Определение № 931 от 22.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Благоевград, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500532 по описа за 2026 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на

"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК 811047831, подадена чрез юрк. М. Б. срещу Решение № 454 от 01.12.2025 г. по гр. д. № 1073/2025 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. С обжалвания съдебен акт е признато за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ф. Ш. И., ЕГН **********, не дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград сумата от 1127,92 – главница, ведно със законните лихви, представляваща допълнително начислена сума, отразена във Фактура № 1012223522/01.07.2025 г. за незаконно присъединяване към водопроводна система в с. Ореше, общ.

Гърмен. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил „В и К“ ЕООД – Благоевград да заплати на Ф. И. сумата от 550 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба жалбоподателят излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и поддържа, че то е необосновано. Счита, че е било допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по делото. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Намира, че съдът неправилно не е указал на ответника, че посочения от него констативен протокол № 0728/25.06.2024 г. не е представен по делото. Позовава се на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Навежда доводи, че районният съд е следвало да допусне съдебно-техническа експертиза. Оспорва извода на съда, че не е доказана облигационна връзка, като жалбоподателят сочи, че същият противоречи на доказателствата по делото, вкл. на Договор от 18.04.2016 г. с Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от ВиК ЕООД – 1

Благоевград. Счита, че съдът не е обсъдил възражението му за незаконно присъединяване към довеждащ (външен) водопровод, който според чл. 19, ал.

1, т. 4, б. „а“ ЗВ е собственост на общината, а не на частни лица или оператора. Поддържа, че съдът не е отчел аргументите на ответника за правилното изчисляване на сумата от 1127,92 лв. Оспорва извода, че тя е резултат от предположение и излага съображения относно начина на нейното формулиране.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата Ф. Ш. И.. Тя не е упражнила правото си да подаде отговор на въззивна жалба.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Жалбоподателят е направил доказателствени искания на осн. чл. 266, ал.

3 ГПК с оглед на твърдените от него процесуални нарушения. Той е поискал да се назначи съдебно-техническа експертиза със следните задачи: 1. Каква водопроводна мрежа и какви ВиК съоръжения съществуват в с. Ореше, Община Гърмен, обл. Благоевград? 2. Налични ли са строителни книжа за процесния водопровод (разрешение за строеж, съответни Акт 15, 16)? 3. Може ли вещото лице да установи по наличните документи (акт за държавна или общинска собственост, протоколи за предаване) чия собственост е водопроводът и на кого е предаден за управление? 4. Намира ли се процесният водопровод в активите на В и К оператора (съгласно баланса на дружеството или договор за експлоатация)? 5. Представлява ли водопроводът строеж по смисъла на ЗУТ? 6. Има ли данни за реално водоподаване или измервано потребление по протоколи, отчетни карти, показания? 7. Попада ли трасето на водопровода в частни имоти? 8. Правилно ли е изчислена и по какъв начин начислената за заплащане сума за нерегламентирано ползване? 9. Издадената фактура в съответствие ли е с начислените количества и съгласно методиката на Наредба 4 от 2004 г. към момента на извършване на проверката? 10.

Преминава ли довеждащият водопровод, към който е установено присъединяването, през границите на имота, ползван от ищцата? 11. Има ли технически следи от незаконно присъединяване на имота към процесния (външен) довеждащ водопровод за с. Крушево?

Жалбоподателят отправя и искания да се приемат писмени доказателства по делото: Констативен протокол № 0728 от 25.06.2024 г.; Писмо с изх. № РД08-6/16.01.2025 г.; Протокол № 18/18.07.2000 г. на Общински съвет на с.

Гърмен; Заповед № 166/13.09.2000 г. на Кмета на Община Гърмен; Приемопредавателен протокол за активите от 09.2000 г.; Експертна оценка на активите от 31.07.2000 г.; Протокол № 4/27.06.2025 г. на Комисия за редуциране на сумата.

Въззиваемата не е подала отговор на въззивна жалба, с който да изрази становище по доказателствените искания на жалбоподателя. Преклузията относно доказателствата и доказателствените искания настъпва едва след изготвяне на доклада по делото и след даване на дължимите от съда указания по чл. 146, ал. 2 ГПК (определение № 79 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 4059/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на 2 които те се основават (решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Преклузията се явява обусловена от служебното начало, т.е. от изпълнението на служебните задължения на съда да докладва делото и да даде на страните указания съобразно предвиденото в процесуалния закон („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр. 266). Преклузията не настъпва по отношение на твърдения и доказателства за факти, за които на ответника не е указано в доклада по чл.

