Решение № 261669 от 19.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…............./19.05.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20879 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от

Адвокатско дружество „З.и п.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.И.С., ЕГН **********, Д.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и „М.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между продавача „М.И.“ ЕООД и купувача Д.А.С., по време на брака й с Д.И.С., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2014 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ***г. на нотариус П.М.с peг. № 478 на НК, поради накърняване на добрите нрави, евентуално съединен с конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за относително недействителен спрямо Адвокатско дружество „З.и п.“.

По твърдения в исковата молба, на

19.12.2014 г. между „М.И.“ ЕООД, в качеството му на продавач, и Д.А.С. – купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ***. на нотариус П.М.с peг. № 478 на НК, с предмет поземлен имот № *** с площ от 4,655 дка, находящ се в местността „***“ в землището на гр. Аксаково, общ.

Аксаково, обл. Варна. Към момента на сключване на сделката едноличен собственик на капитала и управител на продавача „М.И.“ ЕООД бил Д.И.С., който освен това бил и съпруг на купувача Д.С., респ. правото на собственост върху имота било придобито от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.

Ищецът, явяващ се трето за сделката лице, обосновава правния си интерес от нейното оспорване чрез предявените искове, с качеството му на кредитор на продавача „М.И.“ ЕООД, притежаващ следните парични вземания срещу него: присъдени му с решение № 1979/22.12.2014 г. по гр. д. № 1939/2014 г. на ВОС и решение № 80/22.05.2015 г. по в.гр.д. № 150/2015 г. на ВАпС съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2507,50 лв., от които 1175,50 лв. за първата инстанция и 1332 лв. за въззивната, както и вземания за главница в размер на 23 077 лв., от която 11500 лв. за адвокатско възнаграждение и 11 577 лв. за внесена държавна такса за подаване на искова молба, дължими по договор за правна защита и съдействие от 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2014 г. до окончателното й изплащане, и за обезщетение за забава в размер на 2229,92 лв., начислено за периода от 07.07.2012 г. до 31.05.2014 г. върху просрочената главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 7087/2014 г. на ВРС, и съществуването на които вземания до посочения размер е установено в хода на исковия процес по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК с решение № 5857/08.12.2014 г. по гр.д. № 9489/2014 г. на ВРС и решение № 418/25.05.2015 г. по в.т.д. № 471/2015 г. на ВОС.

Счита процесния договор за нищожен поради накърняване на добрите нрави, предвид нееквивалентността на насрещните престации по сделката. В тази връзка излага, че пазарната стойност на имота надвишава в пъти уговорената продажната цена от 500 лв.

В условията на евентуалност поддържа, че договорът за покупко-продажба е сключен с цел да бъдат увредени интересите му на кредитор, тъй като чрез сделката се намалява патримониума на ответното дружество „М.И.“ ЕООД - негов длъжник. Твърди, че и купувачът по договора Д.С. също е знаела за увреждането, тъй като е била съпруга на Д.С., последният имащ качеството на управител и едноличен собственик на капитала на продавача „М.И.“ ЕООД към момента на извършване на продажбата. Затова и намира, че на Д.С. й е било известно, че дружеството, представлявано от нейния съпруг, има парични задължения не само към ищеца, но и към НАП, респ. процесната сделка цели увреждане на кредиторите.

По изложените съображения ищецът моли за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави, евентуално – за обявяването му за недействителен по отношение на него. Претендира и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.П., поддържа исковата претенция и уточнява, че вземането му спрямо ответното дружество е възникнало преди оспорената сделка. Моли за уважаване на претенцията, представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците С. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д.И.С. и Д.А.С. депозират отговор на исковата молба. Не оспорват, че в периодите от 29.06.2011 г. до 30.07.2013 г. и от 20.05.2014 г. до 04.05.2016 г., последният обхващащ датата на процесната сделка, ответникът Д.С. бил управител на ответното дружество „МА - БС Инвест“ ЕООД. Не оспорват също възникването на посочените в исковата молба вземания, установени с влезли в сила съдебни решения.

Твърдят обаче, че титуляр на тези вземания не е ищецът АД „З.и п.“, а АД „З. и С.“ и при липса на доказателства за настъпило правоприемство помежду им считат, че ищцовото дружество няма правен интерес от предявения иск за нищожност, респ. същият е недопустим. Отделно поддържат, че такъв интерес липса, тъй като към момента на възникване на вземанията и към момента на сключване на оспорената сделка длъжникът „М.И.“ ЕООД имал достатъчно имущество, с което да удовлетвори адвокатското дружество, както и понеже твърдяната нееквивалентност на престациите изобщо не касаела ищеца, който не бил страна по договора. Оспорват главния иск и като неоснователен. В тази връзка твърдят, че уговорената продажна цена надвишава поне двукратно данъчната оценка на имота и евентуалното нейно занижаване спрямо пазарната такава е допустимо, с оглед близките отношения между управителя на дружеството – продавач и купувача.

Намират за недопустим и евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като ответниците се били разпоредили с имота в полза на трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба, съответно правата на ищеца не могат да им бъдат противопоставени и искът да постигне желания ефект. Оспорват претенцията и като неоснователна. Възразяват, че искът е погасен с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от момента на извършване на сделката. Намират, че прехвърлянето на имота няма увреждащ характер за кредитора – ищец, тъй като към момента на възникване на вземането и установяването му по съдебен ред длъжникът „М.И.“ ЕООД разполагал с достатъчно имущество, за да покрива задълженията си. Отделно изтъкват, че ищецът имал неизплатено задължение към ответното дружество за сумата от 104 814 евро, с която към момента на възникване на вземането било възможно извършване на прихващане. Посочената сума била преведена в полза на „М.И.“ ЕООД по клиентска сметка на процесуалния му представител към онзи момент АД „З. и С.“ по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ С.Я. , и същата останала неизразходвана по клиентската сметка, но не била отчетена към „М.И.“ ЕООД, за което на адв. И.З. било наложено дисциплинарно наказание с влязло в сила решение от 04.06.2015 г. по д.д. № 61/2014 г. на Дисциплинарния съд при АК-Варна, потвърдено с решение от 09.10.2015 г. по д.д. № 62/2015 г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата на РБ.

