Решение № 7733 от 25.10.2016, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 25.10.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3062 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на "Б.П.Б."

АД, с която срещу Д.Ф. „З.“ е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, за заплащане на сумата 309 390,09 лв., представляваща имуществена вреда за ищеца за заплатена по банков път на 14.05.2013 г. сума в същия размер от ДФ „З.“ на „К.“ АД по споразумение от 30.01.2013 г. във връзка с договор № 2901/13.08.2007 г., в ТБ „И.“ АД ***, по банкова сметка *** ***, която сума представлява заложено вземане по сметка в полза на "Б.П.Б."

АД по договор за особен залог № 066-1/2008 от 31.01.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на присъдената сума.

Подържа твърдения, че на 31.01.2008 г. между Б.та, като заложен кредитор и „К.“ АД, в качеството му на залогодател, бил сключен договор за учредяване на особен залог върху вземания № 066-1/2008 г. от Д.Ф. „З.“ по сметка на залогодателя в "Б.П.Б." АД за сумата от 306 204 лв. ведно с всички права, титули и лихви, съпътстващи заложеното вземане. Съгласно т. 2.3. от договора за залог, постъпленията по заложеното вземане следвало да се превеждат по сметка на залогодателя с IBAN *** "Б.П.Б." АД. Особеният залог бил учреден за обезпечаване на вземанията на "Б.П.Б." АД по договор за банков кредит № 066/2008 от 31.01.2008 г., сключен между "Б.П.Б." АД и „К.“ АД в размер на 306 204 лв., ведно с всички лихви, неустойки, такси, комисионни и други разноски, до окончателното им изплащане. Договорът бил вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя с номер на вписването 2008020600526, като от момента на вписването възниквала противопоставимостта спрямо трети лица. Излага твърдения, че "Б.П.Б." АД уведомила за залога третото лице - ДФ „З.“ – длъжник по заложеното вземане, с писмо с изх. № 854/23.08.2010 г., получено с вх. № 02-1730/18 от 23.08.2010 г. Поддържа, че с последното ответникът бил уведомен за сключения особен залог в полза на заложния кредитор върху вземанията на залогодателя от ДФ „З.“ в размер на 306 204 лв. по договор № 2901/13.08.2007 г. сключен между ДФ „З.“ и „К.“ АД по Проект № 190102200180/2006 г., по банковата сметка на залогодателя в Б.та-заложен кредитор. Ответникът бил уведомен, за това че от момента на получаване на уведомлението следва да превежда всички изискуеми суми по заложените ***земания по посочената банкова сметка в "Б.П.Б." АД, а именно **************. Изразява правни и фактически доводи, за това че от момента на получаване на уведомлението по чл. 17, ал. 2 от ЗОЗ, договорът за особен залог е породил действие спрямо ответника – длъжник по заложеното вземане.

Поддържа твърдения, че на

29.06.2010 г. между Б.та-ищец и ДФ „З.“ - Разплащателна агенция бил подписан Меморандум за разбирателство, в който изрично било записано, че след получаване на уведомление по чл.17, ал.1 от ЗОЗ и чл. 162 от ЗЗД, ДФ „З.“ - Разплащателна агенция вписва заложеното вземане в специален регистър на вземанията по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика. По този начин, с вписването се преустановявала възможността за промяна на банковата сметка, посочена в заявлението за получаване на заложеното вземане. След вписването в регистъра, промяна на посочената в заявлението банкова сметка ***смено съгласие от страна на Б.та - заложен кредитор. В този смисъл, според ищеца, независимо от това че в Меморандума не са уредени договорни задължения за ДФ „З.“ - Разплащателна агенция и съответно, обезщетения за неизпълнение на такива според указаното в чл. 94 от ЗЗД уговорка, с която предварително се изключва или ограничава отговорност за умисъл или за груба небрежност, би била недействителна.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на

„К.“ АД по договора за банков кредит ищецът предприел действия срещу длъжника за събиране на вземането, като на 11.01.2013 г. пристъпил към изпълнение по отношение на заложеното вземане по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ като вписал заявление за пристъпване към изпълнение и уведомил залогодателя с нотариална покана, рег. № 6533/2013 г. Изразява правни и фактически доводи, за това че по силата на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ с вписване на пристъпване към изпълнение, заложеното имущество е преминало в разпореждане на заложния кредитор.

