Решение № 494 от 01.11.2023, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 494 гр.Плевен, 01.11.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова Членове:

Катя Арабаджиева

Снежина

Иванова при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И.Ш., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 721 описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 400 от 27.07.2023 г., постановено по анд № 20234430201307/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-1772-000521 от 6.06.2023 г. на Н. П. РУ на МВР към ОД на МВР – Плевен, с което на С.И.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за това, че на 12.05.2023 г. в 13,25 часа в гр.Славяново на ***, с посока на движение към ул.

„Вола“, управлява собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510С, като уредът е отчел положителен резултат от 0,58 промила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С.И.В., чрез упълномощен адвокат Д.П. ***, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според касатора съдът не е анализирал в съвкупност приобщените по делото доказателства. Сочи, че от справката от сектор ПП при ОД на МВР – Плевен за наложени наказания на С.В. е видно, че същият е правоспособен водач от дълги години, няма наложено нито едно наказание за управление на МПС след употреба на алкохол, поради което няма откъде да знае в кое лечебно заведение се дава кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол. Сочи също, че състоянието, в което е изпаднал след проверката, изключва възможността да е възприел указанията на полицейските служители относно това къде да отиде и в какъв срок, което важи и за вписаната в талона за изследване абревиатура СПО гр.Плевен – напълно непозната за него с оглед възрастта му и неасоциирана с житейския израз „Бърза помощ“. Намира, че от самия талон за медицинско изследване се установява липсата на законосъобразен опит за връчване на същия, т.к. на реда, в който следва да се запишат имената на лицето, на което се предава този талон, е вписано, че това е „СПО гр.Плевен ЦСМП“, а на мястото на подпис е вписано „отказва“. Твърди, че неправилно са интерпретирани показанията на свидетелите И.Ш. и Б.Ш., съответно – същите са последователни и логични, като в тази връзка първата заявява, че е работила до пенсионирането си в Окръжна болница гр.Плевен в лабораторията на катедра „Патоанатомия“ и доколкото е знаела кръв за алкохолна проба се е взимала в МУ – Плевен и затова е насочила В. да отиде там, където са чакали около половин час, преди да бъде указано, че кръв се взима в „Бърза помощ“. Навежда доводи, че особеното състояние на С.В. и неволното погрешно насочване към МУ – Плевен е довело до пропускане на дадения му срок от 120 минути за даване на кръвна проба, но въпреки това се е явил в „Бърза помощ“ и му е взета проба 30 минути след срока, резултатът от която е 0,11 промила. Намира, че при така извършения анализ на доказателствата е видно, че пропускането на дадения срок е поради неволно стеклите се обстоятелства, но все пак кръвна проба е дадена и резултатът от нея е безспорно установен. Счита за абсолютно неправилно въззивният съд да не допуска назначаване на СМЕ за установяване на действителната концентрация на алкохол в кръвта към момента на извършване на проверката с техническо средство и резултата от кръвната проба.

Намира такава експертиза не само за допустима и възможна за извършване, но сочи, че има и учебници, в които са разработени критерии за обективност.

Твърди, че неуважаването на искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза ограничава правото на защита, което се явява съществено процесуално нарушение – касационно основание по чл.348 от НПК. В заключение моли съда да отмени решението и да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.П. с пълномощно по делото, който моли да бъде отменено оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на възиввния съд, за назначаване на неколкократно исканата и отказана от съда експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Ответникът, Н. П. РУ към ОД на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се е явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на В. е издаден АУАН за това, че на 12.05.2023г. в 13:25 часа в гр.Славяново на ул.“П.Славейков“ №22 с посока на движение към ул “Вола“, като водач на собственият си лек автомобил Опел „Корса“ с рег№ ***, управлява същия след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда. Направена е качествена проба в 13:20 часа на 12.05.2023г. като уреда отчел положителен резултат от 0.58 промила алкохол в издишания от водача въздух. Пробата е направена с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARPM0770. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 137615 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А077192. Водачът отказал да подпише съставения АУАН, като свидетелят Г.Р. станал свидетел на отказа на същия да подпише съставения акт. Жалбоподателят В. бил уведомен, че трябва да се яви в СПО - „Спешно приемно отделение“ гр.Плевен до 120 минути от връчването на талона за медицинско изследване, за да даде, ако желае, кръв за изследване.

