Решение № 433 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500533 по описа за 2025 година С решение №625 от 08.05.2025 г. по гр.д. №5484/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявения от Ж. Т. Ж., с ЕГН **********, от *** против „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК***, иск с правно основание чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника като погасена по давност сумата от 18 785.23 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение № 227/03.02.2009г. по ч.гр.д. № 537/2009 г. по описа на РСПлевен и изпълнителен лист от същата дата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Ж. Т. Ж., с ЕГН **********, от *** да плати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК*** сумата от 100 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от решението е останал Ж. Т. Ж. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се направените в двете инстанции разноски.

В жалбата се сочи, че от 26.06.2015 г. /когато отново е започнала да тече давността по изп.д. №130/2009 г. по арг. от ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.

№2/2013 г. на ОСГТК/ до 19.09.2019 г. /когато е подадена от взискателя молба 1 по изп.д. №1404/2018 г. за налагане на запори върху вземания и извършване на описи на движими вещи/ са изминали 4 години и 85 дни, а от 26.02.2021 г.

/когато е подадена от взискателя молба по изп.д. №1404/2018 г. за налагане на запори върху вземания и възбрани върху недвижими имоти/ до 08.04.2024 г.

/когато по изп.д. №1404/2018 г. са наложени запори върху сметки в „ИЗИПЕЙ“АД и върху пенсии/ са изминали 3 години и 41 дни, като през двата периода общо е изтекла повече от 5 години давност и вземането на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е погасено. Като е стигнал до различен от този извод, Плевенски Районен съд е постановил неправилно решение.

Препис от въззивната жалба е връчен на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.

София и на 04.07.2025 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Въззиваемото дружество намира, че въззивникът неправилно сумира два срока, тъй като след всяко надлежно прекъсване на давността започва да тече нова давност от 5 години.

В о.с.з. на 09.10.2025 г. процесуалният представител на въззивника – адв.

Н. сочи, че от 26.02.2021 г. до 08.04.2024 г. са изминали повече от две години, поради което е настъпила перемпция и изп. производство следва да се счита за прекратено по право от 26.02.2023 г., а всички извършени по него изп. действия да се считат за обезсилени. Така от 26.06.2015 г. са изтекли повече от 5 години и вземането се е погасило по давност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че изп. дело № 130/2009 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. е образувано въз основа на изп. лист от 03.02.2009 г., издаден на основание чл.404, т.1 и 405, ал.1 ГПК по ч.гр.д. № 537/2009 г. на Плевенски Районен съд въз основа на Заповед № 227/03.02.2009 г., с която на основание ЕТ „***“ е осъден да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД: сумата от 15 000 лв. главница, 1 584.26 лв. лихва за забава за периода 20.11.2017 г. до 30.01.2009 г.;

3 455.72 лв. наказателна лихва за периода 20.11.2007 г. до 30.01.2009 г., 750 лв. такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 380.70 лв.

Не е спорно, че това изп. дело е прекратено на 07.09.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с отбелязване, че последното изпълнително действие е било извършено на 08.11.2013 г.

Не е спорно, че с договор от 21.06.2017 г. взискателят „Юробанк България“АД е прехвърлил вземането си по горепосочения изп. лист на „Мелон България“ ЕАД. По молба на последното дружество от 11.10.2018 г.

ЧСИ Ц.Н. е образувал ново изп.д. № 1404/2018 г.

С молба от 19.09.2019 г. „Мелон България“ ЕАД е поискало налагане на запори върху вземания на Ж. Т. Ж. и извършване на описи на движими вещи на постоянния и настоящия му адрес. На 23.10.2019 г. е наложен запор върху 2 банковите сметки на длъжника в „ИНВЕСТБАНК“АД, а на 18.11.2019 г. – върху трудовото му възнаграждение.