Преди това, по твърдения, на 03.04.2008 г. между

„К.“ АД и ответника бил подписан Анекс към Договор № 2901/ 13.08.2007 г., с който изрично било договорено, че финансовата помощ ще бъде преведена по сметка на „К.“ АД в "Б.П.Б." АД, № **************.

На 30.04.2013 г. обаче, между ДФ „З.“ и „К.“ АД била подписана спогодба за извънсъдебно уреждане на спор по търг. дело № 5503/2011 г. по описа на СГС и за изплащане на задълженията от фонда на „К.“ АД по Договор 2901/13.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД. С последната страните договорили, че претенциите на „К.“ АД към ДФ „З.“ са до размера на договорената финансова помощ от 306 204 лева и разноски по съдебното производство по търг. дело № 5503/ 2011 г. по описа на СГС в размер на 3 195,09 лева, като „К.“ АД се отказва от претенциите си за изплащане на всякакви лихви и обезщетения за забава, вреди и/ или други акцесорни задължения върху сумата от 306 204 лева след изплащането на сумата от ДФ „З.“. В изпълнение, на 14.05.2013 г. сумата била преведена по сметка на „К.“ АД в друга Б.- "И." АД, вместо по посочената в договора за залог и в уведомлението по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ сметка на залогодателя в "Б.П.Б." АД. Последното било извършено в противоречие с уговореното в меморандума от 29.06.2010 г., като сметката на получателя била заверена с посочената сума с вальор 15.05.2013 г. Твърди, че на 16.05.2013 г. „К.“ АД се разпоредил с постъпилата сума в полза на „А.М.“ ЕООД /290660.00 лв. и „С.Г.“ АД /15600.00 лв./.

Твърди, че към 17.02.2015 г. общият размер на дължимите и изискуеми парични средства към Залогодателя по договора за кредит, за чието обезпечение бил учреден особеният залог на вземане, е в размер на 350 829,12 лв., включващо такси и разноски съгласно справка и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 07.02.2013 г. по гр. дело № 3308/2013 г., СРС, 58 състав.

Подържа, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.

1 от ЗОЗ, след като ответникът - трето лице длъжник по заложеното вземане, е бил уведомен за залога, не може да се разпорежда с вземането, когато това би влошило положението на заложния кредитор. В тази връзка действията на ответника, като трето задължено лице, а именно подписване на споразумение със залогодателя за процесното вземане и превеждането на сумата по споразумението в размер на 309 390,09 лева по сметка на залогодателя в друга Б., различна от посочена сметка в уведомлението на "Б.П.Б." АД по чл.17, ал.1 ЗОЗ (след като изрично е посочено в заявлението за вписване на особения залог, че предмет на залога са вземания на Залогодателя от ДФ З. по негова сметка в "Б.П.Б." АД), без за това да е уведомена Б.та и без нейното изрично съгласие като заложен кредитор, както и в противоречие на уговореното в Меморандума за разбирателство от 29.06.2010 г., сключен между "Б.П.Б." АД и ДФ „З.“ - Разплащателна агенция, представляват неправомерно разпореждане от ДФ „З.“ със заложеното вземане. Твърди, че след като е бил надлежно уведомен по реда на чл.

17, ал. 1 ЗОЗ за особения залог, ответникът е следвало да се съобрази с уведомлението и с вписванията по партидата на залогодателя в ЦРОЗ и да преведе дължимите на залогодателя суми по вземането от момента на настъпване на изискуемостта им по посочената в уведомлението и в Анекс от 03.04.2008 г. към Договор № 2901/13.08.2007 г. банкова сметка. ***, че липсва основание за промяна на банковата сметка, по което се превеждат сумите и освен това тази промяна не следвало да се извършва без предварителното съгласие на заложния кредитор. Освен това, според ищеца, след като е вписан залог на вземанията от фонда по посочената сметка и фондът е уведомен изрично за това от заложния кредитор, залогодателят не би могъл да измени или да отмени вземането си към третото лице - длъжник, тъй като това представлява едностранно изменение на договора за залог. Последното не може да произведе действие, освен със съгласието на Заложния кредитор. Извършвайки плащане ДФ „З.“ нарушил с действията си императивните разпоредби на закона и в допълнение клаузите на меморандум за разбирателство. Освен това към датата на разпореждането, по партидата на залогодателя в ЦРОЗ било вписано пристъпване към изпълнение по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗОЗ, с което заложеното вземане е преминало в разпореждане на "Б.П.Б." АД.

