Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 467 от 25.07.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 354/2024
Вид
Решение № 467
Подписан
25.07.2024
В сила
10.07.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Катя Николова Гердова, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
  • чл. 558 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл.345 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Враца, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Х. Н. Х.в

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 690/31.01.2024 г., подадена от адвокат Ж. Д. от АК-Хасково, със съдебен адрес ***, пълномощник на М. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Решение № 2/08.01.2024 год. постановено по гр. дело № 72/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 1 000 (хиляда) лева до сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания; в частта с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за заплащане на законна лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до 13.01.2022 год. (датата на постановения отказ) и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на „Гаранционен фонд", гр. София разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 810,00 лева.

В изпълнение указанията на съда дадени с разпореждане № 296/15.05.2024г. жалбоподателя, чрез пълномощника си адв.Д. от АК-Хасково с писмена молба вх.№ 4156/28.05.2024г. е уточнила, че доверителят й М. С. И. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1000,00 лв. до сумата от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като не обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 8000,00 лв. до сумата от 10 000,00 лв., поради което в тази част решението е влязло в законна сила. По тази причина, не прави отказ от иска, респ. не оттегля исковата молба в тази част.

1

Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд - Козлодуй в отхвърлителната му част е неправилно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. на чл.

52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, поради което следва да бъде отменено. Счита, че пред първоинстанционния съд по категоричен начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че е нарушил принципа за справедливост, като е определил изключително занижен размер на обезщетение, който не съответства на претърпените от него болки и страдания, техния вид, характер и интензитет, поради което и не може да репарира преживените от него травматични увреждания. Поддържа, че от изготвената съдебно-медицинска експертиза всички увреждания получени от ищеца(мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, открита рана на лакътя, открита рана по окосмената част на главата, открита рана на клепача и околоочната област) са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.

Въззивника счита, че в случая заместващото обезщетение за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е в размер на 8000,00 лева, като законодателят определил висок нормативен максимум на този вид застрахователното обезщетение в размер на 10 420 млн.лв. при всяко едно застрахователно събитие - арг. чл. 492, т. 1 от КЗ и по този начин е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претърпените болки и страдания.

Съобразно обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - края на 2021 год., морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, въззивника счита, че справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания следва да е в размер на 8 000 лева.

Жалбоподателя счита също, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за заплащане на законна лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до 13.01.2022 год. (датата на постановения отказ). Посочва, че най-ранната дата, на която Гаранционен фонд е уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 18.11.2021 год., от когато датира отговора му.

Счита, че неправилно е решението и в частта, в която са присъдени в полза на ответника Гранционен фонд разноски в размер на 810,00 лв.

Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 1000 лева до сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за заплащане на законна лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията)до 13.01.2022 год. (датата на постановения отказ) и в частта, с която е осъден да заплати разноски на Гаранционен фонд, гр. София в размер на 810,00 лева и да 2 постанови решение, с което осъди ответника по този иск - Гаранционен фонд, гр. София, да му заплати допълнително сумата от 7000 (седем хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2021 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на обезщетението, както и да му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Гаранционен фонд, с ЕИК ***, чрез пълномощник адв. Е. Т. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва, като неоснователна и недоказана въззивната жалба.

Твърди, че във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на първоинстанционния съд, а само неуважени твърдения от страна на ищеца. Намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение, като постановено при пълнота на доказателствата и съобразено с трайната съдебна практика на съдилищата, че правилно Козлодуйският районен съд е приел, че в хода на производството е установено по безспорен начин, че ищецът М. И. се е возил на предна дясна седалка в лек автомобил „Шкода Октавия“ управляван от водача Х. В. Б., без поставен предпазен колан, знаел е, че автомобила е с променени регистрационни табели от друг автомобил, както и че водачът не притежава свидетелство за правоуправление.

