Решение № 3 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.

Инициирано е от осъдения И. Ц. А., действащ чрез защитника си адв. С.

П.. Иска се възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1506/2025г. по описа на ОС-Пловдив, отмяна на постановеното по него решение №356/29.10.2025г., както и на присъда №89/28.04.2025г. по НОХД № 8245/2021г. на РС-Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Алтернативно се иска оправдаване на А. по възведеното му обвинение.

В искането за възобновяване са наведени оплаквания за нарушения, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК- нарушение на закона, съществени процесуални нарушения в производството пред първата и въззивната инстанция. Заявява се и нарушение по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК, което е изведено от възраженията за съществени процесуални нарушения, 1 довели до неправилна фактическа установеност на извършеното и неправилно приложение на материалния закон с признаването на А. за виновен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. от НК.

Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване, като неоснователна.

В съдебно заседание осъденото лице и защитникът му поддържат искането изцяло.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за установено следното:

С присъда №89/28.04.2025 г. по НОХД № 8245/2021 г. на Пловдивския районен съд подс.И. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 17.06.2020 год. в с. С., обл.Пловдив, в имот, находящ се на ул.“***“, №*, е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва:

-огнестрелни оръжия - пистолет без обозначения за марка, модел и сериен номер, представляващ пистолет „Макаров“, калибър 9х18мм;

- самоделна, едноцевна, еднозарядна, пушка калибър .22 LR, пригодена за стрелба са малокалибрени патрони калибър 22 LR;

- боеприпаси за огнестрелни оръжия: 16 броя стандартни, бойни, пистолетни патрони, калибър 9х18мм, без обозначения; 89 броя стандартни, бойни, малокалибрени патрони, калибър .22 LR, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

На основание чл. 339, ал. 1 вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан, на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК.

При условията на чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По жалба на подсъдимия И. А. присъдата е била подложена на въззивна проверка. С решение №356/29.10.2025г. по ВНОХД № 1506/2025г. на ОС2 Пловдив обжалваният съдебен акт е потвърден изцяло.

От проследения процесуален развой на делото следва, че искането за възобновяване на производството е допустимо- депозирано е в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

I.Възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

1. Несъстоятелно е виждането за процесуалната негодност на протокола за претърсване и изземване, с който са приобщени като веществени доказателства процесните предмети.

Убедително опровержение в изводимото от доказателствената съвкупност намира твърдението, че полицейските служители са влезли къщата преди пристигането на следствено-оперативната група и поемните лица,

Действително, полицейските служители са отишли в имота, находящ се в c.С., общ.К., обл.Пловдив, на ул.“***“ № * в момент, в който подсъдимият не е бил там. Посещението им е било с оглед постъпила на 17.06.2020год. около 07:30 часа в група „Криминална полиция“ при РУ на МВР гр.Х. оперативна информация, че в този именно имот подсъдимият А. незаконно държи оръжие и боеприпаси и възнамерява „да се отърве“ от тях.

С оглед това била сформирана група от полицейски служители на РУ на МВР гр.Х., в състав- свидетелите Н., Н. Д. и П. К., както и разследващ полицай, които отишли до имота. На мястото установили момиче, за което разбрали, че е дъщеря на подсъдимия А. и то съобщило, че последният е на работа в гр.Пловдив. Свидетелят Н.провел телефонен разговор с подсъдимия А.. Обяснил, че се намират пред дома му и трябва да извършат проверка. Подсъдимият обещал да дойде.

Несъмнено се установява, при това от различни доказателствени източници, че докато изчаквали пристигането на И. А.-от момента на отиването им до момента на пристигането му, полицейските служители останали в близост до къщата /с цел да не се укрият незаконни оръжия/, вкл. и в двора на имота. Според показанията на св. Н. в първите 30-40мин. те 3 стояли пред дома, а след това влезли в двора на имота, тъй като били поканени. Преди пристигането на А., респ.- преди да се пристъпи към претърсването, не са влизали в къщата и в постройката, в които са намерени процесните вещи. В синхрон с така заявеното от свидетелите-полицейски служители са и показанията за коментираното обстоятелство на свид.Т.доведена дъщеря на подсъдимия, която всъщност е момичето, дало информацията за отсъствието му.

При наведени възражения срещу процесуалния ред на извършеното претърсване и изземване, първостепенният съд е призовал и разпитал поемните лица, присъствали при реализирането му. Съобр. чл. 137 от НПК те са особени независими участници в процеса, а по силата на чл. 118, ал.1, т. 3 от НПК разпитът им като свидетели е допустим доказателствен способ.

В показанията си поемните лица- св. Х./К. на селото/ и св. П./с. в Кметството/, последователно и непротиворечиво описват при отиването си в имота да са заварили както подсъдимия, така и полицейските служители в двора, да са влезли в къщата заедно със сочените лица, след което да е започнало претърсването. Твърдят също поведението на подсъдимия да е било съдействащо. Възражението, че поемните лица не са изпълнили функцията си като такива намира опровержение в показанията на свидетелите Х. и П., от които се установява не само, че те са присъствали на действието от началото до края му, но и лично са възприели коя вещ къде е намерена и иззета, прочели са и подписали съставения при това протокол.

