Решение № 427 от 13.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Шумен, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Х. при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Жанет М. Х. Гражданско дело №

20233630100849 по описа за 2023 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България» ЕООД с ЕИК 203374133, с адрес: ***, чрез юрисконсулт Б.Т. срещу С. Ф. П. с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ адрес ***

В искова молба се сочи, че по силата на Договор за кредит № 822186 от 09.02.2017г., сключен по електронен път между ответника и „Кредисимо» ЕАД на ответника бил предоставен заем в размер на 500 лв. Земателят следвало да върне заема на 12 вноски от по 50.67 лв. в срок до 10.02.2018г., при лихвен процент 41.24% и ГПР от 50%. Длъжникът дължал обезщетение при забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.

На 09.02.2017г. бил сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се задължил да заплати всички задължения на ответника към заемателя. На 23.02.2021г. били заплатени суми, както следва: 399.43 лв. главница по договор за кредит, 64.19 лв. – договорна лихва от 09.02.2017г. до 10.02.2018г. и 155.88 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Било изпратено уведомление за извършеното плащане по електронна поща на ответника, като същият бил уведомен и за задължението си за плащане сума в размер на 332.19 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство и 111.69 лв. – обезщетение за забава.

На 02.03.2021г. вземането на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД било прехвърлено на цесионера – ищец, като вземанията на ответника фигурирали в Приложение 1

№ 1 от 23.02.2021г. Ответникът бил уведомен по имейл, но ищецът прави искане да се счита уведомен и с връчването на исковата молба.

Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 333/2023г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Така издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът указал на заявителя да предяви искове за вземанията си, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се иска постановяване на решение за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер на 1063.38 лв., от която главница 399.43 лв., възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 332.19 лв., договорна лихва възнаградителна в размер на 64.19 лв. за периода от 09.02.2017г. до 10.02.2018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 155.88 лв. за периода от 09.02.2017г. до 23.02.2021г., законна лихва за забава по Договора за поръчителство в размер на 111.69 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разходите по заповедното производство и тези в съдебното.

В срока за писмен отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника, назначен в хода на исковото производство – адв. О. С. – Х. от ШАК. С него се прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Нямало доказателства и за подписването на представените по делото документи от страна на ответника, както и не е представено като доказателство Заявление за получаване на кредит. Лихвения процент и ГПР били неимоверно високи, което противоречало на добрите нрави и на добросъвестността, като има несъответствие между лихвения процент по договора и този посочен в исковата молба. Липсват и доказателства за уведомяването на ответника за цесията по електронен път, каквито твърдения прави ищецът. В заключение моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. О.

Секеларова – Х. от ШАК, която поддържа депозираното от нея становище и моли за решение, съобразно доказателствата по делото.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 333/2023г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 156/15.02.2023г. за сумата от 399.43 лв. - главница, сума от 332.19 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 64.19 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 10.03.2017г. до 10.02.2018г., 155.88 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 2

10.03.2017г. до 23.02.2021г., 111.69 лв. – законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.02.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсулско възнаграждение. Заповедта е връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

В заповедното производство е представен Договор за потребителски кредит № 822186 от 09.02.2017г. (лис 27 от ч.гр.д.№333/2023г. на ШРС). Съгласно Приложение № 1 към договора, заемодателят предоставил на ответника кредит в размер на 500 лв., като срокът на заема бил 12 месеца, разделен на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 50.67 лв. с посочване на конкретните дати на падеж за всяка от тях. Лихвения процент по заема бил фиксиран на 37.74 %, а годишния процент на разходите 50 %. В чл.4 от договора е уговорено, че при посочване в Заявлението за кредит (неразделна част от договора за кредит), че потребителя ще представя обезпечение, то следва да предостави на „Кредисимо“ АД банкова гаранция в срок от 10 дни, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В случай на непредставяне на избраното обезпечение в срок, то договорът се считал, че не поражда действие.

Представена е и Разписка за извършено плащане № 2000000120335961/10.02.2017г.

(лист 86 от делото), от която се установява, че „Кредисимо“ ЕАД привел в полза на ответника паричен превод в размер на 500 лв., като не е посочено основанието за превода.

Липсва и отбелязване на получаването на сумата или подпис на заемополучателя.

Представен е Договор за поръчителство от 09.02.2017г. от „Ай Тръст“ ЕООД, с който поръчителят отговарял пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията, както и за последиците от неизпълнение, за което му се дължало възнаграждение. Размерът на възнаграждението бил 36.92 лв. на месец за срока на действие на договора, като се дължало на съответния падеж на плащане на кредита, съгласно погасителния план.

Представен е и Договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, сключен на 09.02.2017г., съгласно който „Кредисимо“ АД можел да изисква плащане от поръчителя след писмено уведомление.

По делото се намират и Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД, в която са посочени начина на кандидатстване за предоставяне на кредит, одобрението и сключването на договорите за кредит, както и правата и задълженията на страните.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо“ АД, „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството им на цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер. Цесионерът се задължил от името на цедентите и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията.

3

Заявителят е представил по заповедното производство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 09.02.2017г.

По делото е допусната и назначена комплексна съдебно – техническа – счетоводна експертиза, по която е изготвено заключение само в счетоводната й част, предвид непредставянето на документи от страна на ищеца, касаещи техническата част.

Заключението на експертизата, неоспорено от страните и кредитирано от съда счита, че при вземане предвид Договра за поръчителство, то годишния процент на разходите е в размер на 372.0931% при максимално допустим от ЗЗП към датата на сключване на договора 50%.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, с изключение на ирелевантните по делото доказателства, изключени от делото с определение на съда от 16.04.2024г., доколкото касаят друго лице, а не ответника.

По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.

По основателността на исковете : Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване от ищеца на факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Кредисимо“ АД и С. Ф. П., усвояването на кредита, факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера, включително и облигационна връзка между и между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника по договора за поръчителство. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

Съдът приема, че Договор за потребителски кредит № 822186 от 09.02.2017г. има характеристика на договор, сключен чрез средства за комуникация от разстояние и съответно приложение намира Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл.6 от ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В исковата молба се излагат твърденията, че комуникацията между страните е протекла чрез интернет платформата на ищцовото дружество и по имейла на заемополучателя. В този случай ищецът следва да докаже, че е изпълнена процедурата по 4 сключването на договора посочена не само в закона, но и в Общите условия на „Кредисимо“ АД. В раздел III, чл.1 от ОУ е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на Заявление до „Кредисимо“ АД по образец. След това „Кредисимо“ изпраща по имейл или чрез платформа на сайта Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ преддоговорна информация. Едва след декларирането, че е получил СЕФ и приел Общите условия, кредитополучателят посочен в Заявлението, съгласно чл.10 на Раздел III от ОУ, се счита за негов автор до доказване на противното, заявлението се счита за подадено от него, а договорът за кредит - за приет и подписан.