Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2853 от 25.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10025/2024
Вид
Решение № 2853
Подписан
25.07.2025
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2853 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110110025 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание чл.45 във вр.с чл.52 от ЗЗД от страна на ищеца А. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат Л.

М. от АК – Х., против ответника М. В. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Г. Я. от АК – В., с цена на исковете от 1700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.02.2024 г. около 18,40 ч. ответникът преминал два пъти покрай паркирания на улица ул. *** №*, автомобил с рег. №***, марка „Тойота“, собственост на ищеца и повредил автомобила, като го надраскал с остър предмет – нож. Пораженията върху колата били следните: по предна и задна лява врати, заден ляв калник, багажник и капачка за гориво. Автомобилът бил паркиран пред дома на ищеца и пред неговия собствен гараж, като нито затруднявал движението, нито пречил другиму да паркира на определените за това места. Ищецът установил повредите по автомобила на 15.02.2024 г. около 15ч. и веднага проверил записите от монтираните от него охранителни камери. Установил, че ответникът, който му бил и съсед, е извършил деянието. Няколко дни по-късно ищецът подава сигнал до Първо РУ на МВР Варна, по който била образувана преписка №***/2024 г. по описа на управлението, като ищецът предал и копия от записите от охранителните камери, за да удостовери, че именно ответникът е причинил щетите. По образуваната преписка било снето сведение от ответника, който признал, че умишлено е повредите на автомобила, като обяснил, че се ядосал на това, че автомобилът стоял паркиран там дълго време. Пред полицейските служители ответникът изразил готовност да 1 възстанови нанесените щети, но това не се случило. По случая била образувана прокурорска. преписка №***/**24 г., по която бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като прокурорът приел, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1 т.1 от НПК. За да установи стойността на предстоящия ремонт на автомобила ищецът изискал оглед от компетентен автосервиз и установил размера на щетите, които като крайна цена възлизат на сумата от 1680 лева общо. Ищецът и ответникът се срещали на улицата и ищецът многократно подканял ответника да заплати нанесените щети, но ответникът не го сторил.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати имуществени вреди в размер на 1700 лева, за уврежданията по автомобила, нанесени от ответника на 14.02.2024 г., като сумата се претендира ведно със законната лихва считано от 14.02.2024г. до окончателно изплащане.

Ищецът претендира също така да му бъдат изплатени и направените по делото разноски.

В подадения от ответника, чрез процесуалния му представител, отговор на исковата молба се сочи, че исковете са неоснователни. Ответникът твърди, че живее в близост до „Колхозния пазар“ на гр. Варна на улица, която е изключително натоварена. Автомобилът бил паркиран на място, точно срещу апартамента на ответника, като това било така от последните шест години, като през този период автомобилът не бил местен. Паркиран бил на улицата пред блока, в неугледно състояние, недопустимо за движение по пътищата - със спукани гуми, с одрано и олющено купе, в изоставен вид. Автомобилът бил на около 20 години, не бил в движение, нямал платени гражданска отговорност, винетка и бил без технически преглед. На основание Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС№11/15.01.2013г., автомобилът вече бил репатриран от улицата като излязло от употреба моторно – превозно средство, с цел предотвратяване образуването на отпадъци от МПС. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че автомобилът бил паркиран пред гаража на ищеца. Помещението, пред което било трайно паркирано процесното МПС имало ролетна метална щора и не било ясно, че това помещение е гараж. Ако било гараж, то автомобилът следвало да бъде вдигнат на друго основание, а не да стои паркиран повече от 6 години на указаните за паркиране места на улицата, без значения чия е собствеността на помещението. Ответникът не оспорва, че на посочената дата минал покрай автомобила на ответника и се развикал, че не се прибират изоставените от улицата автомобили и в състояние на афект одраскал с ключа си колата, като драскотината била не повече от 3 см.

Поведението му нямало за цел да нанесе вреда на автомобила, като той не предполагал, че при този вид на автомобила това ще направи впечатление на някого, или че някой ще се поинтересува, а просто искал улицата да бъде разчистена от всички излезли от употреба превозни средства. Предвид това счита, че не може да се приеме, че е нанесена вреда, или ако е налице такава, то същата е на изключително ниска стойност.

Предвид така изложените обстоятелства особеният представител моли исковите претенции да бъдат отхвърлени..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за 2 установено от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, че ищецът А.

Н. А. е собственик на лек автомобил Тойота Корола“, с рег.№***. Също не е спорно между страните, че на 14.02.2024 г., както и продължително време преди това автомобилът е бил паркиран на улицата пред жилищната сграда, в която се намирало жилището на ищеца.

Доказва се от останалите събрани по делото доказателства – изискана и приобщена преписка №***/**24 г. по описа на РП – Варна, както и от заключенията на назначените по делото съдебна автотехническа експертиза и повторна автотехническа експертиза, които заключения са приети от съда, че на 14.02.2024 г. ответникът М. В. С. е причинил увреждане на автомобила на ищеца, като с твърд и остър предмет нанесъл драскотина, която засегнала заден багажен капак, заден ляв калник с прилежаща капачка резервоар, задна лява врата и предна лява врата. Увреждането било с дълбочина, достигаща метала под бояджийските материали. Установявайки въпросната повреда ищецът подал сигнал в Първо РУ – Варна, въз основа на който била образувана горепосочената преписка, по която след извършена проверка и снемане на сведения от лицата, бил постановен отказ да се образува досъдебно производство с постановление на прокурор при РП – Варна от **2024 г.

