Присъда № 4 от 19.01.2023, Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И към присъда № 4 /19.01.2023год., постановена по н. о. х. д. № 722/21 г. по описа на ОС- Хасково

Окръжна прокуратура - Хасково е повдигнала обвинение на подсъдимата Д. А.. В., родена на ***** г. в гр. П., **** гражданка, ****, ****, ****, с *** образование, ****, с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с настоящ адрес в ***********, понастоящем с МНО „ЗС“ в ****, за това, че на 30.06.2020 г. в гр. Х. умишлено умъртвила **** си Г.Ж.В. родена на **** год., бивш жител на село М., общ. Г., обл. С.З., която се намирала в безпомощно състояние, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 вр. чл. 115, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ОП - Хасково поддържа изцяло повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна. Излага съображения, че фактическата обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства, като пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й деяние. Счита за доказано авторството, като от обективна страна намира, че подсъдимата е извършила деянието, удряйки пострадалата, която е нейна ****, с ръце и крака в областта на главата, гърдите и корема, с притискане с крака в областта на корема и гърдите, с което е причинила на пострадалата съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата. От субективна страна намира деянието за извършено от подсъдимата виновно с пряк умисъл, тъй като за умисъла следвало да се съди от силата и интензитета на ударите, и от това, че са били насочени в жизненоважни области на тялото глава, гърди и корем, в които пък се намират жизненоважни органи, чието засягане е несъвместимо с живота. Тези изводи се подкрепяли от събраните гласни доказателствачастично от обясненията на подсъдимата, които представлявали и годно доказателствено средство, освен защитна позиция, от показанията на свидетелите, назначените съдебномедицински експертизи, психолого–психиатрични експертизи, протоколите за оглед и протокола за извършения следствен експеримент. Счита, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат внимателно изследвани и ценени за достоверност, като бъдат подложени на задълбочена и всеобхватна преценка. По отношение на обясненията й, че тя само леко е ударила с ръка **** си, изразява становище, че това е невярно, поради факта, че от обективно събраните доказателства и най-вече от съдебномедицинската справка, която е приложена непосредствено след разкриване на деянието, както и от назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, доказателствата са за множество удари и притискане в областта на главата, гърдите и крайниците, което опровергавало обясненията й. Съдебната практика на Върховния съд за умисъла при телесните повреди и убийствата била категорична относно следното: когато деецът действа с алтернативен умисъл за телесна повреда и убийство, тоест цели да причини който и да е резултат – увреждане на здравето или лишаване от живот, в случай, че се съгласява и приема настъпването на по-тежкия резултат, следвало да отговаря именно за по-тежкия резултат- в случая убийство. Установеното като дата на нанасяне на побоя - 30-ти юни напълно съответствало на заключението по съдебномедицинската експертиза. Относно механизма на извършване на деянието с съобразно заявеното в съдебно заседание от вещото лице съдебномедицинския експерт д-р Е., намира, че следва да се игнорират двата предмета, приобщени като веществени доказателства. Според д-р Е. травмите били причинени в кратък интервал от време еднократно с масивни твърди предмети, които можело да са причинени от удари с ръка, от притискане, от скачане с крака, с предполагаема възможност и да са нанасяни удари с масивен предмет, но в случая нямало отпечатък от релеф на предмет, за да се посочи и видът на конкретния предмет. Тъй като именно дясната страна на тялото на пострадалата е била по-достъпна, описаните удари кореспондирали с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и разположението на тялото на пострадалата в стаята, което се подкрепяло и от протокола за следствен експеримент.

1

Относно субективната страна на деянието прокурорът счита, че подсъдимата В. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, знаела е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалата, съзнавала е обществено опасните последици от извършеното, както и квалифициращите обстоятелства, които се съдържат в интелектуалния момент на умисъла.

Пряката насоченост на умисъла на подсъдимата се извеждал от факта, че ударите са нанесени в областта на главата и на гръдната клетка, която изолирала жизненоважни органи от външната среда, така че да се ограничи възможността за физическото им увреждане и проникване от чужди тела. За субективната страна се съдело и от силата на ударите и насоката им. Прокурорът се позовава на Постановление № 2/1957 г. на Пленума на Върховния съд, където в т. 3 се сочело, че когато деецът съзнава, че в резултат на нанесения удар щяла да настъпи смъртта на пострадалия, било налице убийство с пряк умисъл. На последно място сочи, че по делото нямало никакви доказателства други лица да са нанесли побой над пострадалата В.. Според назначената комплексна съдебнопсихиатрична експертиза с участието на клиничен психолог, където се разглежда поведението и състоянието на подсъдимата В., се установявало, че към периода 27.06.2020 г. и до момента на изготвяне на експертизата, подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, следователно можела да носи наказателна отговорност.

Намира, че не е налице по- леко наказуемо престъпление, извършено от подсъдимата в състояние на силно раздразнение, тъй като тя е имала раздразнително поведение и това е било нещо обичайно за нея. Намира за доказана квалификацията, че пострадалата е **** и затова деянието е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 3 от НК. Тя е била лежащо болна, не е могла да се движи и затова деянието е квалифицирано като извършено спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние, като деянието е квалифицирано и по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК във връзка със заключението на съдебномедицинската експертиза, че след нанасяне на побоя, жертвата е изпитала силни болки и страдания. Тъй като подсъдимата подлежала на поправяне и превъзпитание, прокурорът пледира за наказание „лишаване от свобода“ в рамките на 5- 6 години, като намира, че са налице условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК - наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи,

По делото не са конституирани частни обвинители и граждански ищци.

