Решение № 751 от 02.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500548 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. О. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. ***, чрез адвокат И. против Решение № 3975/26.11.2022г., постановено по гр.д.№ 18624/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против А. Т. Ц., ********** иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника, сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ н.с., както следва: сумата в общ размер на 10 000лв. – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, както и за сумата в размер на 4825,18лв. - законна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г. , за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ н.с. Жалбоподателят Г. Б. обжалва изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като е нарушен процесуалния и материалния закон. Поддържа становището, че за да е налице прекъсване на давността е необходимо да са предприети реално изпълнителни действия, като не е достатъчно самото им поискване от взискателя. В тази връзка коментира конкретни действия, за които счита, че не прекъсват давността. Поддържа и становището, че за да се приеме, че е налице признание на длъжника за дълга е необходимо същото да е извършено лично от него фактически или чрез плащания, наредени лично от него, а не от трети лица. Поддържа, 1 че частичните плащания в периода 2012-2020г. нито са довели до прекъсване на давността, нито представляват признание на дълга. Позовава се на съдебна практика, според която частичното плащане съставлява признание единствено по отношение на платената част, но не и по отношение на остатъка, като същите не съставляват нито признание по см. на чл.116, б.А от ЗЗД, нито прекъсват давността на остатъка от вземането. Поддържа и че в изпълнителното дело не е постановявано „разсрочване“ на дълга от съдебния изпълнител, а и че подобно действие липсва в процесиялния закон, поради което и не би могло да породи процесуални или материално правни последици.

Развива доводите си и за същността на перемпцията, като поддържа, че такава е настъпила на 11.04.2014 г. Позовава се на съдебна практика, според която след настъпване на перемпцията по право, извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, поради което и те не са могли да прекъснат давността. Така счита, че задължението му е погасено по давност на 05.12.2016г., т.к. съдебното решение е влязло в законна сила на 05.11.2011г. Ако не се приеме това становище поддържа, че давността е изтекла на 11.04.2019г.- пет години след настъпване на перемпцията – 11.04.2014г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Т. Ц.. В проведеното открито с.з. на 10.05.2023 г. от въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В обжалваното решението първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Г. О. Б., против А. Т. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер на 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева– представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, 4825.18 лева - законната лихва, за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, 16 състав.

Ищецът твърди, че с присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав, влязла в законна сила на 05.12.2011 г., е осъден да заплати на ответника сумата от 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 2 лева – разноски по делото в Районен съд – Пловдив и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че въз основа на този съдебен акт е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав. Ищецът твърди, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист, ответникът с молба от 23.02.2012 г. е образувал изпълнително дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег. № 758, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Навеждат се доводи, че с получена на 19.03.2012 г. покана за доброволно изпълнение е уведомен, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, уведомлението за което е получено от работодателя „Висмар“ ЕООД, на 23.03.2012 г., както и е насрочен опис на 28.05.2012 г. на движимите му вещи на регистрирания му адрес, като този опис не бил осъществен.

Твърди, че с Постановление на ЧСИ от 27.03.2012 г. е разпоредено вдигането на наложения запор върху трудовото му възнаграждение, като на 11.04.2012 г. е получено уведомлението от работодателя „Висмар“ ЕООД. Твърди, че след 11.04.2012 г. по изпълнителното дело не са постъпвали молби от взискателя А. Ц. или негов пълномощник, в които да са направени искания до ЧСИ за извършване на конкретни изпълнителни действия или предприемането на дадени изпълнителни способи. Излага, че ищецът не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от 11.04.2012 г., взискателят не е поискал, съответно ЧСИ не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок, поради което счита, че на 11.04.2014 г. делото е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ВКС. Счита, че всички действия, извършени след тази дата по изп. дело, както от взискателя, така и от ЧСИ, не могат да прекъснат давността и същите са извършени след като делото е прекратено по давност по силата на закона.

Отделно, счита, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишна давност – на 05.12.2016 г., считано от 05.12.2011 г., когато съдебното решение е влязло в законна сила, с което са установени. Сочи, че от 19.03.2012 г., когато е уведомен за наложения запор върху трудовото му възнаграждение и когато е било предприето единственото и последно принудително действие спрямо него по изп. дело № 258/2012 г., в продължение на 8 години и половина, до 29.06.2020 г. не са били предприемани, нито са извършвани принудителни изпълнителни действия спрямо него като длъжник по посоченото изп. дело. Твърди още, че с Постановление за налагане на възбрана от 29.06.2020 г., при Агенцията по вписванията е наложена възбрана на 29.06.2020 г. по изп. дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Обретенова върху неговия недвижим имот: ½ ид. част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. С., с адрес: местност „Бял камък“, площ 1024 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за която възбрана бил уведомен със съобщение на ЧСИ, получено на 01.07.2020 г.Твърди, че със съобщение на ЧСИ, получено на 05.03.2021 г. е уведомен, че на 31.03.2021 г. е насрочен опис на горепосочения недвижим имот, като с Протокол от 31.03.2021 г. е извършен опис. С Постановление на ЧСИ Обретенова от 01.10.2021 г. е насрочена публична продан – първа поред, на гореописания недвижим имот, с дата на провеждане на проданта от 02.11.2021 г. до 02.12.2021 г. Излага доводи, че посочените принудителни действия не заличават ефекта на настъпилата много по-рано погасителна давност на вземането на взискателя по изп. дело № 258/2012 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ц. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело ищецът превеждал регулярно по сметката на ЧСИ различни суми. Плащания постъпвали от 27.03.2012 г. до 22.04.2020 г., като това било видно от изготвената от ЧСИ Сметка за дълга № 4748/28.05.2020 г. Твърди, че длъжникът – ищец в настоящото производство извършвал плащания доброволно.

3

Оспорва, че взискателят по изпълнителното дело се е дезинтересирал и не е искал извършване на изпълнителни действия.

В обжалваното решение, е прието следното: От фактическа страна е прието за безспорно от събраните писмени доказателства и от приложеното изп.д.№ № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Обретенова, рег. № 758 на КЧСИ следното:

Издаден е в полза на А. Т. Ц. изпълнителен лист от 19.12.2011 г., въз основа на Присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.с., влязла в сила на 05.12.2011 г. , срещу ищеца Г. О. Б., за следните суми: 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 лева – разноски по делото в ПРС и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на ПОС.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758 на КЧСИ , с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по образуваното изпълнително дело № 258/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова действия, съдът е приел, че с подаването на молба от длъжника на 21.03.2012 г. за разсрочване на задължението по изпълнителното производство, доколкото представлява признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД е довело до прекъсване на давността. В периода от 21.03.2012 г. до 21.05.2020 г. с всяко извършено доброволно плащане от длъжника в полза на кредитора, се е прекъсвала давността за вземането.