Решение № 15 от 11.05.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Тополовград, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20232320200007 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят А. А. А. твърди, че издаденото против него НП на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Тополовград е незаконосъобразно, поради това, че са нарушени процесуалните правила; описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността и в НП не се съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Поради което претендира да бъде отменено издаденото против него НП или алтернативно да бъдат намалени наложените наказания в рамките на предвидения в закона минимум, а именно глоба в размер от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбоподателят не се явява в с.з., но чрез процесуалния си представител адв.Д. в първото по делото заседание, поддържа жалбата изцяло и претендира за нейното уважаване.

Административно наказващият орган – ОД на МВР

– Хасково не изпраща представител в съдебно заседание, но излага становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено 1 следното от фактическа страна:

На 06.06.2022 г., жалбоподателя се е движил по път III 761, където около 12:50 часа е бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ-П., които са били наряд по повод специализирана полицейска операция във връзка с емиграционните процеси. Стоянката им е била на моста, на кръстовището за с.С.. Спирайки водача със Стоп палка образец на МВР и отбивайки автомобила в дясно на пътното платно, служителите от ЗЖУ-П. са приближили последния от страната на водача, представили са се на същия и са поискали неговите документи и документите на автомобила. В автомобила освен водача е пътувало на предната дясна седалка и лице от женски пол.

Водача е представил на служителите талон за регистрация на МПС-част втора, като е отворил вратата и е слязъл от автомобила, при което служителя му е обяснил, че не следва да слиза от автомобила и тогава водача му е заявил, че той не е полицай и не може да му казва какво да прави и че документите са му отзад в автомобила. Тогава водача е предоставил турски документ за самоличност и турско свидетелство за управление на МПС.

Полицейския служител Д. Ч. работещ на длъжност ст.полицай към ЗЖУ-П., разпитан и като свидетел в хода на съдебното следствие е погледнал стикерите за валидност на ГТП и ГО на предното стъкло на автомобила и е видял, че според тях автомобила не е имал валиден ГТП и е имало налични много залепени стикери за ГО. Това е било причината този служител да поиска от водача да му представи талон за ГТП и полица за сключена ГО.

След което водача му е заявил, че няма да представи тези документи, защото според него проверяващия не е полицай и няма право да му ги иска. Също така, последния заявил, че плаща данъци, плаща и заплатата на служителя и много бърза и нямало да чака на място, и лично служителя ще го потърси за да му върне документите. Тогава Ч. му заявил, че трябва да изчака в лекия автомобил и след приключване на проверката ще му бъдат върнати документите. Водача е влязъл в лекия си автомобил, а през това време полицейските служители са се обадили съответно на ОДЧ на ГПУ Елхово и на дежурния в РУ – Тополовград за да ги запознаят със създалата се ситуация и за да поискат съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ за вземане на отношение. Така са изминали няколко минути и съответно проверяващите са изчаквали обратно обаждане за да проверят дали има свободен екип на „Пътна полиция“. Поради това, че обратната връзка се е забавила, Ч.

2 повторно се е обадил на дежурния и от проведения разговор е разбрал, че такъв екип е изпратен и ще дойде на място. Тогава жалбоподателя е излязъл от автомобила, приближил се е до проверяващите, поискал си е документите и е заявил, че няма да чака и отново е повторил обстоятелството, че те не са полицаи и не могат да му искат документите. Също така е заявил на Ч., че ще му вземе хляба, че ще го съди и ще съжалява. Съответно служителя на ЗЖУП. е показал служебната карта на водача за да се убеди, че е полицейски служител, като му е обяснил и че изчакват екип на Пътна полиция за вземане на отношение и следва водача да изчака в автомобила си. Тогава водача е влезнал обратно в автомобила, заявил е че няма да чака и тъй като автомобила е бил със запален двигател заради работата на климатика водача е потеглил с автомобила си в посока с.Княжево. Създалата се ситуация е била докладвана незабавно на висшестоящите от гранична полиция и след пристигането на служителите от РУ – Тополовград С. и П. и те са били запознати със случилото се. След известно време е била получена информация, че водача е бил спрян в Тополовград, и двата екипа от ЗЖУ-П. и от РУ – Тополовград са се насочили натам. В сградата на РУ – Тополовград е бил съставен АУАН № 065390/ 06.06.2022 г., в който са описани двете нарушения, че водача не изчаква извършването на проверката и потегля в посока с.Княжево с което действие осуетява извършването на проверка от органите за контрол и същия управлява МПС без валиден ГТП, като е отбелязано, че същият е нарушил разпоредбата на чл.103, и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и двамата свидетели присъствали при установяване на нарушението – служители на ЗЖУ-П., като нарушителя е отказал да подпише акта, като е записал с една дума в графата възражения „възразявам“ и отказа да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел Иван Т. Т.. Срущу разписка препис от акта е връчен на нарушителя. Въз основа на този акт е издадено НП № 22-0358-000070 от 17.06.2022 г. от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Тополовград, с което на А. са наложени две наказания – по чл.

