Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3274 от 19.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1490/2025
Вид
Определение № 3274
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 20 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 252 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Закон за съдебната власт
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3274 гр. София, 19.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20258003901490 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“АД, срещу Определение № 790/22.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 667/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1236/02.12.2024г. в частта за разноските, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на адв. Ю. Х. М. – особен представител на Б. Н., сумата от 3 305лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Изложени са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради несъобразяване от съда с обжалваемия предмет на спора във въззивното производство при преценка размера на възнаграждението на особения представител, както и с обстоятелството, че първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението на същия за въззивното производство, внесен от ищеца.

Ответникът по частната жалба - адв. Ю. Х. М., назначен за особен представител на ответника по делото Б. Н., в депозирания отговор на касационната жалба срещу постановеното по спора въззивно решение, е заявил становище за неоснователност на частната жалба, предмет на настоящото производство.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира обжалвания съдебен акт за нищожен по следните съображения:

По подадената до въззивния съд молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 1236/02.12.2024г. в частта за разноските съдията - докладчик по делото се е произнесъл еднолично с обжалваното определение.

Съгласно разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ окръжният съд като втора инстанция, съответно апелативният съд, разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено нещо друго.

В правната доктрина и съдебна практика трайно се приема, че въззивният съд се произнася с три вида съдебни актове: решения, определения и разпореждания. В мотивите към т. 10 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество; С определението съдът разрешава процедурни въпроси, които възникват в производството: въпроси по допустимостта на производството; въпроси по развитието на производството, свързани с подготовка на съдебното решение, с което производството завършва;

В исковия процес, респективно във въззивното производство, с разпореждания се решават само процедурни въпроси във връзка с администриране на делото. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед дадения отговор на поставения за тълкуване въпрос досежно законния състав на въззивния съд при връщане на касационна или частна касационна жалба.

В хипотези като процесната, когато въззивният съд се произнася по молба за изменение на постановено от него решение в частта за разноските, на общо основание - чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ, същият следва да се произнесе в законоустановения състав от трима съдии. Аргумент за този извод се извежда и от изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която актът, с който съдът се произнася по подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е определение.

В теорията и в съдебната практика трайно се приема, че постановеният еднолично вместо от съдебен състав съдебен акт е нищожен поради незаконност на състава. Такъв е и настоящият случай, при който обжалваното 2 определение е постановено еднолично от съдията - докладчик. В съответствие с правомощията по чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 1 ГПК нищожността на акта следва да бъде прогласена от настоящия състав на съда.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Определение № 790/22.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 667/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото на АС - София за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК с ново определение в съответния състав от трима съдии.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3