Решение № 9108 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9108 гр. С., 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110121242 по описа за 2024 година

П. Ц. Ц. и А. Ц. М. са предявили срещу Д. А. М. следните искови претенции: иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от недвижим имот, който съгласно Скица на поземлен имот № *11.07.2024 г. по КККР, одобрени със Заповед РД-* г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 12.01.2024 г., представлява поземлен имот с идентификатор * находящ се в гр. С., район „П.“, с площ от 529 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 285, при съседи: * * и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху поземления имот; искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да извърши следните действия: да върне изместената от него ограда на действителните имотни граници между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор * съответно между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, и да затвори дупката в оградата между поземлени имоти с идентификатори * * и *; да премахне метален навес, гаражна клетка и кучешка колиба, разположени в поземлен имот с идентификатор *; да освободи поземлен имот с идентификатор * от автомобилите на трети лица, използващи го като паркинг по разрешение и със съгласие на ответника; иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен имот с идентификатор *; иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 7800 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. на собствените на ищците ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното плащане; иск с 1 правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 50,21 лева върху сумата 7800 лева за периода 30.12.2023 г. – 11.04.2024 г. и иск с правно основание чл.

30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2000 лева, представляваща припадащата се част от получаваната от ответника наемна цена за отдаване под наем на 20 паркоместа в поземлен имот с идентификатор * съобразно собствените на ищците ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * за периода 29.12.2023 г. - 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * находящ се в гр. С., район „П.“, с площ от 529 кв. м., по силата на наследствено правоприемство в качеството си на правнуци на брата на Г.П.М М. К. Излагат, че с решение № 1424р/12.08.2008 г. на ОСЗГ в община „*“, обл. С. – град, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Г. М. Панев е признато и възстановено правото на собственост върху ливада от 0,524 дка, находяща се в строителните граници на *, местността „*“. В исковата молба се сочи, че с Договор за доброволна делба на недвижим имот № 123, том I, рег. № 2185/14.10.2009 г. Д. Д. М., П.М. М. и Р.М.К извършват делба на следните три поземлени имота: ПИ с пл. № 283, ПИ с пл. № 277 и ПИ с пл. № 285, който имот е идентичен с ливада от 0,524 дка, като по силата на договора П.М. М. и Р.М.К получават в свой общ дял и стават изключителни собственици при равни квоти на ПИ с пл.

№ 283 и ПИ с пл. № 285. С Нотариален акт за признаване правото на собственост на недвижим имот № 26, том I, рег. № 1353, дело 24/2018 г. Р.М.К и П.М. М. са признати за собственици по наследство и делба на ПИ с пл. № 285, който представлява ПИ с идентификатор * при квоти по ½ ид. ч. за всеки от тях. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 29, том II, рег. № 4472, дело № 188 от 2021 г. Т.П.М прехвърля на И. Р.

М. собствената си ¼ ид. ч. от съсобствения недвижим имот с идентификатор *. С Договор за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 97875/29.12.2023 г. И. Р. М. дарява на ответника собствените си ½ ид. ч. от съсобствения недвижим имот с идентификатор *. Ищците посочват, че в резултат на настъпилото наследствено правоприемство и извършените разпореждания с ПИ с идентификатор * към настоящия момент ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота принадлежи на тях, а другата ½ ид. ч. на ответника. Излага се, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатори *и * на основание наследствено правоприемство, като до 29.12.2023 г. процесният ПИ е в съсобственост между ищците и И.

