Решение № 2342 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2342 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330101651 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. В. Д. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4793, 90 лв., представляваща сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от *****г. до ****г., за която сума е издадена фактура № ***** от *****г.

Ищецът поддържа, че ответното дружество неправилно е издало процесната фактура, с която е начислило едностранно сума в размер от 4793, 90 лв. за установено неточно измерване на количество ел. енергия за електромер в имота на ищеца, намиращ се в с. М., местност „****“ № ****. Поддържа се, че ответното дружество не разполага със законово основание да осъществи едностранна корекция в сметката, доколкото между него и ищеца не съществува правоотношение. Сочи се, че при наличието на съответните предпоставки, легитимирано лице да осъществи корекцията би било дружеството, с което ищецът е встъпил в правоотношение по доставка на ел. енергия, а именно- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В тази връзка, изтъква се и че ответното дружество не разполага със съответна лицензия, предоставяща му възможност да осъществи едностранна корекция в сметката на ищеца. Поддържа, че ответното дружество не е уведомявало ищеца по какъвто и да било начин за извършената проверка, съответно потребителят или негов представител не е присъствал при извършване на проверката. Впоследствие не му е връчен и препис от съставения констативен протокол. Акцентира се върху обстоятелството, че ответникът не е 1 публикувал общи условия, съобразно които се предвижда процедура по уведомяване на клиента за извършената корекция. Възразява се, че количеството ел. енергия по процесната фактура не е реално доставено, съответно не е потребено от ищеца. Поддържа се, че операторът на мрежата е начислил служебно количество енергия на по- висока цена от определената с решение на КЕВР и за по- дълъг от предвидения в ПИКЕЕ период. Изтъква се, че потребителят не е извършвал нерегламентирани действия спрямо техническото средство за отчет и поради това не следва да носи отговорност, ако е налице неточно или непълно отчитане. Възразява се и че техническото средство за отчет е монтирано в нарушение на нормата на чл. 120 ЗЕ. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество. Оспорва се предявеният иск. Изтъква се, че е установена манипулация върху техническото средство, поради което същото не отчита количеството ел. енергия, което преминава през него.

Поддържа се и че за ответника не съществува задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Акцентира се върху обстоятелството, че действащите ПИКЕЕ легитимират именно оператора на електроразпределителната мрежа да издаде корекционна фактура.

Изтъква се и че са спазени всички изисквания при съставяне на констативния протокол. На място, служителите на ответното дружество не са успели да открият ищеца или негов представител, но са сигнализирали за установеното на спешен тел. „112”. При извършване на самата проверка е присъствал и независим свидетел. Следвайки това, препис от протокола е изпратен на адрес на ищеца и едва след това е издадена процесната фактура.

Изтъква се, че не е налице нарушение и при монтирането на техническото средство за отчетсъщото е поставено на разстояние от 45 м. от имота на ищеца, а не както последният твърди- на повече от 150 м. Моли се, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В производството по предявения иск ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, както и че е платил сумата. В случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

С определение е отделено като безспорно обстоятелството, че през периода ****г.- *****г. имотът на ищеца, находящ се в с. М., местност „*****“ № ***, ИТН *****, клиентски номер ******* е присъединен към мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца, че отвтникът не разполага с валидно правно основание да извърши преизчисление на сметка за минал период, както и становището му , че ПИКЕЕ от 02.05.2019 г. противоречат на ЗЕ, ЗЗД и ЗЗП в частта, касаеща корекция на сметки.

2

В Решение № 115 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2021 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК общият граждански съд е компетентен да ce произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол и не може да ce произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, но тази преценка следва да се извърши когато такъв акт ce противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Такава преценка може да се извършва само по отношение на индивидуалните административни актове, а не и по отношение на подзаконови нормативни актове. Съдът обаче не е длъжен да прилага подзаконов акт, който противоречи на законова разпоредба чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове и въз основа на разпоредба от подзаконов нормативен акт не може да бъде признато на право, което е отречено от разпоредбите на повисокия по степен нормативен акт.

В цитираното решение се приема, че законодателят е уредил дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране (тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим) в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 44, ал. 4 ЗЕ). Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (т. 28а, б. "а" Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти ( т. 27 ДР ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27 г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Прието е, че крайният клиент дължи заплащане на потребената 3 електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ.

В горния смисъл е и Решение № 50074 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2022 г., III г. о., в което е прието, че подзаконовата уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на норма в ЗЕ, или на друг закон, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена.

Приложимите в случая ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр. 57/2021 г.), при действието на които се е развила процесната корекционна процедура, са синхронизирани с измененията в законовата уредба. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г.) и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС. Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената и потребена електроенергия се подчинява на действащата уредба и носител на вземането е операторът на мрежата. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. Подзаконовото възлагане на вземането по корекцията на оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на норма от по-висок ранг, нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение, тъй като регулираната цена при корекция по ПИКЕЕ е занижена спрямо нормираната цена за крайния доставчик на ел. енергия за битови нужди.

Предвид гореизложеното и безпротиворечивата практика в тази насока, то неоснователни се явяват доводите на ищеца за липса на валидно правно основание за ответника да извърши преизчисление на сметката на ищеца за минал период.

Следва да се разгледат останалите възражения касаещи неспазване на процедурата по проверка и контрол.

От приетия като писмено доказателство договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД от **** г. се установява, че обекта на ищеца в с. М. е присъединен към точка от съществуваща електроразпределителна мрежа КРШ „ЗАПАД“, ТНН на БКТП „Транспортен холдинг“, з.с.

М., ниво на напрежение – битов клиент, обща присъединена мощност 13 кВ, брой на фазите – три на границата на собствеността. Приета е като писмено доказателство и проектна скица на мястото на монтиране.

От приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване се установява, че на **** г. ел. монтьори в ответното дружество са извършили проверка на процесния обект, като е налице подпис и на свидетел. Липсва подпис на клиента, като същият е отразен в протокол с трите си имена П. В. Д.. В протокола е отразено, че е извършена проверка на електромер с 4 фабричен номер ****, което се намира в табло на имотната граница, което е било заключено. В констатации проверяващите са посочили, че се установяват шунтирани вход и изход преди СТИ, при което електромерът не отчита консумираната електроенергия.

Отразено е възстановяване на схемата на свързване. Посочено е, че обектът е захранван без електромер с кабел под земя със сечение 16 кв.мм – изписана е и „0“ под „6“.