Счита, че районният съд е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, тъй като в хода на съдебното производство и от заключението на СМЕ са установени безспорно вредите причинени на ищеца, които са: разкъсно - контузна рана на главата, при първоначалния преглед е имал ясен спомен, няма гадене и повръщане. Бил е контактен и адекватен с нормален соматичен статус, както и нормален неврологичен статус, имал е и охлузване на ляв лакът. Няма данни за проведено допълнително лечение, като ищецът към датата на делото е възстановен от травмите и физическото му състояние е добро.

Първостепенния съд е съобразил, че причинените увреждания на ищеца не се характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, че срокът на възстановяване е бил 2-3 седмици, липсват усложнения и оздравителния процес бил нормален.

Правилно районния съд е определил размера на дължимото обезщетение при спазване разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, като намалил обезщетението от определеното първоначално такова в размер на 3000 лева - с 2/3 и определил окончателно обезщетение в размер на 1000,00 лева.

Няма искане за допускане на нови доказателства.

Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на Козлодуйския районен съд, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд – ЗК „Лев Инс“АД-София е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Оспорва изцяло депозираната въззивна жалба от пълномощника на ищеца М. С. И., 3 като неоснователна.

Посочва за неоснователни възраженията му за нарушаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, респ. за недостатъчност на размера на присъдените парични суми.

Счита, че обезщетението следва да е съобразено с датата на настъпване на деликта, поради което е неотносимо възражението на жалбоподателя за неправилност на решението, че не са съобразени динамика на икономически процеси и осъвременяване нивата на застрахователното покритие, поради което моли съдът да не го кредитира.

Излага правни аргументи за прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Посочва с оглед заключението на приетата СМЕ, че при процесното ПТП на ищеца са причинени три леки телесни увреди, като болките от същите били отшумели за период от две-три седмици.

Съдът следва да зачете направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като съдът изложил изчерпателни мотиви. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение съответства на присъдената от първоинстанционния съд сума.

Моли въззивната инстанция да остави без уважение въззивна жалба, като неоснователна.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд-Х. В. Б. не е постъпил отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба и с отговорите страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от М. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Ж. Д. от Адвокатска колегия Хасково, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, искове за заплащане на застрахователно обезщетение от 10000 (десет хиляди) лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на ПТП от 04.10.2021г., ведно със законната лихва от 18.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.10.2021г. около 09:10 часа в с.*** при управление на лек автомобил „Шкода Октавия", водачът Х. В. Б. движейки се с несъобразена скорост с релефа на пътя при завой загубил контрол върху МПС, напуснал пътното плътно в дясно по посока на движението си и се блъснал в дърво, с което реализирал ПТП. Ищеца твърди, че бил пътник в лек автомобил „Шкода Октавия" и пострадал при ПТП-то. За реализираното ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 288р-12486 от 04.10.2021г.

4

Ищеца твърди, че след претърпяното ПТП бил постъпил за лечение и наблюдение в „Хирургично отделение" към МБАЛ „Х. Ботев" АД гр. Враца за времето от 04.10.2021г. до 06.10.2021г., като получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, открита рана на лакътя, открита рана по окосмената част на главата, открита рана на клепача и околоочната област, с което му е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания.

Сочи, че и към настоящият момент не е възстановен, като продължава медикаментозно лечение.Освен физическите травми, преживял и душевни такива, почувствал основателен страх за живота си и не може да се отърси и до днес. Често сънувал кошмари, не може да спи, често си припомня случилото се и изпитва постоянна тревога.

Ищеца твърди, че към датата на ПТП-то увреждащия лек автомобил „Шкода Октавия" с рама № THBZZZ1U5U2017519, без данни за собственост не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Бил заявил претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди съгласно разпоредбите на КЗ и бил посочил банкова сметка, за което при ответника Гаранционен фонд е образувана щета № 21210236/18.11.2021г., но с писмо с изх. № 24-01- 564/21/13.01.2022г., ответника отказал изплащане на обезщетението.