Съдът приел, че изложените в акта фактически констатации се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Съдът кредитирал с доверие показанията на актосъставителя Х. И.И. и свидетелите М.П.Н., Г.Н.Р. и Б.Н.Ш., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Съдът не кредитирал изцяло показанията на разпитана в хода на съдебното следствие свидетелка И.А.Ш. в частта, в която същата съобщила, че в Съдебна медицина се взима кръв за изследване на водачи, за които е установено, че управляват МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества.

Съдът приел за неоснователно твърдението на повереника на жалбоподателя, че в талона за изследване не е посочено здравно заведение и жалбоподателят не е знаел къде трябва да отиде, за да даде кръв за изследване. От приложения по делото талон за изследване / л.18 /, както и в копието на същия / л.19 /, а и от изпратения такъв от ОДМВР гр.Плевен / л.53/ съдът установил, че на две места в талона е написано „СПО гр.Плевен“. Съдът констатирал, че в графата: „място за извършване на изследването - структура на МВР или лечебно заведение“ е написано „СПО гр.Плевен“. В тази насока именно от разпита на актосъставителя Х. И. и свидетелите М.Н. и Г.Р. в съдебно заседание, станало известно на съда, че всички те са разяснили на жалбоподателя няколко пъти, освен устно и писмено, къде точно трябва да отиде, за да даде кръвна проба, а именно „Спешно приемно отделение“ гр.Плевен при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. За неоснователно съдът приел и оплакването, че в издадения талон на жалбоподателя не е имало вписано време, в което да се яви за даване на кръвна проба. Отново от самия талон за изследване установил отбелязването, че жалбоподателят трябва да се яви в СПО гр.Плевен до 120 минути от връчването на талона. Съдът се позовал на Наредба №1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, в която са уредени начина и реда за издаване на талон за изследване, както и задължителните реквизити, които той трябва да съдържа. В разпоредбата на чл.6, ал.6 от Наредбата е предвидено, че контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Съдът направил извод, че времето от 120 минути е било напълно достатъчно на В. *** при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ за даване на кръвна проба, при все че служителите на полицията са дали максимално допустимия срок по закон. Съдът отчел и обстоятелството, че самият нарушител е признал в съдебно заседание, че е употребил алкохол, като предната вечер е пил: „ Една ракия с 200 - 300 гр.вино разредена с 30 % вода, и ракията и виното“. Обясненията на жалбоподателя за причините, поради които се е забавил фатално за медицинското изследване, съдът приел, че не се подкрепят от останалите доказателства и съставляват негова защитна теза. Затова направил извод, че В. е управлявал МПС след употреба на алкохол, с което виновно е нарушил чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.

Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като за шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 0.58 промила, законодателят е предвидил кумулативното налагане на две наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.

Въпросните наказания са във фиксиран размер и не подлежат на преценка от органа издал обжалваното наказателно постановление.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Основните два спорни пред въззивната инстанция и понастоящем въпроси по същество е 1. каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на В. към момента на извършване на деянието- 13:25 часа, на 12.05.2023 год., когато е спрян за проверка и надлежно ли е установена тя и 2. Допуснал ли е въззивният съд, който е разгледал жалбата на В. против НП съществено процесуално нарушение, като неколкократно е отказал на В. назначаването на съдебно – медицинска експертиза, ВЛ по която, след като вземе предвид заболяванията на В., моментното му тогава здравословно състояние, ръст, тегло и други данни, и вземайки предвид часа /16 ч./ от резултатите от дадената от В. кръвна проба, да установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта към момента на извършване на проверката на 12.05.2023 год. в 13,25 часа с техническо средство. За да отговори на тези въпроси, касационната инстанция съобрази следното:

Касаторът е наказан за това, че на 12.05.2023 г. в 13,25 часа в гр.Славяново на ул. „Петко Р. Славейков“ № 22, с посока на движение към ул. „Вола“, управлява собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510С, като уредът е отчел положителен резултат от 0,58 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 137615 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А077192. Водачът отказал да подпише както предоставения му талон за изследване /в 13,30 часа според отбелязването в талона/, така и съставения АУАН, като свидетелят Г.Р. станал свидетел на отказа на същия да подпише съставения акт.