Решение № 996 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петя Попова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100505479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. С. А. срещу решение от 27.01.2023 г. по гр.д. №11501/2021 г. на Софийски районен съд, 138 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. Х. Д. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 5470,00 лв., представляваща недължимо платена сума за съдействие и посредничество при закупуване на работилница за производство на кожени изделия и шест бр. машини, ведно със законната лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 25,83 лв. за периода 27.06.2020 г. – 13.07.2020 г., сумата от 3400,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на неосъществяване на покупката, ведно със законната лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 16,06 лв. за периода 27.06.2020 г. – 13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №30823/2020 г. по описа на СРС, 138 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че покупко-продажбата на процесните работилница и 6 бр. машини се е осъществила, т.е. ответникът е доказал наличието на годно правно основание. Поддържа, че по делото е установено предаването на процесната сума за покупко-продажба на процесната работилница, както и вредите, които е претърпял в резултат на неосъществената сделка. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна срещу Б. Х. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Във въззивното производство е допуснато уточнение за предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи, като периодът, за който се твърди, че са търпени, е 27.06.2020 г. – 13.07.2020 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следните съображения:

Предмет на производството пред СРС, 138 състав, са предявени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване дължимостта на дадена парична сума за неосъществено посредничество за закупуване на работилница за производство на кожени издалия и 6 бр. машини.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че страните са били в преддоговорни отношения във връзка с реализиране на общо съдружие за производство и продажба на кожени изделия. Оспорва да е получавал процесната сума.

Настоящият състав счита, че нормата на чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към процесните правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД – предаване, съответно получаване на нещо с оглед на бъдещо основание, като обогатяването се изразява в парична сума – за закупуване на работилница и машини.

Според дадените в ППВС №1/28.05.1979 г. указания, връщане на даденото при начална липса на основание предполага неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго още в момента на това разместване.

Искът по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД предполага установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта, с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д.

№375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази насока е и ППВС №1/79 - т.1/. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на 2 някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

По делото е представена разписка от 26.06.2020 г. за получени от ответника на 25.06.2020 г. 1100,00 евро и 400,00 лв. и на 26.06.2020 г. още 2925,00 лв. от ищеца за вноски по покупка на работилница за произвеждане на кожени изделия пред присъствието на А.М..

Разписката носи подписите за ищеца и ответника, както и за свидетеля А.М..

Представена е кореспонденция между страните чрез приложението „WtatsApp“, в която /стр.109 от делото на СРС/ е посочено изпращане на 05.07.2020 г. в 15:50 ч.: ищецът е поискал от ответника сумата от 2800,00 евро утре сутринта и след това ще донесе ключовете и разписката, а в 16:36 ч. ответникът е поискал ключовете, за да намери клиенти, а след това ще върне парите. В друга разпечатка /стр.112/ е посочено изпращане на 30.07.2020 г. в 18:42 ч.: ищецът е поискал обяснения какво става с 2800,00 евро, защото не се предприема нищо за връщането на тези пари.

От показанията на свид. Ф.Р. се установява, че ответникът говори малко български език, но писмено не знае и не мисли, че може да чете текст на български език. Свидетелят сочи още, че ответникът разпознава арабски цифри.

От показанията на свид. А.М. се установява, че ответникът разбира български език, но не знае колко добре, тъй като си говорят на персийски език. Свидетелят сочи още, че се е подписал собственоръчно на описаната по-горе разписка, като ищецът и ответникът са щели да работят заедно и купуват оборудване, за да шият чанти, както и че разписката е писана от негова продавачка на име Калинка, а ищецът му е поискал паричен заем и той му дал 400,00 лв., които ищецът е дал на ответника, а за разликата са тръгнали към банкомат или банка, за да я изтегли ищецът и да я даде на ответника, но свидетелят не е видял да се дават други пари. Свидетелят твърди и че ищецът и ответникът са купили оборудване, но ищецът се е отказал, след като са купили оборудването, даже ищецът е носил в неговия магазин да продава произведени в цеха чанти, но в последствие си ги е взел. От показанията се установява и че всички, които са подписали разписката, са разбрали какво пише в нея.

