Решение № 8595 от 01.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8595

Бургас, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20267040702086 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. П. В. – Нонова от гр.Бургас, [улица], ет.1, с [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0434-000184/31.08.2026 г., издадена от старши полицай към ОДМВР Бургас, Второ РУ – Д. Т., с която на Д. П. В. – Нонова, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца.

В жалбата са изложено доводи за незаконосъобразна на оспорената заповед, като постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на акта, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.А., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – старши полицай към ОДМВР Бургас, Второ РУ – Д. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права. Жалбата е подадена в установения в закона срок, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 31.08.2026 г. около 8:46 часа в гр.Бургас, по [улица], управлявайки лек автомобил Мазда ЦХ 5, с рег.№[рег. номер], собственост на П. Г. Н., жалбоподателката била спряна за проверка от служители на полицията. След извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 21.07.2026 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че управлявайки МПС, което не е регистрирано по надлежния ред Д. Н. виновно е нарушила чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП. Предвид това на 31.08.2026 г. е съставен и връчен АУАН серия GA №893564. При съставяне на АУАН като доказателства са иззети СУМПС, 2 бр. рег. табели на автомобила и СРМПС. АУАН е подписан от Нонова без възражения, който на същата дата е дала писмени сведения, в които заявява, че не е знаела, че няма застраховка и е с прекратена регистрация.

Във връзка с така установено на 31.08.2026 г. е издадена процесната заповед, с която спрямо Нонова е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца. Заповедта е връчена на 31.08.2026 г.

От ответника, като доказателство за компетентност е приложена заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която последния е оправомощил старшите полицаи към РУ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която последния е оправомощил старшите полицаи при ОДМВР, РУ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия № GA №893564, като е посочена и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не споделя възражението, че жалбоподателят, който е водач на автомобила, не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация, тъй като не е надлежно уведомен собственика на автомобила. Редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а задължението за уведомяване на собственика по чл. 18б, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. противоречи на действието на закона, поради което следва да остане неприложено по общото правило на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че заповедта е постановена в противоречие на целите на чл. 22 от ЗАНН, тъй като веднага след проверката е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. "з"), гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В случая, правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ като процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Отнесено към настоящия случай, видно е, че застраховката "Гражданска отговорност" е сключена веднага, след проверката, т. е. нарушението е отстранено и в този смисъл, целта на закона е постигната, като органът е следвало да съобрази вече представената полица. По арг. от чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Изложените данни могат да обосноват извод, че прилагането на процесната мярка се явява в отклонение от принципа на съразмерност и целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Следва да се посочи, че при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС, в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната /както е в случая/, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В настоящия случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение, е постигната. При това положение мярката не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от това.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от адв.А. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро, с данни, че е заплатено в брой.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0434-000184/31.08.2026 г., издадена от старши полицай към ОДМВР Бургас, Второ РУ – Д. Т..

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д. П. В. – Нонова от гр.Бургас, [улица], ет.1, с [ЕГН], сумата от 350 евро, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