По изложените съображения ответниците молят за прекратяване на производството, евентуално – отхвърляне на предявените искове, и претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответниците Д. и Д. С., действащи чрез процесуалния им представител адв. П.Х., поддържат отговора и обективираното е него искане. В представена писмена защита излагат подробни правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.И.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. След срока изразява становище, с което признава предявените искове.

В открито съдебно заседание не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че на 19.12.2014 г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***г. на нотариус П.М.с peг. № 478 на НК, между ответното дружество „М.И.“ ЕООД, като продавач, действащо чрез управителя Д.И.С., и втория ответник Д.А.С., като купувач, която към този момент е била в граждански брак с управителя на продавача и трети ответник по делото Д.С.. Същото се потвърждава и от представения нотариален акт (л. 5). От съдържанието му се изяснява още, че предмет на продажбата е поземлен имот № *** с площ от 4,655 дка, находящ се в местността „***“ в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, а уговорената негова продажна цена – 500 лв., както и че данъчната оценка на имота към момента на сключване на сделката е възлизала на 179,20 лв. В същия размер е оценката и към 20.01.2020 г. (л. 28).

Видно от приложеното удостоверение от 14.01.2020 г., издадено от Община Варна (л. 29), гражданският брак между Д. и Д. С. е сключен на 15.09.2007 г.

Безспорно е още, че в периодите от 29.06.2011 г. до 30.07.2013 г. и от 20.05.2014 г. до 04.05.2016 г. ответникът Д.С. е бил вписан в

Търговския регистър като управител на ответното дружество „М.И.“ ЕООД.

Страните не спорят също, че с влязло в сила решение № 80/22.05.2015 г. по в.гр.д. № 150/2015 г. по описа на Апелативен съд-Варна, образувано въз основа на въззивна жалба срещу решение № 1979/22.12.2014 г., постановено по гр. д. № 1939/2014 г. по описа на ОС-Варна, „М.И.“ ЕООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на АД „З. и С.” АД, ЕИК ***, сумата от 1175,50 лв. за разноски по гр. д. № 1939/2014 г. по описа на ОС-Варна и 1332 лв. за разноски по в.гр.д. № 150/2015 г. по описа на Апелативен съд-Варна, както и че с влязло в сила решение № 418/25.05.2015 г. по в.т.д. № 471/2015 г. по описа на ОС-Варна, образувано въз основа на въззивна жалба срещу решение № 5857/08.12.2014 г. по гр.д.

№ 9489/2014 г. на РС-Варна, е прието за установено, че в полза на АД „З. и С.” АД, ЕИК ***, съществуват вземания срещу „М.И.“ ЕООД, ЕИК ***, за следните суми: сумата от 23077 лв., представляваща непогасена главница, от която 11500 лв. за адвокатско възнаграждение и 11577 лв. за разноски за държавна такса за подаване на искова молба, дължими по договор за правна защита и съдействие от 05.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2229,92 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 07.07.2012 г. до 31.05.2014 г., за които суми е издадена заповед № 3892/02.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7087/2014 г. по описа на РС – Варна.

От приобщеното удостоверение с изх. № 4335/11.11.2020 г., издадено от Адвокатския съвет към ВАК (л. 105) се установява, че Адвокатско дружество „З. и С.” е вписано в регистъра на адвокатските дружества въз основа на решение на Адвокатския съвет от

04.08.2006 г., като на 06.10.2015 г. е вписана промяна в неговото наименование на Адвокатско дружество „З.и п.”.

Представен от ищеца е и нотариално заверен с рег. № 6087/05.05.2017 г. на нотариус К.И.с рег. № 572 на НК препис от спогодба от 12.02.2017 г., сключена между „М.И.“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Б., и Адвокатско дружество „З.и п.”, с което ответното дружество признава съществуващи негови задължения към ищеца, вкл. и посочените по-горе съдебно установени такива.

Ангажирана от ответниците С. е и нотариална покана от „М.И.“ ЕООД до Адвокатско дружество „З. и С.” за връщане на сумата от 104814 евро, постъпила по банкова сметка ***, но следваща се на представляваното юридическо лице (л. 73), жалба с вх. № 552/22.05.2015 г. от „М.И.“ ЕООД срещу Адвокатско дружество „З. и С.”, подадена до ВАК, както и влязло в сила решение от 04.06.2015 г. на Дисциплинарния съд към АК-гр. Варна (л.75), потвърдено с решение от 09.10.2015 г. на Висшия дисциплинарен съд (л. 80), с което са наложени наказания по чл. 133, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗА на адв. И.З. за това, че е допуснал пропуски, причинили накърняване правата и законните интереси на клиента му, задържайки негови средства в особено големи размер и недавайки му отчет - нарушение по чл. 132, т. 2 ЗА, както и че не е предал на клиентите при поискване или според определените от тях условия клиентски средства – нарушение по чл. 19, ал. 1, т.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/441b6860-14bc-49ff-b633-bc3c3a9513ee