Определение № 697 от 14.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500262 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Митева и Боян Стефов, действащи чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Сияна Димитрова против разпореждане № 550/12.01.2024 г. по ч. гр. д. № 7871/2023 г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес: **** за следните суми: сумата от 944.91 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020 г., сумата от 382.39 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 26.07.2023 г., сумата от 75 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 28.05 лв.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд. Твърди се, че неправилно съдът е счел, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, без да са нА.це твърдения от заявителя за това, и не е съобразил обстоятелството, че същият е с настъпил краен падеж – 31.01.2023г. Излагат се съображения, че съгласно чл. 26 от ОУ срокът на договора за кредит съвпада със срока на вА.дност на издадената на длъжника карта,който в случая е тригодишен. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на определение от въззивния съд за 1 издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за незабавно изпълнение за посочените в заявлението вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по ч.гр.д. 7871/2023 г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417,т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ит ГПК срещу длъжника Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес: **** за следните вземания: сумата от 944.91 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020 г., сумата от 382.39 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2023 год. до 26.07.2023 г., сумата от 75 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва, начислена върху главницата за периода от 02.08.2023 г. до окончателното плащане, както и за присъждане на деловодни разноски в размер на 28.05 лв. и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземанията на заявителя към длъжника произтичат от неизпълнение на сключения помежду им договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020г., който е с настъпил краен падеж на 31.01.2023г. Към заявлението е приложен договорът за кредит,ведно с приложенията към него и ОУ на банката по този вид кредити, както извлечение от счетоводните книги на банката, в които е посочено, че договорът е с изтекъл краен срок, настъпил на 31.01.2023г.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист, по съображения, че в договора липсва краен падеж, както и уведомление за обявяване на ползвания и непогасен кредитен лимит за предсрочно изискуем.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Действително, видно от съдържанието на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020г. в него липсва уговорен срок на действие. В жалбата се сочи, че същият е тригодишен от сключване на договора и съвпада със срока на вА.дност на кредитната карта. Тъй като към договора за кредитна карта /съгласно чл. 1 от него/ са приложими ОУ на банката за този вид кредити, в чл. 26 и чл. 87 същите ОУ действително е 2 предвидено, че срокът на договора съвпада със срока на вА.дност на издадената на длъжника кредитна карта. В случая, кредиторът основава вземането си на изтекъл срок на договора поради настъпил на 31.01.2023г. краен падеж, без да твърди обявена преди това предсрочна изискуемост. В представеното извлечение от счетоводните книги банката - кредитор е посочила, че длъжникът е в просрочие на минималните четири месечни погасителни вноски за периода от м. февруари 2021г. до м. май 2021г. вкл. по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020г., като до настъпване на крайния падеж на 31.01.2023г. общия ползван и непогасен кредитен лимит е в размер на 944.91лв. Доколкото банката не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си, в случая заповедният съд не е бил длъжен да проверява дА. е нА.це редовно уведомяване на длъжника с оглед настъпване на последиците й съгласно указанията по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по ОСГТ на ВКС, тъй като в процесната хипотеза изискуемостта на вземанията не е поставена в зависимост от настъпване на допълнително обстоятелство, изискващо нарочно удостоверяване с официален или с изходящ от длъжника документ по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК В случая, всички заявени от банката вземания касаят просрочени вземания с вече падежирА. съгласно уговорките в договора и ОУ падежи. Предвид това настоящата инстанция намира, че тъй като изложените в заявлението твърдения и приложените към него доказателства, въз основа на които кредиторът претендира вземанията си са надлежно обективирани в представеното извлечение от сметки, то като предвиден в чл.

417, т. 2 от ГПК документ /редовен от външна страна/ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл. 418 от ГПК, доколкото удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане на банкатазаявител срещу кредитополучателя за неизпълнените задължения по договора за кредит

По гореизложените съображения и предвид липсата на законови пречки за уважаване на заявлението по чл. 411, ал. 2 от ГПК, отказът на заповедният съд да издаде заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и да допусне незабавеното й изпълнение чрез издаване на изпълнителен лист по 418,ал. 2 от ГПК се явява неправилен. Това налага отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което да бъде разпоредено издаване в полза на кредитора срещу длъжника на заповед за изпълнение въз основа на извлечението от сметки като документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК за вземанията, посочени заявлението, депозирано пред заповедния съд, в т.ч. и в частта за разноските..

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и пред въззивната инстанция - за платена държавна такса в размер на 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

3

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 550/12.01.2024 г. по ч. гр. д. № 7871/2023 г. по описа на РС- Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Митева и Боян Стефов срещу длъжника Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес: **** заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК за следните суми: сумата от 944.91 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на 31.01.2020 г., сумата от 382.39 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 26.07.2023 г., сумата от 75 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва, начислена върху главницата за периода от 02.08.2023 г. до окончателното плащане, както и за платена държавна такса в размер на 28.05 лв. и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50лв., както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4