175 ал.1 т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и по чл.181, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. НП е връчено срещу разписка на 27.01.2023 г. На 14.02.2023 г. е входирана в ОДМВР Хасково жалбата против НП. А видно от пощенското клеймо последната е изпратена до ОДМВР Хасково на 10.02.2023 г.

3

Към преписката са приложени: справка за нарушител/водач, от която е видно, че против жалбоподателя има издадени множество актове по ЗДвП, наказателни постановления – 19 бр., фишове – 36 бр. и ПАМ- 6 бр.; докладна записка от ст.полицай Д. Ч. в която е описана фактическата обстановка и удостоверение за техническа изправност на ППС от което е видно, че автомобила подлежи на технически преглед до 29.03.2022 г.

По делото са приложени с оглед направени доказателствени искания и докладна записка на актосъставителя, която първоначално не е била приложена към преписката и писмени справки от регистър входящи и изходящи обаждания и сигнали. От докладната записка е видно при какви обстоятелства са уведомени и са пристигнали на място служителите на РУ – Тополовград и как е бил съставен АУАН. От писмените справки от регистрите е видно, че под № 183 на 06.06.2022 г., в 13:00 часа е получен сигнал за съдействие от ОДЧ при ГПУ Елхово, че наряд от жандармеристи които са били командировани са спрели автомобил за проверка и водача отказвал да им даде документите, а под № 316 в дневника за пропусквателния режим на същата дата е записано, че А. Абдула А. е пропуснат и е влязъл в сградата на РУ – Тополовград в 14:15 часа и е излязъл в 15:30 часа с основание „обяснение“, като е записано, че отива при Хр. П..

По делото са разпитани актосъставителя, свидетелите служители на ЗЖУ-П. – Ч. и Б., както и по искане на жалбоподателя свидетелката Е.П. – в приятелски отношения с него. Те установяват обстоятелствата при които е извършена проверката и съответно фактическата обстановка, като между показанията на актосъставителя и свидетелите Ч. и Б. няма никакви противоречия. Напротив, всички те по абсолютно идентичен начин описват фактическата обстановка при извършване на нарушенията и за какво е съставен акта и всички те непосредствено пред съда в показанията си посочват факта, че водача е осуетил довършването на започналата проверка, като е потеглил с автомобила си в неизвестна посока и се е наложило и двата екипа да напуснат мястото и да се отправят към сградата на РУ – Тополовград. Единствено свидетелката П. посочва, че служителите от жандармерията са се държали изключително грубо с тях, че са чакали повече от 30-40 минути и за това водача е решил да тръгне за полицията в гр.Тополовград за да му напишат акта, като свидетелката заявява /стр.7 от протокол от с.з. от 29.03.2023 г./ „Той каза на полицаите че отива в полицията 4 да му напишат акта, защото те му казаха, че можел цял ден да чака да дойде пътна полиция.“.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са документи, съставени по съответния ред и форма, и от показанията на актосъставителя и свидетелите Ч. и Б., на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Е.П., тъй като последната е в близки отношения с жалбоподателя и може да се счита за заинтересована от изхода от делото, нейните показания не могат да се считат за безпристрастни и последните са в противоречие както с писмените доказателства по делото, така и с показанията на всички други разпитани по делото свидетели, включително и с показанията на актосъставителя.

