Решение № 2858 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2858 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100505983 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1871/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 127 състав, ЗАД "А."- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на И. А. А. /ЕГН **********/ на основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗА и чл.86 ЗЗД сумата 2 450 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. по описа на Апелативен съдПловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба15.01.2020 г., до окончателното плащане, и сумата 1 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 14.01.2020 г., по предявен частичен иск от обща сума от 480 лв., както и сумата 148 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът ЗАД "А." е осъден да заплати на адв. Б. Е. от САК сумата 401.57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД "А."- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна И. А. А. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство, платими по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Предявени са искове с правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от И. А. А. срещу ЗАД „А.“ осъдителни искове по чл.286 ЗЗД вр. чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства обосновава извод на въззивния съд, че между ищеца И. А.- от една страна, и ответника ЗАД „А.“от друга, е възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка с особености, произтичащи от спецификата на предоставяните адвокатски услуги /чл.36 ЗА/, по което ищецът е имал качеството довереник, а ответникът- качеството доверител. По така сключения успоредно с възникналото въз основа на упълномощаването с пълномощно от 20.01.2016 г. мандатно правоотношение договор за доверителя ЗАД „А.“ е възникнало едно основно задължение- да заплати адвокатско възнаграждение на довереника за осъщественото по в.т.д.№ 630/ 2017 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив процесуално представителство, независимо от липсата на уговорка за заплащането на такова на последния.

Не е спорно по делото, че страните са били обвързани от писмен договор за правно обслужване, сключен на 1.06.2015 г. и прекратен на 1.07.2017 г. /по взаимно съгласие/, с предмет: извършването на правни действия в защита интересите на възложителя ЗАД „А.“, вкл. представителство пред органите на съдебната власт, пред административни органи и служби, физически и юридически лица, предоставяне на юридически консултации и др., за чието изпълнение е уговорено заплащането на 2 възнаграждение от 3 500 лв. месечно на адвоката- изпълнител по договора.

Процесуалното представителство по т.д.№ 400/ 2016 г. на Окръжен съдПловдив, 18 състав, е осъществено от ищеца адв. И. А. въз основа на общо пълномощно с рег.№ 5/ 20.01.2016 г., дадено му от упълномощителя ЗАД „А.“ при действието на цитирания по- горе договор за правно обслужване от 1.06.2015 г.

След прекратяването на този договор, считано от 1.07.2017 г., не се твърди да е прекратено и мандатното правоотношение между страните, възникнало по силата на упълномощителната сделка от 20.01.2016 г. /не се твърди, нито доказва пълномощното да е било оттеглено/, поради което и въз основа на същото пълномощно ищецът адв. А. е осъществил процесуално представителство за ЗАД „А.“ и по въззивното т.д.№ 630/ 2017 г. на Апелативен съд- Пловдив, образувано по повод подадени от насрещните страни две въззивни жалби срещу решението по т.д.№ 400/ 2016 г. на Окръжен съдПловдив, 18 състав. По това въззивно дело ищецът адв. А. е подал въззивна жалба от името на ЗАД „А.“ /ответник по посоченото дело/- вх.№ 26232/ 30.08.2017 г. /л.42 от делото на СРС/, отговор на въззивната жалба на насрещната страна /подаден в съда на 05.10.2017 г., л.58 от делото на СРС/, молба- уточнение, подадена след дадени от правния комитет на ответното дружество две становища, за които е сезиран от адв. А., явил се е в откритото съдебно заседание на 17.01.2018 г. /за което е бил командирован от ЗАД "А." със Заповед № 8/ 16.01.2018 г.- л.61 от делото на СРС/ и е извършил други процесуални действия /отстраняване нередовности на въззивната жалба и др./. В следствие така осъщественото процесуално представителство с решение на Пловдивския апелативен съд от 12.02.2018 г. е постановена частична отмяна на първоинстанционното решение /респ. подадената от адв. А. въззивна жалба е частично уважена/, довела до намаляване на присъдените на насрещната страна по спора застрахователни обезщетения, платими от ответника ЗАД „А.“.

