Определение № 629 от 07.12.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Враца, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20221400500463 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 66, ал. 2 от ГПК въз основа на жалба рег. № 16170/02.11.2022 г., подадена от И.

М. Ш. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, чрез адвокат Н. П. от АК Пазарджик, срещу определение № 1569/13.07.2022 г. по гр. д. № 2289/2022 г. на Районен съд Враца, с която искането му за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК е оставено без разглеждане.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определението и се претендира отмяната му, като бъде постановено възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК и бъде приет отговора на страната, ведно с приложените към същия доказателства.

В жалбата се твърди, че посоченото в атакуваното определение твърдение, че исковата молба е връчена на майката на ответника е невярно. Тя не е получавала и не се е подписвала да е получила съобщение и искова молба за сина си И. Ш. на 02.08.2022г.

Същата е получила съобщение и определение за насрочване на делото на 21.09.2022г., срещу подпис, което не отрича.

Твърди се в жалбата, че не е ясно на какво се основава твърдението на съда, че Р. Ш., майка на ответника е получила исковата молба от името на сина си на 02.08.2022г.

Вероятно, някой я е подписал без нейно знание и към нея.

Счита, че съдът следва да изясни, по какъв начин е връчена исковата молба на ответника. Кой е подписал и е получил от името на И. Ш. исковата молба на 02.08.2022г.

След като подписа не е на Р. Ш., следователно исковата молба не е връчена и сроковете за отговор не са започнали да текат за ответника като страна.

Твърди, че на ответника като страна съобщение за пропускане срока за отговор на исковата молба не е отправяно.

След като неизвестно лице е подписало съобщението за връчване на исковата молба 1 от името на Р. Ш., счита че връчването е нищожно При нищожно връчване на съобщението и исковата молба не следва да се приема, че бил изтекъл предвидения в чл.64, ал.З от ГПК срок.

Предвид горното счита, че препис от исковата молба на ищеца не е надлежно връчена на ответника, поради което срокът по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба по г.д.2289/2022г., не е започнал да тече за ответника Следователно, исковата молба с приложенията следва да се връчат повторно на ответника на съдебният му адрес на адв.Н.П. и се даде срок за отговор на исковата молба Ответникът по частната жалба "***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца чрез процесуалния си представител адв. Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява да не бъде уважавана, тъй като в същата не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее.

Предвид съдържанието на молбата, същата се явява процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК, а отделно от това е подадена и извън срока по чл.64, ал.З от ГПК. Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 ГПК. Отделно от това, доколкото молбата не съдържа твърдения за пропускане на срока поради наличие на особени непредвидени и непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, не би могло да се приеме, че искането за възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл.

64, ал. 2 ГПК (в този смисъл е определение № 408/01.08.2016 г. по ч. т. д.№ 1471/2016 г. на ВКС, II т. о.). Предпоставките за възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие са уредени в разпоредбата на чл.64, ал. 2 ГПК. Съгласно чл.64, ал. 2 ГПК, възстановяването на установен от закона или на определен от съда срок е възможно тогава, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В правната доктрина и в константната практика на ВКС (напр. определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, III г. о., определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, IIг. о., определение № 355/13.05.2013 г. по ч. т. д. № 1950/2013 г.) понятието ’’особени непредвидени обстоятелства" се свързва с обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано за страната и са препятствали обективно спазването на срока за извършване на дължимото процесуално действие. За да предпоставят уважаване на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК, обстоятелствата следва да са били непреодолими за страната, въпреки проявената от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок, е в тежест на страната, от която изхожда искането. Сочените в молбата на И. Ш. причини за пропускане на срока за отговор на исковата молба, не попадат в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК

Окръжният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства 2 установи следната фактическа обстановка по частната жалба:

В РС Враца е постъпила искова молба вх. №10809/ 21.07.2022 г., депозирана от ”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изп. директор Т. К. Т., чрез адв.В. Ч. от АК Враца, с искане да бъде осъден И. М. Ш. с ЕГН ********** от гр.***, да му заплати сумата от 4 476.99 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата и разноските по делото. Предявеният иск е с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Съдът след проверка на исковата молба е приел същата за редовна, а предявения иск за допустим иск и е разпоредил същата да бъде връчено но ответника. От съдържащото се в делото съобщение е видно, че исковата молба е връчена на ответника чрез неговата майка Р.

Ш. на 02.08.2022 г.

С определение от 08.09.2022 г.,първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в с.з. на 20.10.2022 г.. В определението е отбелязано, че ответникът не е взел становище по иска.Призовката за насроченото с.з. е връчена на ответника на 21.09.2022 г. отново чрез майка Р. Ш..

На 11.10.2022 г. от ответника, чрез адв.Н. Г. П. гр.***,е постъпила молба/изпратена чрез куриер на 07.10.2022 г./. Възразява за местна неподсъдност,както и за неоснователност на иска.

На 14.10.2022 г. от ответника, чрез адвокат П.,са постъпили молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и отговор на исковата молба/изпратени чрез куриер на 13.10.2022 г./.

В молбата на възстановяване на срока по чл. 131 ал.1 ГПК се твърди, че ответникът или негов домашен не са получавали копие от исковата молба и приложенията.За делото ответникът научил на 21.09.2022 г.,когато на майка му била връчена призовката за с.з..

С оглед на установеното съдът приел, че молбата с правно основание чл.64 ал.2 от ГПК е просрочена,поради което е оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл.64 ал.3 от ГПК, молбата се подава в 1 седм. срок от съобщението за пропускане на срока.В случая, по твърдение на ответника, същият е узнал за делото на 21.09.2022 г., а до подаването на молбата на 13.10.2022 г. срокът е изтекъл.

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като неоснователна.

Условията за възстановяване на срока за извършване на процесуални действия от страните са регламентирани в чл. 64 от ГПК, като в ал. 2 е посочена предпоставката, при наличието на която се възстановява срока, а в ал. 3 - отрицателната предпоставка, която е пречка за възстановяването му.

В депозираната молба за възстановяване на срок се твърди допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на връчване на исковата молба, което лишило жалбоподателя от възможността да организира защитата си; да упражни правата си по чл.

131 ГПК , като депозира отговор като оспори предявения срещу него иск и ангажира доказателства. В молбата си сочи това обстоятелство като наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее. Други твърдения, 3 че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее, не се навеждат.

С оглед съдържанието на молбата, настоящият съдебен състав при съобразяване с практиката на ВКС( определение №408/01.08.2016 г. по ч. т. д.№ 1471/2016 г. на ВКС, II т. о.), приема, че тя е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК.

Искането обективирано в частната жалба, въззивният съд да изясни кой е подписал и получил от името на ответника исковата молба, при твърдението, че майката на ответника Р. Ш. не е подписвала съобщението е неотносим към преценката на правилността на обжалваното определение и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Същото може да бъде изяснено допълнително в исковото производство.

Първоинстанционният съд с определението си правилно е приел, че със съобщаване на определението по чл. 140 ГПК, жалбоподателят е бил уведомен валидно за пропускане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като е имал възможност да иска възстановяването му съобразно чл. 64, ал. 3 ГПК в седмичен срок от това съобщение. Спрямо датата на подаване на молбата му този срок бил пропуснат, поради което тя е процесуално недопустимо.

В заключение, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира основание за неговата отмяна, поради което и след съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание, Врачанският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1569/17.10.2017г. постановено по гр. д. № 2289/2022 г. на Врачански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България по правилата на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4