Решение № 2177 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2177 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100513040 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.07.21 г. по гр.д. №60403/19 г., СРС, ГО, 55 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17898/2019г. на СРС, 127 състав, а именно:на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ТПК вр.чл.149 ЗЕ - сумата 1493.46 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 82, находящ се в гр.София, ж.к. ****, за периода 01.05.2015г. - 30.04.2018г„ както и сумата 25.10 лева - цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното изплащане;на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ТПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 227.02 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016г. - 18.03.2019г„ както и сумата 4.63 лева - лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 30.03.2016г. - 18.03.2019г. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1110.74 лева - разноски, от които 85.00 лева по ч.гр.д.№ 17898/2019г. на СРС, 127 състав, и 1025.74 лева - по настоящото дело.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Не била доказана облигационната връзка,не е доказано дали ответникът е собственик или наемател на жилището,няма доказателства дали общият топломер е минал метрологична проверка,няма декларация за откриване на партида.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

1

По въззивната жалба не е постъпил отговор.Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъдат разгледани по същество .

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .

Ищецът „Топлофикация София" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

С въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът приел наличие на облигационно отношение между страните без да е налице сключен писмен договор между тях.Възражението е неоснователно.Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.

Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени потребители.

В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответникът /въззивник/ не установи да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема.

Неоснователно е възражението ,че не е доказано дали ответникът е собственик – видно от представения договор за покупко-продажба от 2007 г.ответникът е собственик на отопляемия обект.

Неоснователно е твръдението,че липсва заявление за открита партида-такова е подадено на 23.10.07 г. и партида е открита.

Общият топломер е преминал метрологична проверка през м.08.2016 от лаборатория АС Бояна АД.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На възиваемата страна следва да се присъдят разноските за платен адвокатски хонорар за особен представител на въззивника в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.07.21 г. по гр.д. №60403/19 г., СРС, ГО, 55 с-в .

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 300 лева разноски за особен представител.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3