От показанията на свид. К.А. се установява, че през 2020 г. е била на работа в магазин на свид. А.М., където са дошли ищецът и ответникът, и А.М. я е извикал да напише описаната по-горе разписка, като имената не са писани от нея, като ищецът и е диктувал какво да пише на български език, но не е виждала предаване на пари.

Други относими и допустими доказателства не са ангажирани.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предал на ответника сумата от 5476,41 лв. по описаната по-горе разписка. Разписката от една страна има характер на диспозитивен документ, доколкото съдържа волеизявление на получаващия сумата, а от друг - и на свидетелстващ документ, доколкото материализира изявление за знание, че сумата му е предадена на посочената дата. Автентичността на разписката не е оспорена, поради което и следва да се приеме, че се ползва с формална доказателствена сила, че материализираното в нея изявление за получаване на сумата е направено. В разписката е посочено и основанието за плащането – вноски по покупка на работилница за произвеждане на кожени изделия.

Ответникът е дееспособно лице, което е разбирало свойството и значението на действията си, липсват и твърдения за привидност на сделката, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи за неоснователно възражението на ответника, че не владее български език. Получаването на процесната сума се установява и от представената кореспонденция чрез приложението „WtatsApp“, която не е оспорена от страните относно авторството на електронната кореспонденция. Ноторно известно е, че информационната система, ползвана чрез приложението „WtatsApp“ , се използва за електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил чрез посочване на 3 телефонен номер, т.е. същата може да се приеме за такава по чл.10 ал.1 ЗЕДЕУУ.

Доколкото обаче в процесната разписка не е посочено точно основанието на плащането /посочено е само, че е по покупка на работилница за произвеждане на кожени изделия, но не се установява конкретното правоотношение между страните във връзка с тази работилница/, то и по иск за връщане на даденото без основание, с какъвто е сезиран съдът в случая, в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил сумата или има право да задържи получено, като с всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане /така и решение №240/26.10.2016 г. по гр.д. №922/2016 г. на ВКС, ІV ГО/.

От събраните по делото доказателства и с оглед на твърденията на страните, съдът намира, че същите са били в облигационни отношения – преддоговорни отношения за сключване на договор за съвместна дейност за производство на кожени изделия /чанти/.

Това съглашение също е с договорен характер – достатъчно ясно е изразена взаимната насрещна воля на страните за поемане на задължения във връзка с бъдещия договор за съвместна дейност. Преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква пречка в рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения също с организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор /така решение №148/30.06.2014 г. по гр.д. №5698/2013 г. по описа на ВКС, ІV ГО/. В тази връзка и за установяване на конкретните договорености и отношения между страните единственото ангажирано доказателство са показанията на свид. А.М., които съдът в тази им част кредитира изцяло като задълбочени и последователни, и отчита липсата на заинтересованост на свидетеля от изхода на спора.

По делото обаче, ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства, че се е осъществило основанието, за което и получил процесната парична сума - реализирано е общото съдружие за производство и продажба на кожени изделия. Нещо повече – в отговора по чл.131 ГПК ответникът изрично и признал, че съдружието не е реализирано поради неразбирателство и страните са прекратили взаимоотношенията си, т.е. между страните няма спор, че общото съдружие не е е рализирано. Не следва да бъдат обсъждани дадените от свид. А.М. показания в тази насока, доколкото разпитът на същия не е допускан за установяване на тези факти и обстоятелства, противно на първоинстанционният съд, който в нарушение на процесуалните правила е кредитирал същите и е достигнал до неправилния извод, че по делото е установено, че ответникът е доказал наличието на годно правно основание за задържане на дадената му сума.