Решение № 2562 от 28.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Мариана Г.

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100504402 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4402/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. П. И. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №1203 от 17.02.2022 г постановено по гр.д.

№38015/2021 г на СРС , 140 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 220,57 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г за ап.№4 в гр.София ул******* , ведно със законната лихва от 30.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 23,89 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г ; както и сумата от 183,52 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Задълженията за периода м.05.2017 г – м.04.2018 г са погасени по давност , но същите са в по-голям размер и на ищеца е присъдена завишена сума . В задължението за м.07.2018 г неправилно са включени погасени задължения за предходен период . Давността не тече от изравнителната фактура . Не се дължат лихви при липса на данни за публикуване на сумите на интернет сайта на ищеца /чл.33 ал.4 от ОУ – 2014 г / .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба 1

.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2022 г и е обжалвано в срок на 09.03.2022 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .

За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е предоставял „топлинни услуги“ на ответника за ап.№4 в гр.София ул******* . Ответникът принципно дължи на ищеца сумата от 240,65 лева главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г. От друга страна частично основателно е възражението за погасителна давност на ответника – погасени по давност са задълженията за периода м.05.2017 г – м.04.2018 г . За периода м.05.2018 г – 04.2019 г ответникът дължи сумата от 220,57 лева . Дължими са и 23,89 лева лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г съгласно ОУ /2016 г /. Върху сумата за дялово разпределение не се дължат лихви за забава , защото в ОУ /2016 г / не е предвиден срок за изпълнение .

Решението на СРС е валидно , допустимо и като краен резултат правилно в обжалваната част .

Независимо , че СРС незаконосъобразно не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза , същият правилно е изчислил дължимите от ответника суми . Констатира се , че сумите , които СРС е приел като погасени по давност всъщност са платени от ответника т.е. действително не се дължат , но на друго основание .

Според изслушаната пред настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.

Г. за процесния период м.05.2017 г – м.04.2019 г са начислени от ищеца 563,84 лева за доставена топлинна енергия. Ответникът е заплатил сумата от 362,29 лева и са останали да се дължат 194,35 лева за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г.

В о.с.з на 15.09.2022 г вещото лице уточнява , че в сумата от 194,35 лева не е включено дялово разпределение от 37,82 лева за периода м.12.2017 – м.08.2019 г , от които платено е задължението само за месец юли 2018 г .

2

Законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид , че в случая са приложими ОУ /2016 г / като дължимите суми за топлинна енергия следва да се заплатят в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят . ОУ /2014 г / са неприложими и не могат да се черпят доводи от тях , а според ОУ /2016 г / е без значение дата на публикуване на сметки в интернет . По същата причина се дължат и лихви за забава като не е необходима изрична покана за изпадане в забава , нито да се доказва от ищеца дата на публикуване на сметката в интернет .

В случая предвид предявяване на исковата молба на 30.06.2021 г визираните /незаплатени/ задължения за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г в размер на 194,35 лв не са погасени по давност . Ответникът дължи и сумите за дялово разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г в размер на 26,22 лева или общо се дължат 220,57 лева .

Преклудирани , твърде общи и неясни са оспорванията на въззивника с о.с.з за „държавна помощ“ , „дъмпинг“ в далечното минало и „корупция“ при ищеца . Преценка на ищеца и на останалите членове на Етажната собственост е дали Етажната им собственост да остане свързана с топлоразпределителната мрежа . Съществува възможност етажните собственици с решение на тяхното общо събрание да се откажат от доставките на топлинна енергия /отопление и топла вода в целия блок / , но няма данни да са направени постъпки в тази насока .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – депозит за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1203 от 17.02.2022 г постановено по гр.д.№38015/2021 г на СРС , 140 състав ; в частта , с която В. П. И. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 220,57 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г за ап.№4 в гр.София ул******* , ведно със законната лихва от 30.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 23,89 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г ; както и сумата от 183,52 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА В. П. И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4