146, ал. 1 от ГПК, че са в негова доказателствена тежест (виж решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 60173 от 15.02.2022 г. по т. д. № 1724/2020 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Настоящият съдебен състав констатира, че в действителност районният съд не е изпълнил надлежно задълженията си по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на ответника, че не е представил доказателства за установяването на твърдени от него обстоятелства. С оглед на това не може да се приеме, че е настъпила преклузия за отправянето на доказателствените му искания. Затова следва да се приемат като писмени доказателства по делото, документите представени с въззивната жалба.

Основателно е доказателственото искане да се назначи експертиза, доколкото формулираните от жалбоподателя въпроси касаят установяването на правнорелеватни факти, свързани с основанието на вземането и с неговия размер. С оглед на това съдебният състав намира, че е основателно искането му за назначаване на експертиза. Въпросът относно собствеността на водопровода е правен, поради което не може да се възложи на вещо лице да даде заключение по него. Затова въпрос 3 следва да се преформулира и да се допусне само в частта му относно предаването на управлението. По аргумент от чл. 162 ГПК съдът следва служебно да формулира въпроси относно размера на вземането (виж определение № 1969 от 24.06.2025 г. по к. т. д. № 681/2025 г., Т. К., І т. о. на ВКС).

По делото е предявен отрицателен установителен иск. При него по принцип ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника субективно право на всяко основание. Затова в срока за отговор на исковата молба ответникът следва наведе /като фактически твърдения/ всички възможни основания, въз основа на които би могло в негова полза да се породи такова право. В случая е предявен отрицателен установителен иск за конкретната сумата от 1127,92 лв. по фактура № 1012223522/01.07.2025 г.

Според решение № 124 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред.

Затова при незаконно присъединяване към В и К системи вземането за заплащане на обезщетение за разходваната вода би могло да възникне на договорно или на извъндоговорно основание. В зависимост от конкретиката на случая вземането може да произтича от непозволено увреждане или от неоснователно обогатяване (виж решение № 320 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Възможно е обаче между страните да е налице предходно облигационно отношение, въз основа на което длъжникът 3 да има качеството на потребител на В и К услуги, в който случай вземането за обезщетението ще се породи на договорно основание (в този смисъл решение № 152 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 4379/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

В отговора на исковата молба ответникът е изложил фактически обстоятелства относно незаконно присъединяване към В и К системи.

Претендираното от него вземане е възможно да възникне на договорно основание /ако длъжникът е потребител на В и К услуги/, на деликтно основание /ако е налице противоправно поведение и вина/, както и на кондикционно основание /не е налице противоправно поведение и вина, но е налице имуществено разместване довело до неоснователно обогатяване/. От изложеното от ответника не става ясно кое е конкретното правно основание, което той навежда. Затова той е извършил нередовно действие, което следва да се констатира и да му се укаже да го отстрани. Ответникът се е опитал да индивидуализира вземането в отговора на исковата си молба, поради което за отстраняването на нередовността на процесуалното му действие не намират приложение правилата по чл. 129 ГПК, а тези по чл. 101 ГПК. Затова с настоящото определение не се оставя без движение исковата молба.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение. Датата, за която се насрочва откритото съдебно заседание, следваше да съобрази това, че се назначава експертиза, нуждата от назначаването на вещо лице, разполагащо с необходимите специални знания в съответната област, както и това, че заключението по експертизата следва да се представи най-малко една седмица преди съдебното заседание (чл. 199 ГПК).

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 532/2026 г. на Окръжен съд Благоевград на 17.09.2026 г. от 10:30 ч.

ДА

СЕ

ПРИЗОВАТ страните по делото: жалбоподателя

"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК 811047831, чрез юрк. М. Б.; въззиваемата Ф. Ш. И., чрез адв. М.К.Ч..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по делото преписи от настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства документите, които са представени с въззивната жалба.

УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на ответника по отрицателния установителен иск "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.

Благоевград да уточни основанието, на което навежда, че е в негова ползва е възникнало претендираното от него вземане за заплащането на сумата от 1127,92 лв. – на договорно основание, на деликтно основание или на кондикционно основание? В противен случай на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК процесуалното му действие ще се счита за неизвършено.

4

УКАЗВА на ответника, че с изтичането на срока за подаване на отговор на исковата молба за него е настъпила преклузия, поради която той не може занапред да навежда по делото фактически твърдения относно обстоятелства, които са му били известни към изтичането на срока по чл. 131 ГПК. Поради настъпилата преклузия той не може при изпълнението на настоящите указания за пръв път да навежда фактически твърдения за обстоятелства, които са били вече преклудирани. Ответникът може единствено да конкретизира твърденията си и да отстранява противоречията в тях (чл. 145, ал. 2 ГПК). Той може и да навежда правни доводи относно надлежното приложение на закона спрямо своевременно посочените от страните факти по делото, тъй като за навеждането на правни доводи не настъпва преклузия.