Решение № 1003 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330107047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. С. В., ЕГН: **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, с която е предявен установителен иск с правно чл.124, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № ** г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1356 лева е недействителна, поради противоречието й със закона.

Ищцата твърди, че на ** г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит с № ** г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1700 лева, при ГЛП 40,93 % и ГПР 49,55 %.

Твърди се, че съгласно чл.4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключването му ищцата се задължила да представи на ответника обезпечение – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, в размер на 2100 лева, със срок на валидност до 07.09.2025 г.

Твърди, че при неизпълнение на това задължение на ищцата същата дължала неустойка в размер на 1356 лева съгласно чл. 6, ал. 1 от договора.

Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но недължи плащане по клаузата за неустойка, доколкото неустойката не е включена в размера на ГПР на процесния договор за кредит, от което следва недействителността на договора, респективно на клаузата на чл. 6, ал. 1 от същия, предвиждаща 1 заплащане на неустойката.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Неткредит“ ООД.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, чедружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно съгласно чл.4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключването му ищцата се задължила да представи на ответника обезпечение – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, в размер на 2100 лева, със срок на валидност до 07.09.2025г.

В чл. 6, ал. 1 от Договора, страните уговорили, че при неизпълнение на задължението на ищцата да представи обезпечение, същата дължала неустойка в размер на 1356 лева.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в ГПР по процесния договор за кредит не е включен размерът на уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а от тук следва, че и процесната клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение е недействителна, а предявеният иск е основателен и доказан.

При този изход спора, право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 25, 56 евро за заплатена държавна такса.

На адв. С. Н., съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, поради което на същия се следва адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ, което съдът определя в размер от 204, 52 евро, отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, неявяването на адвоката в съдебно заседание, както и огромния брой аналогични казуси пред съдилищата в Република България, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. В., ЕГН:

3

********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № **г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1356 лева е недействителна, поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421 да заплати на С. С. В., ЕГН: ********** сумата в размер на 25, 56 евро, представляваща съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421 да заплати на адв. С. К.

Н. от ** с ЕГН: ********** сумата от 204, 52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца С. С. В., ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4