С Решение от 17.11.2020 г. по протокол № 37/ 2020 г. на Софийски адвокатски съвет /САС/, въз основа на подадена от ищеца молба на основание чл.36, ал.3 ЗАдв на същия е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на ответника процесуално представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. на Апелативен съдПловдив, в размер на 2 450 лева.

Според възраженията на ответника, изложени в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поддържани като доводи и във въззивнатаму жалба, между страните не е подписван договор за правна защита и съдействие- липсва писмен договор и уговорка относно размера на възнаграждението, като дори да се приеме, че е налице възлагане на работа от негова страна, то липсват доказателства по делото за извършване и отчитане на работата от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбите на чл.36 ЗАдв /в приложимата към м.08.2017 г. редакция/ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд- ал.1; размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- ал.2; при липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя 3 възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет- ал.3.

Следователно предпоставка за определяне на възнаграждението от адвокатския съвет е липсата на договор между адвоката и клиента. Действително договорът за правна защита и съдействие може да бъде сключен и в устна форма, какъвто според събраните в процеса доказателства, преценени съвкупно, е настоящият случай.

Възможни хипотези, разгледани в установената по приложението на чл.36, ал.3 ЗАдв практика на ВКС, при които е допустима намесата на адвокатския съвет при определянето на дължими адвокатски възнаграждения, са в сключен между страните писмен договор да липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение, както и съществуваща в договора клауза относно адвокатското възнаграждение да е недействителна /без да влече недействителност на целия договор/, което налага заместването й от акт на посочения орган на адвокатурата. Това разрешение, по преценка на въззивния съд, е приложимо и при сключването на договор за правна защита и съдействие в устна форма /писмената форма не е форма за действителност на този договор/, който не съдържа клауза за плащането на адвокатско възнаграждение от клиента на адвоката.

В случая е налице хипотеза, при която между страните е сключен договор за правна защита, в който липсва клауза за дължимото на адвоката възнаграждение, поради което и приложеното от ищеца Решение от 17.11.2020 г. по протокол № 37/ 2020 г. на Софийски адвокатски съвет /САС/, с което е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото от ищеца в полза на ответника процесуално представителство по в.т.д.№ 630/ 2017 г. на Апелативен съд- Пловдив, в размер на 2 450 лева, следва да бъде зачетено.

Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка. По принцип, договорът за поръчка е едностранен /с него довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия/. Когато е сключен с поемане на задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно установената по приложението на чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.3 ЗАдв съдебна практика /Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр.д.№ 3762/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 224/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 371/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 127/ 27.04.2016 г. по гр.д.№ 5964/ 2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 186/ 19.06.2013 г. по гр.д.№ 927/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/ 2013 г. на ВКС, IV ГО, и др./ общото правило на чл.286 ЗЗД /че възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено/ не важи относно възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, което се дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл.36, ал.1 ЗАдв.

Предвид горното, при съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства, настоящият въззивен 4 съд намира за доказано по делото твърдението на ищеца адв. А., че ответникът е носител на задължението да заплати дължимо по процесния договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, което е определено по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв от Софийския адвокатски съвет. Установена е по делото пасивната материалноправна легитимация на ответника, явяващ се неизправен длъжник по твърдяното спорно материално правоотношение, поради което и предявените срещу него осъдителни искове правилно са уважени с обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед проведеното от страна на ищеца пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/ в процеса, правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът по чл.36, ал.3 ЗАдв като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Правилно е прието в обжалваното решение, че като основателен следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като е доказано изпадането в забава на ответника, вследствие отправената му от ищеца покана за плащането на дължимо по посоченото дело адвокатско възнаграждение /чл.84, ал.2 ЗЗД/, водеща до възникването на вземане за мораторна лихва за периода от 1.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна. С оглед осъщественото от адв. Б.