Решение № 76 от 15.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ловеч, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500592 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е жалба от "******" АД, ЕИК: *****, град **** 5600, Община ****, кв."*****", представлявано от И. П.а М.—Изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си адвокат Е. Д., адрес за връчване на призовки и съобщения: град ****, ул. "****" №55, етаж 1, Адвокатско дружество "*****", тел. ****, против Постановление от 01.09.2025 г., на частен съдебен изпълнител В. П., per. №879. по изп. дело №20258790401624, за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя и за възстановяване на платените от "******" АД такси и разноски по изп. лело №20258790401624 на основание чл.435. ал.2, т.7 от ГПК. Счита, че Постановлението е неправилно и необосновано, обжалват го в цялост и молят да бъде отменено. Приемат, че е налице нарушение на материалния закон. Излагат, че делото е образувано срещу "******" АД по искане на Б. В. П. (Взискателя), въз основа на Изпълнителен лист от 06.08.2025 год. издадена от Окръжен съд -Ловеч въз основа на Решение №17 от 27.07.2025 год. по в.г.д. №229/2025 год. на ЛОС, с който Дружеството е осъдено да заплати на Б. В. П. сума в размер на 60 000 лева и законна лихва за периода от 22.08.2020 год. до плащане на сумата.Сочат, че по делото се претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 994 лева, както и заплащане от Дружеството на такси по делото в размер на 6242,40 лева. Изтъкват, че веднага след получаване на Решение №17 от 27.07.2025 год. по в.г.д. №229/2025 год. на ЛОС, на 12.08.2025 год. в 14, 01 часа и в 14, 02 часа Дружеството е заплатило на Б. В. П. с два броя платежни нареждания сумите които са и присъдени със соченото съдебно решение, а именно: главница в размер на 60 000 лева и законна лихва за периода от 22.08.2020 год. до 12.08.2025 год. в размер на 34 958,59 лева, като е уведомило същата и адвокатите по електронната поща на 12.08.2025 г. за плащането. Сочат, че писмото е изпратено, както на посочения за кореспонденция в исковата молба адрес на електронна поща, така и на електронната поща на адвокат Г.Г.Р., представлявал Б. В. П.

1 по делото пред Районен съд **** и пред ЛОС. Изтъкват, че за образуване на изпълнителното дело дружеството разбира на 21.08.2025 год. от изпратено запорно съобщение в "Банка ДСК" ЕАД, като по Делото на "******" АД е изпратена Покана за доброволно изпълнение също на 21.08.2025 год. с електронна поща, след обаждане от Дружеството в кантората на съдебния във връзка с изпратеното запорно съобщение в "Банка ДСК" ЕАД. Сочат ,че запорното съобщение до "Банка ДСК" ЕАД и Поканата за доброволно изпълнение с дата 18.08.2025 год., като преди тази дата, както за двата документа, така и за датата на образуването на самото дело, нямат друга достоверна, обективна и независима дата. Изтъкват, че поради факта че дружеството плаща работни заплати и осигуровки , след като е узнало за същото са платени и претендираното адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 3994 лева и такси в размер на 6242 лева, което не представлява признание от страна на дружеството, че ги дължи. След това дружеството е направило искане за възстановяването им, съответно тяхното намаляване и връщане на разликата. ЧСИ с обжалваното постановление е отказал да го стори, като е приел, че адвокатското възнаграждение е в размера предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,таксите и разноските по Делото са дължими, тъй като плащането на "******" АД към взискателя било извършено на 12.08.2025 год. в 14,02 часа, а делото било образувано на 12.08.2025 год. в 11, 26 часа, поради което плащането било извършено след образуването му С оглед на посочените по-горе факти считат, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на делото, поради което дружеството не дължи претендираните и платени от него адвокатско възнаграждение в размер на 3 994 лева, и такси по делото в размер на 6242, 40 лева на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.

Оспорват твърдението на ЧСИ В. П., рег. 879, че делото е образувано на 12.08.2025 г. в 11,26 часа, тъй като липсват доказателства за това твърдение. Считат ,че първата достоверна дата е 21.08.2025 год., когато са изпратени запорно съобщение в "Банка ДСК" ЕАД и Покана за доброволно изпълнение на Дружеството, съответно 18.08.2025 год. с която дата са изведени запорното съобщение до "Банка ДСК" ЕАД и Поканата за доброволно изпълнение до Дружеството, както и двете дати обаче са след 12.08.2025 год. - датата на плащането на задължението на Дружеството към взискателя по Делото. С оглед на това категорично оспорват делото да е образувано, съответно да са изготвени и изпратени по него запорно съобщение в "Банка ДСК" ЕАД и Покана за доброволно изпълнение преди 21.08.2025 год., съответно 18.08.2025 год., като преди тези дати както за двата документа, така и за датата на образуването на самото дело, няма друга достоверна, обективна и независима дата. В заключение считат, че документите са антидатирани, като им е сложена по -ранна дата от тази за която реално е образувано делото и са издадени двата документа, за да може да се обслужи тезата, че то е образувано преди плащането на "******" АД към взискателя. В тази връзка сочат, че няма правна и житейска логика делото да е образувано на 12.08.2025 год. в 11,26 часа - вторник, а запорното съобщение до "Банка ДСК" ЕАД и Поканата за доброволно изпълнение до Дружеството да са изпратени едва на 21.08.2025 год.

(четвъртък на следващата седмица). С оглед на това считат, че делото е образувано най - рано на 18.08.2025 год., т.е. след плащането на "******" АД към взискателя.