Поведението на водача на МПС-то /жалбоподателя/ и репликите които той е отправял към органите за контрол, които тази свидетелка пресъздава като очевидец не се потвърждават от другите събрани по делото доказателства, а са в противоречие с тях. Свидетелката П. посочва, че жалбоподателя е уведомил полицаите, че отива в полицията да му напишат акт, защото те са му казали, че можел цял ден да чака да дойде пътна полиция. Тези нейни показания не се потвърдиха от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, както и от приложените по делото писмени доказателства – извлечения от регистрите за получени сигнали и от дневника за пропусквателния режим в РУ – Тополовград, където е описано кога и какви сигнали са получени и в какъв часови диапазон е било посещението на водача в сградата на РУ – Тополовград.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14дневен срок, от лице, имащо правен интерес и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Същата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а обжалваното НП да се потвърди.

По делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е 5 извършил нарушенията, които са визирани в издадения АУАН и обжалваното НП.

Първото нарушение за което е ангажирана административнонаказателната отговорност е за това, че водача е осуетил извършването на проверка от органите за контрол. По безспорен начин по делото се установи, че е започнала проверка от служители на ЗЖУ-П., които несъмнено съставляват органи за контрол по смисъла на закона, при която проверка се установило, че водача не е имал валиден стикер за ГТП на автомобила и е било необходимо вземането на отношение от Пътна полиция.

Всички разпитани по делото свидетели, включително и свидетелката П. в близки отношения с водача потвърждават факта, че водача не е изчакал органите на Пътна полиция за вземане на отношение и е потеглил с автомобила си, като е напуснал мястото където е извършвана проверката от органите за контрол. Без значение е причината и мотивите поради която водача е напуснал мястото на проверката преждевременно преди тя да приключи. Безспорно е, че самата проверка не е била приключила, като дори свидетелството за регистрация на МПС-то е останало в полицейските служители и не е било върнато на водача и водача е осуетил това нейно приключване с поведението си. Когато са дошли на място органите на Пътна полиция при РУ – Тополовград, водача вече не е бил там и това се установява от разпита на самия актосъставител. По никакъв начин не се доказаха твърдението на жалбоподателя и показанията на свидетелката П. в тази насока, че той е напуснал мястото на проверката за да отиде на място в сградата на полицията в гр.Тополовград за да му напишат акт. Напротив, актосъставителя П. в показанията си в съдебно заседание /стр.2 от протокол от с.з. от 29.03.2023 г./ посочва: „когато пристигнахме в с.С. на място водача го нямаше, а само колегите. Докладвахме на дежурния и на колегите за да го спрат в района на Общината. Докато бяхме на място ни се обадиха от РУ – Тополовград, че са спрели водача в гр.Тополовград“. От приложеното към делото извлечение от дневника за пропусквателния режим в сградата на РУ – Тополовград също не се доказа факта, че водача сам е отишъл в сградата на полицията за да му напишат акт. Часовия диапазон който е посочен в този дневник е много след часа на извършване на нарушението, основанието което е написано – „обяснение“ и факта, че лицето отива при актосъставителя на когото е записано името в дневника, потвърждава факта, че водача е бил 6 пропуснат в сградата на полицията за съставяне на самия акт, който факт се потвърждава и от актосъставителя и от свидетелите присъствали на място – полицейските служители от ЗЖУ-П.. В никакъв случай тези обстоятелства не доказват обаче, че водача е отишъл сам по своя воля в полицията за написване на акта. Още повече, че както се посочи по-горе актосъставителя посочва изрично, че той е бил спрян от служители на РУ – Тополовград в града, след което е бил поканен в сградата на РУ – Тополовград за съставяне на акта. Видно от показанията на актосъставителя /стр.2 от протокол от с.з. от 29.03.3023 г./ „поканихме го в сградата на РУ и му съставихме акта,….“.