постоянния и настоящия й адрес. Съгласно удостовереното в разписките за връчване на книжата и за залепване на уведомление уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на входната врата на ап. 25 на 11.07.2020 г. На 18.09.2020 г. по разпореждане на съдията докладчик е извършена справка за действащи трудови договори на конституираната като ответник М. М., като такива не са установени.

Поради неявяване на ответницата да получи книжата, неуспешния опит за връчване на книжата по местоработата й и липсата на данни за други адреси, на които да се връчат книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК и е назначил особен представител на същата – адв. Никола Тодев, посочен в 3 уведомително писмо на САК. Последният е бил процесуален представител на М. М. в първоинстанционното производство, подал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е бил уважен за сумата от 1322, 70 лв. главница и 206, 25 лв. възнаградителна лихва. С постановеното в образуваното по жалбата въззивно производство решение № 2948 от 27.10.20922 г. по в. гр. д. № 14988/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I I I Б въззивен състав първоинстанционното решение е било отменено в частта за установяване на вземането на ищеца за възнаградителна лихва в размер на 206, 25 лв., като искът в тази част е отхвърлен, и потвърдено в останалата обжалвана част за признаване за установено съществуването на задължението за главница по процесния договор в размер на 1322, 70 лв.

Видно от представеното в настоящото производство удостоверение от 17.05.2019 г. по гр. д. № 26067/2019 г. на СРС, 84 състав М. Т. М. е подала молба вх. № 2012077/13.05.2019 г., с която се е отказала от наследството на наследодателя си Т. А. П., починала на 21.02.2019 г., като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 781 от 21.05.2019 г.

При така установените факти и обстоятелства настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения.

Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т. е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Както всяко съдебно производство, отмяната е въведена в ГПК с конкретна цел, обуславяща нейната същност - защитата на страните срещу порока на влязлото в сила решение: неправилността на съдебния акт. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл.

4

303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Отмяната е неприложима по отношение на недопустимите съдебни решения, защитата срещу които се осъществява по пътя на обжалването преди да влязат в сила, както и по отношение на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, но по причини, различни от визираните в съдържанието на изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т.

7 и чл. 304 ГПК отменителни основания.

Молителката поддържа, че не е била надлежна страна в процеса, тъй като се е отказала от наследството на Т. А. П. и не е следвало да бъде конституирана на нейното място в производството по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС на основание чл. 227 ГПК. Правоприемството в процеса при смърт на страната физическо лице, свързано с изгубването на процесуалната правоспособност /чл. 227 ГПК/, следва да съответства на материалното правоприемство. То е въпрос относим към процесуалната легитимация, съответно към допустимостта на иска и постановеното съдебно решение. В този смисъл позоваването на молителката е на отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск процесуална легитимация, съответно на недопустимост на съдебния акт, като с оглед на това се иска то да бъде отменено. Недопустимостта не е предвидена в процесуалния закон като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което дори да е недопустимо, влязлото в сила решение на Софийски районен съд не може да бъде отменено по реда на чл.

303 и сл. ГПК. Основанията за недопустимост на съдебното решение се релевират посредством обжалване на решението по реда на инстанционния контрол. С изтичане на срока за обжалване решението е придобило присъщия на влезлите в сила съдебни решения стабилитет и обвързва страните с последиците по чл. 298 и чл. 299 ГПК, които не могат да бъдат преодолени чрез способа на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК.

Не са налице въведените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и поради опорочаване на процедурата по чл. 47 ГПК и представляването на молителката от особен представител в исковия процес. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени 5 обстоятелства, които не е могла да отстрани. Основанието за отмяна по чл.

303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато е извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител, а именно както в случаите на допуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. При основанието по т. 6 също се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея представител или чрез назначен особен представител.

В случая твърденията са за нарушаване на правилата, при които молителката е била представлявано от особен представител, което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК . Установените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – 6 ГПК правила обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК след измененията с ДВ, бр. 86/2017 г., когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.