Акт от 26.11.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 71

Номер

71

Година

22.12.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.01

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20115100600241 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 40/24.08.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 39/2011 год., Ардинският районен съд е признал подсъдимия Н. М. С. от С. И., О., О., за виновен в това, че в периода 01.01.2011 год. - 07.02.2011 год. в землището на с. Б.И., О., отнел от владението на „З.” Е. – Г., движима вещ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., като открадната вещ не е била под постоянен надзор и за извършването на кражбата е било използвано МПС - товарен автомобил „ГАЗ- 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия, и техническо средство - газова горелка, като кражбата не е маловажен случай и е извършена при условията на повторност, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, на осн. чл. 60 т.2, във вр. с чл.61 ал.1, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС. С присъдата подс.С. е осъден да заплати на „З.” Е. – Г. сумата в размер на 99.36 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди. Съдът е постановил вещественото доказателство – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф-426 мм, да се върне на собственика й – „З.” Е. – Г.. Осъдил е подсъдимият Н. С. да заплати по сметка на Ардинския районен съд направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. М. С. от С. И., О., О., който я обжалва чрез защитника си, като неправилна – необоснована и постановена при непълни и противоречиви доказателства. В жалбата се развиват подробни съображения относно несъставомерността на деянието от субективна страна. Твърди се, че подсъдимият не е знаел, че тръбата е собственост на някого, а мислел, че е захвърлена в дерето. Разбрал, че тръбата е собственост на „З.” Е. – С., след като бил извикан в полицията, като веднага признал, че я е взел. Моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена друга такава, с която да бъде оправдан. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Постъпила е и жалба от самият подсъдим, в която се релевира единствено оплакване – че не е съгласен с квалифициращото деянието обстоятелство „повторност”, тъй като последното му осъждане било през 2003 год. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, поддържа жалбите така, както са предявени.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, като няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като в хода на въззивното съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимия е събрано ново гласно доказателство, чрез преразпит на св.М.Д., разпитан и от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства и от двете съдебни инстанции по несъмнен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. М. С. е роден на **.**.**** год. в с.С., О., О., като постоянно живее в С. И., О., О.. Има завършено средно образование, женен е, не работи. Осъждан е неколкократно на различни наказания за извършени престъпления от общ характер – на „глоба”, „поправителен труд”, „лишаване от свобода” /условно/ и „лишаване от право да управлява МПС”, като от значение за квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство, е осъждането на подс.С. с Присъда от 30.04.2003 год. по Н.о.х.дело № 2/2003 год., влязла в сила на 24.02.2005 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият С. се занимавал със събиране и изкупуване на старо желязо и продажбата му за скрап. Познавал се добре със свидетелите Д. и А., с които над десет години живее в едно населено място, като често наемал първият свидетел да му помага в работата. В неустановено време в периода 01.01.- 07.02.2011 год., подсъдимият наел св. Д. да му помогне при натоварването, извозването и изхвърлянето на боклуци. Двамата натоварили отпадъците на товарен камион „Газ – 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия С., на който предварително била натоварена газова горелка за рязане на метали, работеща с пропан - бутан, също собственост на подсъдимия, която същият използвал при събирането на метален скрап. Подсъдимият С. и св.Д. тръгнали с автомобила към с. Д.. Товарния автомобил бил управляван от подс.С.. Минавайки през центъра на с. Б.И., подсъдимият видял св. А., когото помолил също да отиде с тях да им помогне за разтоварването на боклуците, за което щял да му плати дневен надник в размер на 10.00 лв. Свидетелят А. се съгласил, като тримата с товарния камион стигнали на мястото, където възнамерявали да изхвърлят отпадъците. След като ги разтоварили, св.Д. посочил на подс.С. стърчащо от земята метално парче тръба, което се намирало в близост до изпускателната шахта на микроязовир „Ж.- Д.”, в района на който подсъдимия и двамата свидетели изхвърлили отпадъците. Подсъдимият казал на двамата свидетели да разчистят храстите около тръбата, за да може да я отреже с газовата горелка. Свидетелят А. попитал дали няма да имат някакви проблеми с органите на МВР заради отрязването на тръбата, на което подс.С. му отговорил да не се притеснява, тъй като бил питал полицията. След като свидетелите разчистили около тръбата, подс. С. установил в близост до мястото на рязане на тръбата товарния камион, като с помощта на св. Д. и А. свалил газовата горелка от него, след което подсъдимият отрязал видимата част от нея, която била с дължина повече от един линеен метър. Предвид теглото на отрязаното парче от металната тръба, пак с помощта на двамата свидетели, подс. С. я привързал към корпуса на камиона с въже и я издърпал на по - подходящо място, където я натоварили на камиона. Тримата натоварили обратно газовата горелка и се върнали в с. Б.И.. Връщайки се в селото, подсъдимият С. платил на всеки от двамата свидетели възнаграждение от по 10.00 лв. за помощта, след което се разделили. На следващия ден подсъдимия С. откарал в гр.К. отрязаното парче тръба, заедно с други отпадъчни метали, където ги продал като скрап в пункт за изкупуване на вторични суровини. За отрязаното парче метална тръба, което предал в пункта, получил сумата от 36.00 лв. След подаден сигнал в РУ „Полиция” – Г. за осъществена кражба на част от металната тръба на изпускателната шахта на микроязовира от страна на св. А. - управител на фирмата изпълнител на обекта - водоем „Ж.- Д.”, няколко дни след като продал металното парче тръба, подсъдимия Н. С. бил разкрит. Същият направил самопризнания за отнемане на парчето от металната тръба, след което взел обратно същото от пункта за скрап, където го бил продал, и доброволно го предал на органите на полицията.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебна стоково - оценителна експертиза, както и от показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че предметът на престъплението, осъществено от подс. С. представлява парче метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, с краища с назъбена повърхност, получена от термично обработка - рязане, което парче тръба е било отрязано от металната тръба на изпускателната шахта на микроязовира „Ж.- Д.”, и което не е оказало влияние на функционирането на самата шахта. Съгласно заключението на вещото лице стойността на предмета на престъплението възлиза на 99.36 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.С., дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Д., А. и А., на които следва да бъде дадена вяра изцяло, като обективни, логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от показанията на св.Воденичарова, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Д., дадени в хода на проведеното въззивно следствие, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното съдебно-оценителна експертиза и показанията му, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от ´ървоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК – в периода 01.01.2011 год. - 07.02.2011 год. в землището на с. Б.И., О., отнел от владението на „З.” Е. – Г. движима вещ - метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., без съгласието на съответно материално-отговорно лице в дружеството, с намерение противозаконно да я присвои, като открадната вещ не е била под постоянен надзор, за извършването на кражбата е било използвано МПС - товарен автомобил „ГАЗ- 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия, и техническо средство - газова горелка, като кражбата не е маловажен случай и е извършена при условията на повторност, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочен и цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, по отношение на така установената фактическа обстановка няма спор между страните, като единственият довод на жалбодателя касае несъставомерността на деянието от субективна страна.