Несъобразяването с уведомлението по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ и вписаното пристъпване към изпълнение поражда отговорност на третото лице - длъжник по вземането спрямо заложния кредитор, като в този случай "Б.П.Б." АД има право да иска плащане на сумата, с която длъжникът се е разпоредил по заложеното вземане.

Излага твърдения, че поради неизпълнение от страна на „К.“ АД на задълженията му по договор за банков кредит, ищецът се снабдил с изпълнителен лист за вземането на 07.02.2013 г., въз основа на който образувал изпълнително дело при ЧСИ М.Б.. Било изпратено запорно съобщение за налагане на запор на сметките на длъжника, открити при „И.” АД до размер на посочената сума. Последното било получено от „И.” АД на 12.03.2013 г. Въпреки това, на 16.05.2013 г. „К.“ АД се разпоредило със сумата 309 390,09 лв. от сметката си при „И.” АД с IBAN ***, като по сметка на „А.М.“ ЕООД била преведена сумата от 290 660 лв., а по сметка на „С.Г.“ АД – 15 600 лв.

Предвид изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника ДФ „З.” да му заплати сумата в размер на 309 390,09 лв., представляваща имуществена вреда от действията на ответника за заплатената на 14.05.2013 г. сума в същия размер на „К.“ АД по споразумение от 30.01.2013 г. във връзка с Договор № 2901/13.08.2007 г. в "И."

АД *** 2 – IBAN ***, която сума представлява заложено вземане по сметка в полза на "Б.П.Б." АД по договор за особен залог № 066-1/2008 г. от 31.01.2008 г. Претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на присъдената сума и разноски.

Ответникът ДФ

„З.“ оспорва исковата претенция. Не оспорва, че на 13.08.2007 г. между ДФ „З.” - Агенция САПАРД и „К.” АД бил сключен договор № 2901 по програма САПАРД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Предмет на инвестицията по договора била оборудване на сграда за отглеждане на свине и закупуване на специализиран транспорт за превоз на животни /т. 1.1 от договора/. По силата на договора дружеството се е задължило да изпълни инвестицията в уговорения срок /т. 3.1 от договора/, а ДФ „З.” да изплати финансова помощ в размер на 306 204 лева след изпълнението на инвестицията. Не оспорва факта, че тъй като фондът не е изплатил инвестицията, вземането на „К.“ АД по договора е било предмет на т.д. № 5503/2011, СГС, VI ТО, 11 състав.

Последното приключило със спогодба, подписана на 30.04.2013 г., с която Фондът се задължил да преведе на „К.“ АД неизплатена финансова помощ по договора по програма САПАРД в размер на 306 204 лева и разноски направени от дружеството по делото в размер на 3 195.09 лева. Не оспорва, че плащането било извършено на 15.05.2013 г., по сметка на „К.” АД в ТБ „И.” АД. Не оспорва, че на 23.08.2010 г., преди образуване на търговското дело бил уведомен от ищеца на основание чл.

17, ал. 1 и 2 от ЗОЗ за учредения особен залог в полза на Б.та за вземането на „К.” АД към ДФ „З.” в размер на 306 204 лева, произтичащо от договор № 2901 от 13.08.2007 г. по програма САПАРД. Твърди, че от 23.08.2010 г. до изплащането на сумата на 30.04.2013 г., фондът не бил уведомен нито от ищеца, нито от „К.” АД за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗОЗ, като узнал за вписаното обстоятелство едва на 24.07.2014 г. Излага правни и фактически доводи, за това че законът не вменява на третото задължено лице /ДФ „З.”/ да извършва служебно проверка дали заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ, макар и това обстоятелство да е вписано в ЦРОЗ, тъй като договорът за залог поражда договорни отношения между страните, като ДФ „З.”, дори и уведомен за този договор, не следи за изпълнението му и не е длъжен да проверява настъпила ли е изискуемостта на вземането на кредитора, още повече дали кредиторът е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ. По изложени правни доводи, систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 32, ал.