Решение № 452 от 30.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4605/2025
- Вид
- Решение № 452
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Милена Ганчева Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 452 гр. Русе, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520104605 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна против Г. Я. Ю. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца за потребена ел.енергия за обект с абонатен номер № **********, в размер на 500,94 лв. главница по издадени фактури в периода 31.12.2024 г. – 30.01.2025 г. и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 3,84 лева. С разпореждане по ч.гр. дело № 1748/2025г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно вземанията на ищеца, на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, предвид което възниквал правният интерес за ищеца да инициира настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е представил такъв, изразявайки становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, от които да произтичат процесните вземания.
В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че задължението по издадената заповед за изпълнение е изцяло заплатено след образуване на настоящото производство, с изключение на разноските, като представя писмени доказателства за извършеното плащане. С оглед на посоченото претендира присъждане на разноски по исковото и заповедното производство.
1
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1748/2025 г. по описа на РРС срещу Г. Я. Ю. с ЕГН ********** за сумите: 859,08 лева – представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за клиентски номер № 17020144169, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2025г. до изплащане на вземането; 17,44 лева – мораторна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 24.03.2025 г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в указания едномесечен срок и се явява допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради погасяване на задължението чрез плащане след образуване на съдебното производство.
Видно от писмените доказателства по делото, страните са обвързани от облигационни правоотношения по повод доставка на електрическа енергия в процесния имот. От приложените по делото заявление и съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател /л.13-14/ е видно, че ответницата е депозирала пред ищцовото дружество заявление, с което е заявила желание за снабдяване с електрическа енергия на обект – жилище – собственост на Община Русе, с адрес ул. „Й.Д....... като се е легитимирала като наемател на имота и е представила писмена декларация – съгласие на собственика Община Русе заявителят да бъде клиент на „Енерго-Про Продажби” АД. Като потребител ответницата е обвързана от Общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ061/07.11.2007г. на ДКЕВР, тъй като съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Според чл.4, ал.1 от ОУ: „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Продажби“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго Про Продажби" АД“. С ъгласно чл.26 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия, като той се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Съгласно чл.38 от Общите условия при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
2
Въз основа на подаденото от ответницата заявление за продажба на електрическа енергия, на нейно име е разкрита партида с клиентски №1700144169 за доставяната ел.енергия. За потребената електроенергия за периода 23.10.2024 г. - 22.01.2025 г. са издадени 3 бр. фактури с дължими по тях общо 876,52 лева. Падежът на първата фактура е 20.12.2024г., а на последната - 20.02.2025г. Фактурите са издадени след извършен реален отчет на показанията на измервателен уред за консумирана дневна и нощна ел.енергия от битов клиент, което е видно от представените по делото фактури и приложения към тях, издадени въз основа на извършен ежемесечен отчет на измервателния уред. Фактурите са издадени на името на ответницата Г. Я. Ю., посочена в заявлението й като клиент на дружеството за посочения обект с №**********.
От изявлението на пълномощника на ищеца и от представеното по делото от ищеца извлечение за фактури и плащания към 27.02.2026 г. за клиент Г. Я. Ю. се установява, че ответницата е изплатила на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД задължението си по издадената заповед за изпълнение, с оглед на което ищецът счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на исковата претенция чрез плащане след образуване на делото, като претендира разноски за заповедното и исковото производство съгласно приложен списък. Заплащайки задължението си по издадената заповед за изпълнение след предявяване на иска, ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът трябва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид извършеното плащане след завеждане на делото на задължението по предявената искова претенция, съдът намира, че този новонастъпил факт следва да бъде съобразен при постановяване на съдебния акт, като искът бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез плащане. Доколкото исковете се отхвърлят не поради тяхната неоснователност, а поради погасяване на задълженията чрез плащане след образуване на съдебното производство, със своето поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и на осн. чл.78 ГПК в негова тежест следва да се възложат сторените от ищеца деловодни разноски. Съобразявайки задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 38,35 евро /75 лв./ за държавна такса, 102,26 евро /200 лв./ за възнаграждение за особен представител 102,26 евро /200 лв./ за юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство – в размер на 75 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, 3
Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., И.И. и Р.И., против Г. Я. Ю. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Русе, за признаване за установено съществуването на вземания на „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“ АД против Г. Я. Ю. за сумите: 500,94 лева /256,13 евро/– представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за абонатен номер № ********** по фактури, издадени в периода 31.12.2024 г. – 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2025г. до изплащане на вземането; 3,84 лева /1,96 евро/ – мораторна лихва на фактура за ел.енергия № 0360657222/30.01.2025 г. от деня, следващ падежа й до 24.03.2025 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №1748/2025г. по описа на РРС, като погасени поради плащане след образуване на съдебното производство.
ОСЪЖДА Г. Я. Ю. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Русе, да заплати на „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., И.И. и Р.И., сумата от 242,87 евро – деловодни разноски по гр.д. №4605/2025г. по описа на РРС и сумата от 38,35 евро– деловодни разноски по ч.гр.д. №1748/2025 по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4