При тези данни настоящата инстанция намира, че престъплението, предмет на повдигнатото на подс.С. обвинение, е осъществено от последния от обективна страна. Фактът на отнемането от подсъдимия на движимата вещ, посочена по-горе – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., от владението на собственика й – „З.” Е. – Г., без съгласие на съответното материално-отговорно лице при дружеството, и с намерение да я присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от поведението на подсъдимия – отрязването на тръбата, натоварването й на собствения му камион и последвалото разпореждане с нея – продажбата й в пункт за изкупуване на вторични суровини за сумата от 36 лв./, е безспорно установен, като направените въз основа на установената фактическа обстановка правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимия обвинение за квалифицирана кражба – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, са обосновани и законосъобразни. Такива са и изводите на съда по отношение на квалифициращите деянието обстоятелства – извършването му чрез използуване на техническо средство – газова горелка, собственост на подс.С., без което осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено; за извършването на кражбата е било използвано МПС – товарен автомобил „ГАЗ-53” с рег.№ К 0085 АМ, също собственост на подсъдимия, отново без което осъществяването на деянието, респ. установяването на собствена трайна фактическа власт на дееца върху откраднатата вещ, би било невъзможно или значително затруднено, с оглед размерите и теглото на същата; както и относно квалифициращото деянието на подс.С. обстоятелство – извършване на кражбата при условията на повторност, в немаловажен случай, тъй като същият е осъждан с Присъда от 30.04.2003 год. по Н.о.х.дело № 2/2003 год., влязла в сила на 24.02.2005 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК /като съгласно ал.2 на чл.30 от НК 5-годишния срок по ал.1 в случаите на условно осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, т.е. в случая от 25.02.2008 год./. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност нÓ вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага от завишената степен на обществената опасност на дееца /многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер/, от начина на извършване на деянието и множеството квалифициращи същото обстоятелства. Следва да се отбележи още, че не е такова обстоятелство само по себе си много ниската стойност на откраднатата вещ, като същото следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Налице, от обективна страна, е и квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство по чл.195 ал.1 т.2 от НК – че откраднатата вещ не е била под постоянен надзор.