Адв. Ф. в качеството й на служебен защитник на подсъдимата намира, че обвинението досежно престъплението убийство не е доказано по несъмнен начин, тъй като не бил установен часът на смъртта, което пък от своя страна водело до извода, че липсвал и умисълът за убийство. В този случай следвало да се приеме, че законодателят е предвидил и други възможности, а именно нанасяне на телесни повреди, от които при непредпазливост е настъпила смърт, в който смисъл и пледира, като моли подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Намира за недоказани не само датата на извършеното престъпление, но и авторството, механизмът и субективната му страна, което се извеждало единствено от показанията на свидетелката М. В. от 05.07.2020 г. , на които се основавало обвинението. Нито при непосредствения й разпит, нито впоследствие при разпита й пред съдия, като и при разпита й непосредствено пред съда, същата е потвърдила тези показания от 05.07.2022 г. пред разследващия орган. Същата ги променяла в едни много съществени части, като по отношение на това дали и тя имала някакво участие, първоначално при проведената беседа тя казала, че „ притискали устата с ръка, за да не пречи на съседите **** ни“, след което казала „…Аз също много се ядосах на **** ми, ударих я по ръката с една пръчка“. По отношение на тази свидетелка следвало съдът да има предвид и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според заключението на която водеща за св.М.В. била манипулативността като израз на примитивна самозащита, неискреност и стремеж да се дистанцира от извършеното деяние. Счита, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимата изцяло, като същите обаче не се подкрепяли изобщо от 2 съдебно- медицинското експертно заключение, поради което се опровергавал механизмът и авторството на деянието и същите оставали недоказани. Така се отхвърляла версията, че уврежданията, довели до смъртта на пострадалата, са могли да настъпят от ударен шамар по лицето и удар с ръка по ръката или от удар с „пръчица от памук шекер“. Според защитника единственото установено още и на досъдебното производство / ДП/е, че подсъдимата е искала да помоли **** си да спре да вика, хващайки я за устата леко с ръка, натискайки я леко, без да й запушва носа и след като **** й е продължила да вика, тя й била ударила шамар по лицето и по ръката над дланта, от които действия не се установявал нейният умисъл да умъртви **** си. Поради изложеното моли подсъдимата да бъде оправдана. Като алтернативно искане се прави признаване за виновна на подсъдимата за извършено от нея престъпление по чл. 124 НК, тъй като ако тя имала умисъл, то бил евентуално с тези удари да се причинят някакви увреждания, за да може по някакъв начин да бъде убедена пострадалата да спре да отправя обиди и да вика.

Подсъдимата Д. А.. В. не се признава за виновна. В своя защита заявява, че не е убила **** си. В предоставената й от съда „последна дума“ моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Д. А.. В. е родена в гр. П.. Тя е ****, **** гражданка, с *** образование, по професия „***". В. не е ****, **** е на *** пълнолетни дъщери- Р. С. М., М. С. М. и А. С. М. - трите от връзката й със съвместно съжителство с мъж на име С.М. от гр. Я., с които не поддържала връзка от години /показания на свидетелките Р. С. М. и А. С.

М. от 16.03.2022 год. – л. 77-78 НОХД/ и на И. Д. И., която е дете от последваща връзка с друг мъж - Д.И., с който също не поддържала връзка от години / показания на св. И. И. в с.з. на 16.03.2022год./

Преди да се премести в гр.Х., подсъдимата В. заедно със сестра си М. В., децата им И. И. и малолетната Д. А. живели в с. М., общ. Г., обл. С.З. в наследствената къща на **** им - пострадалата Г. Ж. В..

Пострадалата Г. Ж. В. първоначално живеела постоянно в с. М., общ. Г.. Работила ** години в **** след което св. Я. като **** на с. М. й съдействал за получаване на пенсията. Тя била сама, тъй като била разведена със съпруга си, а дъщерите й- свидетелката М. В. и подсъдимата Д.В.- се преместили да живеят в гр. Х. с децата си Д. и И.. В. била болна от много години, страдала от „епилепсия" и получавала припадъци. След като се пенсионирала, започнала да води клошарски начин на живот- събирала боклуци от кофите, разхвърляла ги, трупала ги в двора на къщата си и по стаите. Хората й правили забележки, а малките деца често я обиждали, хвърляли камъни по нея и я гонели /показания от 16.03.2022год. на свидетелите Т. Я.- **** на с. М. и Г. Г.- нейна съседка в с. М., л. 91-92 НОХД, св. Ж. М. от 30.09.2022год. по нохд на л. 212, св.С. М., дадени на ДП- л. 15 и л. 140 том 1-ви, приобщени в.с.з. на 30.09.2022год. чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.3 НПК /. Пострадалата се била променила в чепата и конфликтна личност /освен цитираните свидетели от с. М., показания и на свидетели М. В., И. И., Д. А., обяснения на подсъдимата/. В последните години дъщерите й Д. и М. **** идвали от време на време в селото при В., но тъй като къщата им била съборетина, пълна с боклуци, св. Т.Я. им казвал да възпрат **** си да събира боклуци, да ги разхвърля по улиците или да ги трупа в къщата си и да си я приберат при тях.

През ваканциите св. Д. А. също посещавала **** си Г.. Свидетелката Г. Г., която от години живеела в гр. София, през лятото също си ходела в с. М., където често виждала Г. В.