По изложените съображения изтъкват, че дружеството на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК не дължи заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 3 994 лева и на такси по делото в размер на 6242, 40 лева, и 2 същите следва да останат за взискателя, тъй като е платило на 12.08.2025 год. сумите за които е образувано.

Алтернативно, в случай че съдът не възприеме посочените по-горе доводи моли адвокатското възнаграждение и таксите да бъдат намалени. Сочат, че по делото не са извършени никакви изпълнителни действия въз основа на които да са събрани сумите за които е образувано, като присъдените на П. суми са платени на 12.08.2025 год.

Излагат ,че трайната съдебна практика сочи, че таксата по т.26 от Тарифата за ЧСИ, се дължи само върху суми които са събрани по конкретното изпълнително дело, а в конкретния случай такива няма, доколкото същите са платени още на 12.08.2025 год, поради което ако "******" АД следва да плаща такси по делото, то следва да бъдат само тези за неговото образуване и до който размер молят да бъдат намалени от окръжния съд. Освен това изтъкват, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3944 лева не се дължи, тъй като е определено в нарушение на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, постановено по т. д. № 6/06.11.2013 г.

- не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер. Алтернативно сочи, че ако съдът счете, че претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са доказани за посочената сума, считат ,че са прекомерни. Излагат, че от една страна те надвишават 20 пъти размера от 200 лева предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела с подобен характер, на този етап и материален интерес, и близо 4 пъти размера от 1 165 лева предвиден в чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела с подобен характер, на този етап и материален интерес.Изтъкват, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка сочат и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С — 438 / 22, постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, и имащо задължителен характер за съдилищата съгласно чл.633 от ГПК, посочените в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, както и Определение №50015 от 16.02.2024 год. по т.д. №1908/2022 год. на ВКС, ТК, I ТО. При горните съображения молят съдът да го намали на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК до 200 лева. Считат, че Постановлението е необосновано, тъй като не са предприети изпълнителни действия и не са събрани суми за вземанията на НАП , като в него не се сочи информация и данни за събрани по него вземания на НАП и съответно какъв е размера на таксите по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, които съдебния изпълнител претендира за несъбраните от него вземания на НАП, поради което Постановлението следва да се отмени.

При горните съображения молят настоящата инстанция да постанови Решение с което да уважи жалбата и да отмени изцяло Постановление от 01.09.2025 год. на Частен съдебен изпълнител В. П., per. №879. по изп. дело №20258790401624,, за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя. и за възстановяване на платените от "******" АД суми за такси и разноски по изп. дело №20258790401624 като неправилно поради нарушение на материалния закон, и поради необоснованост, и да постанови да бъдат възстановени на " ******" АД платените от него на Частен съдебен изпълнител В. П., p e r. №879, по изп. дело №20258790401624, суми за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 3 994 лева, и за такси и разноски по изп. дело №20258790401624 в размер на 6 242, 40 лева, съответно да ги намали и да постанови да им бъде върната разликата, или да даде указания на Частен съдебен 3 изпълнител В. П., per. №879 в този смисъл.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпил становище от Б. В. П., ЕГН:

**********, чрез адвокат Н. Н. Д., съдебен адрес -град ****, Пл."******" № 2. Счита, че адвокатското му възнаграждение в размер на 3600 лева,представляващо разноски за образуване и водене на изпълнителното дело се дължи, независимо от факта , че плащането по сумите от ИЛ по в.гр.д. № 229/25r. по описа на ОС Ловеч е извършено в деня на образуване на ИД № 1679 24/25г. В тази връзка сочи разпоредбата на чл. 79 ал.

1 от ГПК. Счита, че същото е в законоустановения минимум съгласно разпоредбите на чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 4, във връзка с чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за адвокатската работа и параграф 2а от Наредба № 1 за възнаграждения на адвокатската работа в съответствие със ЗДДС и излага подробни съображения в тази насока. Изтъква, че договорът му за правна помощ е от 08.08.2025 г. , молбите за образуване на изпълнителното дело с длъжник „******" АД, ЕИК: ***** и взискател Б. В. П., ЕГН:

********** са от 11.08.25г., както и клеймото към тях. Изтъква, че от приложената към делото документация се установява ,че молбите са с входящ номер от 12.08.25г., с час на входиране 11:26, а извършеното плащане по ИЛ по в.гр.д. № 229/25г. по описа на ОС Ловеч е от 12.08.25 г. в 14:03ч.

Моли настоящата инстанция да му бъдат присъдени и разноски за същата в случай, че бъде уважена жалбата.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П. ,рег. № 879.

Счита, че същата е допустима, тъй като е подадена съгласно установения в чл. 436, ал.

1 от ГПК срок, но разгледана по същество за неоснователна и недоказана.

Изтъква, че в кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., per. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ***, ет. 2, www.velislavpetrov.com, тел. ***, по молба на Б. В. П., адрес: с. ****, общ.

****, обл. Ловеч, ул. "*****" № 8, чрез адв. Н. Д. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.08.2025 г., по в.гр.д. № 229/2025 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, 3 състав, въз основа на Решение № 171 от 23.07.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20258790401624 срещу "******" АД с ЕИК *****. Изтъква ,че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Сочи, съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Излага, че от входящия номер на Молбата за образуване на изпълнително дело, находяща се на лист 1 е видно, че същото е образувано на 12.08.2025 г. в 11:26 ч., а от приложената разпечатка на куриерска фирма "*****" АД, находяща се на лист 6, пратката е предадена от Н. Н. Д. /пълномощник на взискателя/ на куриер Р.С. на 11.08.2025 г. в 17:18 ч. и получена в кантората на ЧСИ В. П., ***, ет.