Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 18.03.2020, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 845/2018
Вид
Решение № 29
Подписан
18.03.2020
В сила
04.06.2020
Състав
ДИЯНА ДИМОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

18.03.2020 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) февруари Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател

Дияна Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . .

. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 845 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК ........, седалище:***, адрес на управление:***, представляван по закон от С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.-управители, представляван по пълномощие от Р.И.И. – юрисконсулт, срещу З.Х.Р. с

ЕГН **********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3049.52 лева (три хиляди четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща: главница в размер на 3019.52 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени за периода от 02.05.2017 г. (дата на изпадане в забава) до 03.04.2018 г. (дата на прекратяване на договора), законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 211,23 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2017 г. с кредитополучател З.Х.Р. и кредитор „П.К.Б.” ЕООД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №269/30.08.2018г. по ч.гр. дело №677/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2017 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, съгласно който кредиторът предоставил на ответника сумата от 2000.00 лв. за срок от 24 месеца, при размер на месечната погасителна вноска от 123.64 лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %, годишен лихвен процент: 41.17%, Лихвен процент на ден: 0.11 %, или общото задължение по кредита възлизало на 2967.36 лв.

Потребителят избрал и закупил пакет от допълнителни услуги в размер на 1857.60 лв., заплащането на която сума също било разсрочено на 24 равни месечни вноски в размер на 77.40 лв. Падежът на месечните вноски и по двата договора бил на първо число от месеца. Излага, че предвид факта, че ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само осем пълни погасителни вноски, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на 03.04.2018 г. договорът бил прекратен от страна на ищеца и съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора за потребителски кредит размерът на кредита станал предсрочно изискуем и ответника дължал остатъчните вноски по погасителен план по договора и по закупения пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по договора за кредит било в общ размер на 1900.96 лева. Плащанията са разпределени по следния начин 1805.44 лв. по договора за кредит, 25.52 лв. лихвите за забава по кредита, на основание т. 12. 1 от ОУ: " В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛХ + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. " и 70.00 лв. такси.

Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което било образувано гр.д.№677/2018 г. по описа на ВПРС.

Ответникът в срока за отговор е депозирал такъв чрез назначения му съда особен представител.

В отговора оспорва частично предявените искове по основание и по размер.

Навежда твърдение за нищожност на клаузите на договора, поради неравноправния им характер. Като неравноправни клаузи сочи "Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги". Твърди, че същите противоречат на чл.10а от Закона за потребителските кредити.

Особеният представител заявява, че иска до размера на дадената в заем сума ведно с дължимата лихва, след приспадане на внесените от ответника суми за погасяване на този кредит е основателен. Поради което моли исковете да бъдат отхвърлени в останала им част.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл.

235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

На

03.04.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********, съгласно който кредиторът –ищец предоставил на ответника сумата от 2000.00 лв. за срок от 24 месеца, при размер на месечната погасителна вноска от 123.64 лв., при годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %, годишен лихвен процент:

41.17%, Лихвен процент на ден: 0.11 %, или общо задължението по кредита – главница и договорна лихва е в размер на 2967.36 лв. Представено е и преводно нареждане за кредитен превод от 30.10.2018 г., с което ищецът е превел ответника сумата от 2000 лв. с основание **********.

Между ищецът и ответника е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падежна дата, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно втори абзац от споразумението кредиторът предоставя на клиента правото да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия срещу задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) не тези услуги. За предоставените услуги ответникът се задължавал да заплати сума в размер на 1857.60 лв., заплащането на която сума също било разсрочено на 24 равни месечни вноски в размер на 77.40 лв. В споразумението е посочено също, че клиентът е уведомен и разбира, че сключването на настоящото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е условие за сключването на Договора за потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.

Представени са общи условия и погасителен план. Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит падежът на месечните вноски бил на първо число от месеца.

В размерът на месечните вноски се включвали сумите за погасяване на потребителския кредит в размер на по 123.64 лв. /главница и договорна лихва/ и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 77.40 лв.

Ответникът за погасяване на задълженията си по договора за кредит е заплатил сума в общ размер на 1900.96 лв.

От представеното извлечение от сметка към договор за потребителски кредит № ********** е видно, каква част от задълженията според ищеца, ответникът е погасил и какъв е периода на забава.

Поради неплащане на остатъка от сумите по заема и на осн. т.

12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на 03.04.2018 г. договорът бил прекратен от страна на ищеца и съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора за потребителски кредит размерът на кредита станал предсрочно изискуем.

Представено е и Уведомително писмо, с което ищцовото дружество уведомява ответника, че считано от 03.04.2018 г. договорът му е едностранно прекратен и всички задължения по кредита са предсрочно изискуеми, като не е представено доказателство за получаване от ответника на уведомлението.

За претендираните суми по договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№677/2018 г. по описа на ВПРС.

Със

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №269/30.08.2018г. по ч.гр. дело №677/2018г. по описа на ВПРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 3049.52 лева (три хиляди четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща: главница в размер на 3019.52 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени за периода от 02.05.2017 г. (дата на изпадане в забава) до 03.04.2018 г. (дата на прекратяване на договора), лихва 12.22 лв. за периода 02.05.2017 г. – 03.04.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 211,23 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2017 г. с кредитополучател З.Х.Р. и кредитор „П.К.Б.” ЕООД.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 26.09.2018 г. е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.

Ищецът е направил отказ от иска за лихва и производството по делото е прекратено в тази му част на осн.чл.233 от ГПК за сумата от 12.22 лв.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Исковете са предявени след успешно провеждане на производство по чл. 410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.

415, ал. 1 ГПК, с оглед на което са процесуално допустими. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между ищеца и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 2000, 00 лв. срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя/кредитополучателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя/кредитополучателя.

Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника и ищеца договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2017 г. Не е спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора за паричен заем. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати, съгласно договора за заем.

В разпоредбата на чл.

11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. Видно от представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация, европейски формуляр, договор, отговарящ на изискваният на ЗПК – необходимо съдържание, шрифт, размер на годишния процент на разходите и др. Към договора има погасителен план и Общи условия.