Т.е., изпълнено е предписанието на чл. 162, ал. 1 от НПК да се осигури присъствието на поемни лица. Обезпечена е била и възможността те да проследят пълноценно действията по извършваното претърсване и изземване.

Възраженията, че имотът не е достатъчно индивидуализиран в протокола за претърсване и изземване, също е неоснователно. Той е с надлежно посочен административен адрес. Че претърсването е реализирано именно в имота, ползван от подсъдимия/и собствен му/, се установява и от всички гласни доказателствени източници.

2. Без основние се претендира порочност на процеса на приобщаване на доказателствата и поради липса на поставени печати при изземването им.

Чл. 163, ал. 6 от НПК не съдържа императив за опаковане и запечатване на 4 иззетите вещи, като указва, че тези действия се извършват "ако е необходимо", т.е. по преценка на органа, реализиращ претърсването и изземването. Не се навеждат никакви аргументи, че тази преценка/ в случая да не се опаковат и запечатват/, е била неправилна.

Твърдение, че изследваните от експерта предмети не са иззетите от дома му, подсъдимият не е отправял в нито една фаза на процеса. Поради това не е било нужно тези вещи, приложени като ВД по делото, да се предявяват и на поемните лица, с цел установяване идентичност с иззетите.

Обсъжданото възражение също не съдържа твърдение, че приложените по делото ВД не са идентични с иззетите, а само се акцентира на липса на доказателства за незадължителните действия "опаковат и запечатват".

3 . Не е налице и твърдяната липса на мотиви, поради отсъствие на самостоятелен доказателствен анализ от въззивната инстанция, както и пропуск да бъде даден отговор на всички възражения на защитата.

Заявеното оплакване не намира опора в съдържанието на въззивния съдебен акт. Макар в него да е изцяло възпроизведена приетата от районния с ъ д фактическа обстановка, то въззивният съд не е изразил формално съгласие с направените изводи. Направил е самостоятелен анализ на събраната доказателствена маса. Изложените мотиви в тази насока позволяват д а с е проследят формираното вътрешно убеждение на контролираната инстанция по фактите и правните изводи, следващи се от тях. Въззивният акт отговаря на изискванията на чл. 339, ал.1 и ал. 2 от НПК.

4. При отправеното възражение за погрешна оценъчна дейност на съдилищата по фактите следва да се посочи, че с оглед същността на института на възобновяването като т. н. "квазикасация", са приложими правилата за касационното производство. Настоящият съд е оправомощен да се произнесе по правото, но не и по фактите, поради което не може да се произнася по възражения, с които се оспорват приетите фактически изводи по делото и се прави искане за тяхната промяна. По своята същност това са доводи за необоснованост, което не е самостоятелно касационно основание.

Настоящата инстанция, за разлика от въззивната, не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. При така очертания обхват на касационната проверка, не се установяват в мотивите 5 нито на въззивното решение, нито на първоинстанционната присъда претендираните нарушения на чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Възражението, че инкриминараните вещи са били непознати за подсъдимия до момента на намирането им, е подложено на всестранна проверка от районния съд. Разпитани са лицата, които са имали досег с имота- предходните му собственици; гост на подсъдимия, комуто той лично е показвал инкриминираните вещи; поемните лица, които убедено твърдят той да е имал поведение, несъдържащо в никаква степен изненада от намирането им- напротив. Изложените от първостепенния съд мотиви в тази насока са убедителни и е законосъобразно решението на окръжния съд да ги възприеме.

Основателно се възразява срещу това, че първостепенният съд е ползвал за изграждането на вътрешното си убеждение „отразено в протокола за претърсване и изземване на л.20 гръб в графата обяснения на лицето за намерените и иззети предмети и книжа“, а окръжният съд, солидаризирайки се с доказателствения анализ, не е констатирал процесуалната недопустимост на признанието, материализирано в посочения протокол. В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. С оглед на това последователно в съдебната практика се отстоява позицията, че извънпроцесуалните изявления на подсъдимия, направени преди да е имал качеството на обвиняем, не биха могли да се ползват в наказателния процес, тъй като нямат характер на обяснения по смисъла на чл. 115 от НПК -Решение № 415 от 21.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 320/2008 г., III н.о.; Решение № 11 от 24.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 1274/2016 г., II н.о.; Решение № 140 от 6.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 344/2017 г., II н.о. и др.

Независимо, че първостепенният съд е отбелязал и изявления на подсъдимия в протокола за претърсване и изземване, а въззивният съд не е констатирал коментираната процесуална непрецизност, по делото са изложени достатъчно мотиви, основани на други убедителни доказателства, за осъществяваната от подсъдимия фактическа власт върху инкриминираните оръжия и боеприпаси.

II.Доводите за неправилно приложение на материалния закон са изведени от последователно отстояваната позиция, че подсъдимият не е 6 автор на инкриминираното деяние. Те са неоснователни.