Р. М., а след това е в съсобственост между ищците и ответника. Посочват, че всеки от ПИ с идентификатори *и *, собственост на ответника, има обща граница с процесния ПИ с идентификатор * като са разположени откъм северната му страна. Между ПИ с идентификатори *и * и ПИ с идентификатор * имало поставена прозрачна метална ограда с метални колове, а единственият вход към ПИ с идентификатор * е порта, разположена на западната граница на имота към ул. „*в“. В началото на 10.2019 г. при едно от посещенията си в процесния ПИ с идентификатор * ищцата П. Ц. Ц. и съпругът установяват, че портата на имота няма брава и катинар, а на тяхно място между двете крила на портата е поставен железен обръч и метален винт, захванат към метални кутии, монтирани на всяко от крилата откъм вътрешната страна на имота. Портата била затворена по начин, непозволяващ 2 достъп на лице откъм улицата. Ищцата и съпругът не могли да премахнат винта, нито да отвият металния обръч, с което достъпът и владението до имота на ищците фактически били отнети. Установило се, че в оградата между ПИ с идентификатор * и разположените от северната му страна ПИ с идентификатори *и *, собственост на ответника, има дупка в телената мрежа, която била разрязана и навита на руло от едната страна. Имотите, собственост на ответника се ползвали като паркинг, а през дупката преминавали автомобили и хора директно в процесния имот, а достъпът до съсобствения на ищците имот се осъществявал единствено през дупката в оградата. При това посещение в ПИ с идентификатор * който към 2019 г. е съсобствен между П. Ц. Ц., А. Ц. М., Т.П.М и И. М., ищцата и съпругът заварват автомобили, които не са тяхна собственост, табели с номера на паркоместа, метален навес, кучешка колиба, гаражна клетка, насипан фрезован асфалт, както и други вещи, непоставени в имота от някой от съсобствениците. Навесът бил изграден на уличната регулационна линия на ПИ с идентификатор * до портата и височината му надхвърляла оградата. Освен това оградата, минаваща по западната граница на имота, била от ламарина, което препятствало видимостта от улицата. Впоследствие станало ясно, че ответникът се е самонастанил в ПИ с идентификатор * и го ползва като паркинг, като отдава под наем на трети лица отделни паркоместа, обозначени с номера, а също така е поставил гараж и навес без съгласие на съсобствениците. Допълнително се установило, че оградата между имотите от северната страна и ПИ с идентификатор * била преместена и не отговаря на кадастралните граници на имота – била поставена така, че част от ПИ с идентификатор * била завзета към ПИ с идентификатори * и * Гаражна клетка, поставена в ПИ с идентификатор * сега била в имота на ищците. Ищците поискали ответникът да спре да ползва целия процесен имот като паркинг и да им върне владението, но ответникът отказвал. В началото на 01.2024 г. ищците разбрали, че И. М. е дарила своите ½ ид. ч. от правото на собственост върху спорния имот на ответника. Ответникът продължавал да упражнява фактическа власт върху целия ПИ с идентификатор * така както го правил до 29.12.2023 г. С Нотариална покана от 20.02.2024 г., връчена на 21.02.2024 г. на ответника, ищците му предоставили едноседмичен срок да освободи от вещите си половината от процесния имот, да затвори дупката в оградата между собствения му ПИ с идентификатор *и процесния имот, да преустанови влизането на хора, автомобили и техника от ПИ с идентификатор *в процесния поземлен имот с идентификатор * както и поканили ответника да се яви на 26.03.2024 г. за уговаряне на дата и час за поставяне на нов катинар на портата на процесния имот, от която да имат ключ всички съсобственици, за поставяне на телена ограда, разделяща имота на две половини – източна и западна и за сключване на писмено споразумение за разпределяне на ползването на имот с идентификатор * на основание чл.

32, ал. 1 ЗС, така че всеки съсобственик да ползва имота според правата си, както и за договаряне сключването на договор за наем за ползването на притежаваните от ищците ½ ид. ч. от имота. С нотариалната покана ищците поканили ответника и да им заплати обезщетение за вредите, изразяващи се в лишаването им от възможността да ползват своите ½ ид. части от процесния имот през последните 3 години, когато ответникът е ползвал техния недвижим имот без правно основание и така е препятствал възможността на ищците 3 да го ползват. Ответникът отказал да плаща наем на ищците за ползването на техните ид. части от имота, а предложил да ги закупи. Не се явил за извършване на предложените действията, за което бил съставен Констативен протокол от 26.03.2024 г. Поради гореизложените обстоятелства ищците считат, че ответникът е ползвал неоснователно тяхната ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор * с което ги е лишил от ползването му, считано от 01.10.2019 г. до днес, като за периода 01.10.2019 г. - 29.12.2023 г. по отношение на имота ответникът се явява трето лице, препятстващо упражняването на правото на собственост върху имота от ищците, поради което за ищците е възникнал правен интерес да предявят иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата, с която са се обеднили, а за периода 23.12.2023 г. – 12.04.2024 г. ответникът се явява съсобственик на ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот, придобит от И. Марина–М.а, поради което за ищците е налице правен интерес да претендират обезщетение на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Излагат доводи, че за този период им се дължи половината от наемите, получени от ответника при отдаване под наем на паркоместата в процесния имот, които са приблизително 20 на брой. Средният наем за едно паркомясто ищците определят на 50 лв. на месец, като за един месец общата наемна цена възлиза на 1000 лв. за общо 20 паркоместа.

Ищците твърдят, че ответникът им е отнел владението върху имота чрез фактически действия, изразяващи се в премахване на катинара на портата, разположена на западната граница на имота към ул. „*в“ и поставяне на железен пръстен и метален винт, отворими само от вътрешната страна на имота, до която може да се стигне единствено през собствените на ответника ПИ с идентификатори *и * и дупка в оградата между тези имоти и процесния ПИ с идентификатор *. За поставяне на метален навес, гаражна клетка, насипване с фрезован асфалт на терена и извършване на другите фактически действия, които ответникът постоянно предприемал на терена, включително местене на оградата между спорния имот и имотите по северната му граница, ищците и техните праводатели не са давали съгласие. Сочат, че за изграждане на навес и гаражна клетка липсват строителни книжа и същите са незаконни строежи, а използването на спорния имот за паркинг се осъществява освен без съгласието на ищците и без разрешение на главния архитект на района или на Столична община в нарушение на чл. 55 ЗУТ. Въз основа на горното за ищците възниква правен интерес да поискат от съда на основание чл. 32, ал. 2 ЗС да извърши разпределение на ползването на спорния имот. Считат, че фактически това е възможно, като спорният имот се раздели на две половини – западна и източна, имайки се предвид, че достъпът до източната половина на ПИ с идентификатор * може да се осъществи през собствените на ответника ПИ с идентификатори *и *, а достъпът до западната половина на ПИ с идентификатор * може да се осъществи откъм лицето на имота – ул. „*в“.