Заключението на първата от назначените по делото експертизи, изготвено от вещото лице Й. М. е посочило, че стойността, необходима за възстановяването на нанесените по автомобила на ищеца щети, при необходимост от 27,40 работни часа, възлиза на сумата от 1108, 50 лв., при извършване на възстановяването в неоторизирани сервизи, част от които имат, а други нямат сертификат за качество и на сумата от 2314, 56 лв., при извършване на възстановяването в оторизирани сервизи, част от които имат, а други нямат сертификат за качество. Средната пазарна стойност на ремонта спрямо двете калкулации е 1711, 53 лв. От експертизата, както и от разпита на вещото лице Й. М. се установява, че стойността на автомобила към датата на инцидента е 4400 лв., а към датата на изготвянето на експертизата – 4000 лв.

В заключението на повторната експертиза, изготвено от вещото лице Г. Д. е изчислена стойността на щетите, в случай, че ремонтът се извърши в сервизи без европейски сертификат за качество ISO – 1011,48 лв.; както и в сервизи с европейски сертификат за качество ISO - 1961,24 лв. Определена е и стойност на щетите със средни пазарни цени 1486,36 лв. Вещото лице Д. е определил цената на автомобила на ищеца към момента на увреждането – 3800 лв. и към датата на изготвянето на експертизата – 3720 лв.

Доказва се от представените от ответника удостоверение за техническа изправност на ППС рег. № *** от ***2024 г.; Комбинирана застрахователна полица №*** “Гражданска отговорност“ на автомобилистите; отговор от Община Варна до ответника изх. №**/25 г. ведно с приложените към него констативен протокол №*** г. и снимка на стикер от технически преглед, че автомобилът на ищеца е преминал преглед за техническа изправност на ***2024 г.; че относно него е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начален срок 16.02.2025 г., валидна до 15.02.2026 г.; че относно автомобила не е постъпвал сигнал в ОП „Общински паркинги и сина зона“ за репатриране; че автомобилът на ищеца не е минавал годишен технически преглед от месец юли 2020 г., а 3 такъв е преминал след уведомяване на собственика; че е съставен констативен протокол за нарушение на чл.64 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна, предвиждащ, че „собствениците на МПС, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност нямат право да ги съхраняват на имоти общинска или държавна собственост“.

Гореописаните факти съдът приема за доказани с категоричност от посочените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на назначените по делото експертизи. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

На първо място е безспорно доказано, че ответникът е нанесъл гореописаното увреждане на автомобила на ищеца, което и самият ответник признава. Безспорно са установени увредените детайли на автомобила, като за стойност, възстановяваща причинената щета съдът счита, че следва да приеме стойността от 1011, 48 лв., определена в заключението на повторната експертиза, изготвена от вещото лице Д.. Съдът приема тази определена стойност за отговаряща на действителната възстановителна стойност на превозното средство, защото предвид годината на регистрация на автомобила и дългия експлоатационен период –над 20 години, както и предвид установеното обстоятелство, че в продължителен период преди инцидента автомобилът не е бил поддържан, то малка би била вероятността той да бъде ремонтиран в оторизиран сервиз, притежаващ сертификат за качество. Предвид това съдът приема, че необходимата стойност за възстановяване на причинените щети е тази от 1011, 48 лв.

Относно възраженията на ответника за недължимост или намаляване на обезщетението за причинени имуществени вреди, поради това, че автомобилът е бил технически неизправен и негоден за употреба, както и че е изоставен на улицата и пречещ на движението, то съдът счита възраженията за неоснователни. Действително се доказва по делото, че към датата на увреждането автомобилът не е преминал ГТП и относно него не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства, обаче не освобождават ответника от отговорност за причинените щети. Те могат да са основание ищецът да бъде санкциониран от съответните органи по административен ред за допуснати нарушения, но не дават основание ответникът да нанася увреждания. Дори и към момента на увреждането автомобилът да е бил с прекратена регистрация, това обстоятелство също не може да се счете за оневиняващо ответника или съпричиняващо вредата. За такова не може да се счита и твърдението, че автомобилът е бил паркиран по начин, който пречи на движението. Това отново е основание за санкция на ищеца или за подаване на сигнал от ответника към компетентните органи, които да установят нарушение и приложат съответна административна процедура, но не е основание ответникът да се освободи от отговорността за вредите.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД е доказан по основание и размер за сумата от 1011, 48 лв., а в останалата му част до 4 пълния размер на претенцията от 1700 лв., искът следва да се отхвърли, а именно за сумата от 688, 52 лв. Сумата от 1101, 48 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното плащане. В случая лихвата се дължи от деня на увреждането, тъй като е компенсаторна, плаща се като допълнение на обезщетението от деня на увреждането и не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторната лихва.