Определение № 22582 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22582 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100510731 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците „Софтрейд 2003“ ЕООД и ЕТ „М.

– А. М.“ срещу разпореждане от 16.09.2006 г., изп.д. 20268410402482, ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ, район на действие СГС, с което отказва да уважи възражение вх. № 057932 от 04.09.2026 г. на длъжниците.

Релевират се оплаквания за

Жалбата се оспорва от ответника по нея и взискател по изпълнението Столична община.

Софийският градски съд, ІV-А с-в след извършена служебна проверка намира жалбата за недопустима.

Новият ГПК въвежда ограничен режим за съдебен контрол спрямо действията на съдебния изпълнител. В предметния обхват на изчерпателно изброените действия, подлежащи на обжалване от длъжника по чл.435, ал.2, т.1 – т.7 ГПК, не попада насрочването и обявяването на публична продан.

Проданта придобива стабилитет в момента на нейното извършване и не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред, съгласно чл.482, ал.1 ГПК.

В жалбата не са релевирани оплаквания за насочено изпълнение върху имущество, считано от длъжника за несеквестируемо по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 ГПК, което да обосновава допустимост на обжалването.

1

Не е изпълнена и хипотезата на чл.435, ал.2, т.4 ГПК за отказ на съдебния изпълнител да приключи.

Дори и да е налице отказ на съдебния изпълнител, този акт не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, тъй като вдигането на запора, когато е наложен като обезпечителна мярка, какъвто е настоящия случай, се извършва от съдебния изпълнител само въз основа на влязло в сила определение на съда, на основание чл. 402, ал. 3 от ГПК.

Процесното изпълнително производство е образувано по реда на чл.

400, ал. 1 от ГПК като част от обезпечително производство с оглед превеждане в изпълнение на издадена обезпечителна заповед в производство по чл. 389 от ГПК т.е. действията на ЧСИ са извършени с оглед нормата на чл. 400, ал. 1 от ГПК и не попадат в приложното поле на чл. 435 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от ГПК не предвижда възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Такава възможност не се предвижда и в чл. 401 от ГПК, предвиждащ при налагане на обезпечителните мерки да се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440 от ГПК. Първата от тях предоставя правна възможност на трети лица да обжалват действията на съдебния изпълнител при наличието на предвидените в нея предпоставки, а втората предвижда възможността за искова защита на третите лица т.е. страните по обезпечението не могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителната мярка. Това произтича и от разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК, съгласно която съобщението на съдебния изпълнител за наложения запор дава възможност на длъжника да обжалва определението за допускане на обезпечението /в този смисъл определение 298/24.02.2011 г. по гр. д. 6/2011 г. на САС/. Поради което жалбата в частта досежно отказът да бъде вдигнат запора е недопустима.

При налагане на запор върху движима вещ като обезпечителна мярка се прилагат правилата на чл. 465 - 472 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 400, ал. 1 изр. 2 от ГПК. Поради което подлежи на съдебен контрол по реда на чл.

435, ал. 2 т. 5 от ГПК определянето на трето лице за пазач ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК. Определянето на трето лице за пазач е извършено от ЧСИ с протокол за опис на движими вещи от 05.07.2023 г.

В случая, изпълнителното производство е образувано за налагане на обезпечителните мерки, допуснати по реда на чл. 390, ал. 1 ГПК с влязло в 2 сила определение № 17715 от 20.08.2026 г., ч.гр.д. № 8831/2026 г., СГС, I-21 св, с което ее допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който ще бъде предявен от „Софтрейд 2003“ ЕООД и ЕТ „М. – А. М.“ срещу Столична община за сумата 142 044 евро – обезщетение за неправомерно ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

София, публична общинска собственост, чрез следните обезпечителни мерки: запор върху банкови сметки в търговски банки, запор върху МПС, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, запечатване на обекта и спиране на търговската дейност. Определението е потвърдено с друго под № 2970 от 01.10.2026 г., ч.гр.д. № 2652/2026 г., САС, 13 с-в. При липса за постановен по реда на чл. 402 ГПК и влязъл в сила съдебен акт за отмяна на допуснатото обезпечение, счастният съдебен изпълнител не разполага с правомощия за вдигане на наложените обезпечения.

Частната жалба срещу отказа на ЧСИ да вдигне обезпечителните мерки следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Софтрейд 2003“ ЕООД и ЕТ „М. – А. М.“ срещу разпореждане от 16.09.2006 г., изп.д. 20268410402482, ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ, район на действие СГС, с което отказва да уважи възражение вх. № 057932 от 04.09.2026 г. на длъжниците.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3