Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 140 от 23.01.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 20/2026
Вид
Определение № 140
Подписан
23.01.2026
Състав
Христинка Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.170, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54б, ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • §3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140

Шумен, 23.01.2026 г.

Административният съд - Шумен - IV състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Христинка Димитрова административно дело № 20/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. Е. Е. от [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат З.Б. при АК Търговище, против Решение №2153-27-218/09.12.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-153/15.07.2025г., подадена срещу разпореждане № 271-00-806-9/23.06.2025г. на ръководителя осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.54ж и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент ЕО №883/2004г. на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.03.2024г. до 09.11.2024г. в размер на 34,39 лева дневно по подадено заявление с вх. № 271-00-806/14.03.2024г. след прекратяване на осигурена заетост по законодателството на Белгия.

Жалбоподателката изразява несъгласие с постановеното решение, като сочи, че с оглед началната дата, от която осигуряването е прекратено – 10.03.2024г., който е релевантният момент при определяне размера на претендираното парично обезщетение за безработица, неправилно административният орган е счел, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО. Намира приложения от органа начин на изчисление на ПОБ за незаконосъобразен и противоречащ на Регламент ЕО № 883/2004г. Според оспорващата, след като последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на ПОБ не е в България, а в друга държава – Белгия, то релевантният доход за определяне размера на ПОБ е доходът от последната дейност (в Белгия), а не „композитна“ база от различни държави. Аргументира становище за неправилно приложение и тълкуване на правото на ЕС – чл.62, §3 от Регламент 883/2004, като сочи, че въпросната разпоредба е специално правило за определени категории (по чл.65), но съдържателно насочва към дохода от държавата на последната дейност, а не към доходи от държавата по пребиваване за минали периоди.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се сочи наличието на фактическа неточност относно дохода от Белгия, която е установена от органа, но при липса на ясни мотиви, същата е игнорирана, което поставяло въпрос за прецизността на изчислителната база, както и дали всички последващи стъпки са направени върху вярната стойност.

Счита, че органът не прави конкретна правна квалификация защо размерът на ПОБ за период с начална дата преди изменението на законовата разпоредба – чл.54б, ал.8 от КСО, може да се определя по новата формула без преходна норма.

Акцентира върху принципа за справедлив процес, правна сигурност и предвидимост и заявява, че административното забавяне не може да променя приложимия режим в ущърб на лицето.

По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ПОБ. Претендира присъждане на разноски по делото.

При проверка редовността на жалбата съдът е констатирал нередовности, с оглед на което с определение № 33/09.01.2026г. жалбата е оставена без движение.

В унисон с дадените указания, с молба рег.№ ДА-01-200/21.01.2026г. оспорващата представя документ за внесена държавна такса, с което нередовностите са отстранени.

Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-52/09.01.2026г. по описа на ШАдмС административният орган представя жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на акта.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - С. Е. Е. от [населено място], обл.Шумен, [улица] и ответник - директор на ТП – Шумен на НОИ.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва: оспорващ - С. Е. Е. от [населено място], обл.Шумен, [улица]; ответник - директор на Териториално поделение - Шумен на Национален осигурителен институт.

НАСРОЧВА АД № 20/2026г. по описа на ШАдмС за 04.03.2026г. от 10.00 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на решението.

УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.

Съдия: