Определение № 7443 от 16.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7443 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110167053 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 329681/17.11.2023 г., депозирана от процесуалния представител на ответниците, с която се иска изменение на решение № 17842/31.10.2023 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 е подадено становище от ищцовата страна, в която се развиват доводи за неоснователност на искането.

Съдът намира молбата за неоснователна.

В производството е имало двама ответници - "Аргус Травел Интнешънъл" ЕООД и "Аргус Бизнес Корпорейшън" ЕООД. Разноски са претендирани само от първия ответник. С решението са му присъдени 398,18 лв., пропорционално на размера на отхвърлените искове срещу този ответник.

На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.

101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова 1 ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално определения размер по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.

На второ място, както е посочил и ищецът, в молбата по чл. 248 ГПК не е взето предвид, че исковете са били предявени против двама, а не срещу един ответник, факт, за който изчисленията, представени в молбата от 17.11.2023 г. не държат сметка.

Съдът намира, че разноските са правилно разпределени с решението, паради което молбата с вх. № 329681/17.11.2023 г. следва да се остави без уважение. така мотивиран, Софийски районен съд, 178 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбас вх. № 329681/17.11.2023 г., депозирана от процесуалния представител на ответниците, с която се иска изменение на решение № 17842/31.10.2023 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването на препис на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2