С молба от 26.02.2021 г. „Мелон България“ ЕАД е поискало налагане на запори върху вземанията на Ж. Т. Ж. /новооткрити банкови сметки/ и възбрани върху негови недвижими имоти, ако се установи че притежава такива. След извършени справки не са установени новооткрити банкови сметки и притежавани недвижими имоти.

С молба от 24.01.2023 г. „Мелон България“ ЕАД е поискало налагане на запори върху вземанията на Ж. Т. Ж. /новооткрити банкови сметки и секвестируеми доходи от трудово възваграждение или пенсия/. Това искане на взискателя за извършване на изп. действия е годно да прекъсне давността, но не е отчетено в мотивите на обжалваното решение. След извършени справки н а 08.04.2024 г. е наложен запор върху сметки на Ж. Т. Ж. в „ИЗИПЕЙ“АД, върху пенсии, върху всяко възнаграждение за труд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е приел по арг. от ТР №3 от 28.03.2023 г. по тълк. Д.

№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че по изп.д. №130/2009 г. на ЧСИ Ц.Н. не е текла погасителна давност до постановяването на ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така за процесното вземане е започнала да тече нова давност от 26.06.2015 г., която е 5-годишна.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че давността е прекъсната с поискването/предприемането на действия за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, а не с тяхното успешно извършване. Въззивната инстанция споделя извода, че за прекъсване на давността е достатъчна активността на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, обективирана в адресирана до ЧСИ писмена молба с посочен в нея изпълнителен способ. Така е, защото взискателят не може сам да извърши изпълнителните действия. ЧСИ обаче е длъжен да действа при редовно сезиращо искане от страна на взискателя. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.

Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но когато е съединена с искане за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността. В т.см. е постановеното ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Правилно в обжалваното решение е прието, че започналата да тече на 26.06.2015 г. давност е прекъсната преди изтичането на 5 години – на 19.09.2019 г., когато е подадена редовна молба от взискателя и в резултат от това са наложени запори върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.

От 19.09.2019 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която на свой ред е прекъсната на 26.02.2021 г., когато е подадена редовна молба от 3 взискателя, но не по негова вина не са наложени поисканите запори и възбрани, а защото не са установени новооткрити банкови сметки и притежавани недвижими имоти.

От 26.02.2021 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е прекъсната на 24.01.2023 г., когато е подадена редовна молба от взискателя и в резултат от това на 08.04.2024 г. са наложени запори върху сметки в „ИЗИПЕЙ“АД, върху пенсии, върху всяко възнаграждение за труд на длъжника.

От 24.01.2023 г. до предявяване на иска – на 26.09.2024 г. не са изтекли 5 години, което го прави неоснователен, както правилно е счел Плевенски Районен съд.

Изложената във въззивната жалба защитна теза на длъжника за сбора на два периода, надвишаващ 5 години, е несъстоятелна. При прекъсване на давността, започва да тече нова давност, която в случая е 5-годишна. Само при спиране на давността /каквото в случая няма/, след отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок продължава да тече и се събира с този срок, който е изтекъл до спирането.

Неоснователна е защитната теза, развита в о.с.з. от адв. Н., основана на настъпила перемпция, поради непоискването да се извършат изпълнителни действия повече от 2 години, считано от 26.02.2021 г., имаща за правни последици според въззивника прекратяването по право на изп. производство от 26.02.2023 г. и обезсилването на всички извършени по изп.д. №1404/2018 г. изп. действия. Плевенски Окръжен съд установи, че след 26.02.2021 г. – на 24.01.2023 г., т.е. след по-малко от 1 година взискателят е поискал извършването на конкретни изп. действия, а те са били реално осъществени от ЧСИ на 08.04.2023 г. При това положение перемпция не е настъпила. Следва да се отбележи, че дори и да беше обратното, обезсилването на вече предприети поради настъпила перемпция изп. действия не се отнася до действия, с извършването на които е настъпил материалноправният ефект на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД.

По така изложените по-горе съображения, Плевенски Окръжен съд намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №625 от 08.05.2025 г. по гр.д. №5484/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5