Решение № 1355 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. ********, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110115630 по описа за 2023 година Производството е образувано по предявени от /фирма/ срещу С.О. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 333,61 лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица № 93001710063962 за щети по л.а. "БМВ", модел "335" с ДК № *****************, причинени при ПТП на 08.05.2018г., когато водача на МПС „БМВ“ с ДК № *****************, движейки се по улица „************“, срещу бл. ***, посока към ул. „************“ попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, с включени 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 16.12.2022 г., до окончателното ѝ изплащане, 1 сумата в размер на 98,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2019 г. до 26.03.2022 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.01.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 68732/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” и във връзка с щета № 00001261-18-251700 е заплатил сумата в размер на 333,61 лв. – обезщетение за щети по л.а. "БМВ", модел "335" с ДК № *****************, реализирани в резултат от ПТП, настъпило на 08.05.2018г., около 14:20 часа, в гр. ******** по ул. "************" срещу бл. *** посока към ул.

"************", където л.а. „БМВ“, управляван от М. П.Н. попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът С.О., предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 11, ал. 1 от ЗОбС. Ответникът бил канен с писмо № L689/08.03.2019 г., да възстанови заплатената сума, но същият и към момента на подаване на исковата молба, не извършил плащане. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеното вземане. Твърди, че са недоказани твърденията на ищеца относно причината за процесното 2

ПТП и механизма на същото. Посочва, че мястото на твърдяната от ищеца дупка е неопределено. Оспорва да е налице валидно застрахователно правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви, както и възражение за съпричиняване на вредоносното събитие.

Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.а, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът С.О., редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт А., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

За успешно провеждане на иска с правно основание чл.

410 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже 1/сключен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие 3 към датата на ПТП; 2/плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да бъдат установени: деяние, противоправност, вреди и причинна връзка между деянието и вредите; 4/ размера на причинените вреди. По релевираното от ответника възражение за давност по отношение предявената акцесорна претенция в доказателствена тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на давностния срок.

В производството и с оглед подадения в срока по чл.

131 от ГПК отговор на исковата молба не е спорно между страните осъществяването на следните релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно, че С.О. е собственик на процесния пътен участък – ул. „************ срещу бл. ***, посока ул. „************“.

По делото е приета застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 93001710063962, сключена между собственика на автомобил с ДК №

*****************, собственост на М.П.Б. – Б., валидна в периода от 21.07.2017г. до 20.07.2018г.Приети са доказателства на л.7 от досието по делото за заплащане на първата вноска от застрахователната премия по полицата.

Приет е поделото и Анекс № 3 от 28.11.2017г. към застрахователната полица, от който се установява, че 4 застраховката е прехвърлена на нов собственик, а именно М. П.Н.. В о.с.з. от 14.11.2023г., с оглед възраженията на ответника, съдът констатира, че оригинала на Анекс № 3 не съответства на приетото по делото копие в частта от анекса, в която е посочена процесната застрахователна полица. Безспорно ПТП е настъпило след прехвърляне на полицата на името на М. Н.. В чл. 413, ал. 1 КЗ е предвидено, че ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор, като това става автоматично. Това законово разрешение е логично, защото от момента на прехвърляне на собствеността върху застрахованата вещ, когато от този момент и рискът от нейното погиване преминава върху лицето, което я е придобило, застрахованият вече не може да има качеството на увредено лице при настъпване на събитие, в резултат на което тази вещ е погубена изцяло или повредена. От този момент увредено лице може да бъде само новият собственик на вещта, който носи и риска от нейното погиване и повреждане, защото за това лице ще настъпи вредата от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на тази вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва да бъдат разходени за нейния ремонт и в каквато връзка ищецът твърди да е изплатил обезщетение по застраховка „Каско на МПС“.

5

Съдът независимо от формалното несъответствие, което явно се дължи на техническа грешка и доколкото в анекса е изписано името на правоимащото вече лице – М. Н. и в анекса коректно е посочен застрахования обект – процесното ППС БМВ, с коректния ДК номер, застраховано при ищеца, намира, че правопроемникът валидно е встъпил в правата на прехвърлителя, което обосновава извод, че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и застрахованото лице.

За щети по МПС, във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета № 0000-1261-18-251700 по уведомление на Н., приобщено на л.9 от досието по делото, като видно от съставения опис-заключение по щетата и ликвидационен акт е определено застрахователно обезщетение в размер на 323,61 лева, което видно от приетото на л.10 от досието по делото платежно нареждане е изплатено на Н..

От приетия по делото протокол за ПТП с № 1699099 от 08.05.2018г., от изслушаната САТЕ, неоспорена от страните и от показанията на свидетеля Н., се установява, че ППС БМВ 335 с ДК № ***************, управлявано от М. Н. се движи на територията на гр.********, по ул.

„************“ с посока към ул. „************“ и срещу бл.

***, което се потвърди и от показанията на свидетеля Н., попада в необезопасена дупка на пътното платно, при което 6 настъпват щети по ППС – увредена предна дясна гума и джанта. Вещото лице в о.с.з. поясни, че процесния участък е еднопосочна улица, като дава крайно заключение, че повредите по л.а. „БМВ 335“ отговарят и са в причинна връзка с процесното ПТП. Изслушаната по делото съдебноавтотехническа експертиза преповтаря обясненията на водача на л.а „БМВ 335“, като в експертизата е налице и снимков материал на пътния участък.

Свидетелят Н., разпитан непосредствено пред съда, потвърждава в детайли механизма на ПТП, като допълва, че неравността по пътното платно не била обозначена и обезопасена, като управлявал автомобила със скорост не по-висока от 30-40 км.ч. Дупката била ситуирана непосредствено на пътното платно, от където следвало да премине и не бил в състояние да я избегне, предвид и еднопосочността на движение по улицата.

Съдът съотнасяйки експертното мнение на вещото лице със снимковия материал, и с обясненията на водача, управлявал ППС, дадени пред застрахователя, и в Протокола за ПТП, за достоверността на които се е подписал, и в качеството на свидетел, непосредствено пред съда, намира, че от събраните писмени доказателства по делото /в частност обясненията на водача на увреденото ППС/, изслушаната САТЕ, събраните гласни доказателства се установяват обстоятелствата по механизма на ПТП.

По делото е установено, че към датата на ПТП е 7 съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. С изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, които се претендират в размер на 10,00 лева от ищеца, следователно има право да претендира този размер от ответника.

Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в ********, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки и неравности по тях.

Следователно О. следва да осигури безопасността на пътното платно, като стопанин на пътя. Не се установи в производството, дупката да е била обозначена и обезопасена по някакъв начин, поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил вмененото му по закон задължение, от което са настъпили вредите. О. изпълнява 8 тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на неравностите и дупките на пътното платно. С оглед на това, че необозначена дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, което както се установи в производството не е направено, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в правата на което застрахователят се е суброгирал.

Не се установи съпричиняване в производството, не се установи водачът на увреденото ППС със свои действия да е допринесъл за настъпване на ПТП /да е шофирал с несъобразена с пътната настилка/обстановка и с интензитета на движение скорост/. Още повече, че 9 шофирайки в еднопосочна улица, за водача е било трудно да избегне препятствието.

САТЕ установява, че стойността на щетата е 344,10 лева, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 323,61 лева, тоест иска е доказан и по размер, като обезщетението се равнява на реално причинените вреди. Към сумата от 323,61 лева следва да се прибави и сумата от 10,00 лева за ликвидационни разноски, или общо процесната сума от 333,61 лева. Или иска следва да бъде уважен до пълно предявения размер.