Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 23.02.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 256/2025
Вид
Решение № 63
Подписан
23.02.2026
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. П., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Н. при участието на секретаря Величка А.а като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело № 20251230100256 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р. Н. Н., с адрес в гр.

П., ул. К.“ № 6, ет. 2, ЕГН **********, против М. Е. Н., ЕГН ********** и С. И. Л., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. К.“ № 6, ет. 1.

Ищцата твърди, че 13.09.2024 г., около 11:00 ч., в гр. П., ул. „К.“ № 6, първият ответник я е обиждал с думите: „Майката ти мръсна, боклук скапан!“ и „Т., слез да я хванеш за косата тая мърша“, както и я е заплашвал, изричайки: „Ще ви разпукам, ще ви разпукам един по един – край!“. Поддържа, че на 17.09.2024 г., около 06:29 ч., в гр.

П., ул. „К.“ № 6, втората ответница я е обидила, казвайки й: „Мърша!“ и „Боклук!“.

Заявява, че на 14.01.2025 г., между 17:15 ч. и 17:30 ч., в района около кръстовището, образувано при улиците „Места“ и „Цар Иван Шишман“ в гр. П., първият ответник е осъществил физическо посегателство спрямо нея, изразяващо се в притискане на тялото й с вратата на автомобил и издърпване на ключ от ръката й. Изтъква, че от описаното поведение на ответниците е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в: уронване на честта, достойнството и доброто име – от обидите, както и страх, притеснение, психически дискомфорт и емоционален стрес – от заплахите, а също така физически болки и страдания – от телесните наранявания. Смята, че за визираните вредни последици й се полагат парични обезщетения от 4 000 лв. (2 045,17 евро) за случая на 13.09.2024 г. и 2 000 лв. (1 022,58 евро) за случая на 14.01.2025 г., дължими 1 от ответника Н., както и 1 000 лв. (511,29 евро) за обидите, отправени на 17.09.2024 г. от ответницата Л.. Иска тези суми да й бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датите на уврежданията до окончателното погасяване. Претендира и съдебни разноски.

Ответниците оспорват ищцовите претенции и молят за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че не са извършили деянията, сочени от ищцата, и съответно не са й причинили никакви вреди, поради което не дължат търсените обезщетения. Настояват, че в действителност ищцата и съпругът й – А. Н., проявяват агресия към тях и дори са си позволили да повредят тяхно имущество (превозно средство).

Съдът приема следното:

1.) По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

1.1.) Предварителни въпроси:

1.1.1.) Предявените обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединени искове са с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и уважаването им е предпоставено от кумулативната даденост на законовите изисквания, произтичащи от цитираната материалноправна разпоредба, а именно: 1/ осъществяване от ответниците на твърдените деяния (действия) спрямо ищцата; 2/ претърпяването от последната на поддържаните неимуществени вреди; 3/ причинна връзка между деянията и вредите;

4/ противоправност и 5/ вина.

1.1.2.) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

1.1.3.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцата да установи първите четири изисквания за уважаване на исковете, а на ответниците – да оборят законовото предположение за вина (чл. 154, ал. 2 ГПК).

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се извежда от анализа на събрания доказателствен материал, както следва:

1.2.1.) От медицинско свидетелство с № 34/15.01.2025 г., издадено от ЕТ „АСКЛЕПИЙ – д-р Александър Попов, ИПСИМП по хирургия“ – гр. П., се изяснява, че в 09:00 ч. на датата на издаването му ищцата е била прегледана от лекаря, който го е съставил, при което: тя е съобщила, че предния ден, около 17:30 ч., е била нападната от друго лице, като нападението е станало на бензиностанция и е включвало отнемане на ключове и затискане с автомобилна врата; обективно са били налични рана (4/1 мм) на 3-тия пръст на лявата ръка, лентовидно насиняване (7/1 см) на дясната подбедрица и синина (2/1 см) на лявото рамо. От страна на ответниците е направено оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК на верността на коментираното медицинско свидетелство, но въпреки разпределената им доказателствена тежест в тази връзка, съгласно чл. 193, ал.

2

3 ГПК, от тяхната страна не беше проведено опровергаване на доказателствената стойност на този документ.

1.2.2.) От справка, изискана от РЦ – гр. София при Дирекция „НС 112“ на МВР, ведно с приложен към нея компактдиск, съдържащ аудиозапис (прослушан в открито заседание), се констатира, че на 14.01.2025 г., в 17:06 ч., ответникът Н. е подал телефонен сигнал, чрез системата за спешни повиквания „Телефон 112“, че се намира на бензиностанция „Карелия“ – гр. П. и автомобилът му е бил ударен от друг автомобил. На записа се чуват и гласове на други лица (различни от оператора на системата), чиито реплики не са особено ясни.

1.2.3.) Съгласно писмо на началника на РУ на МВР – гр. П., на посочения сигнал, подаден от ответника Н., са се отзовали полицейските служители К. З. и Г. Б..

1.2.4.) Според писмо от Й. В. Г.ев – управител на „Карелия 2011“ ООД, стопанисващо бензиностанция „Карелия“ – гр. П., на 14.01.2025 г. на смяна в бензиностанцията са били И. Ч. и Д. Д..

1.2.5.) В хода на съдебното дирене е проведен разпит на осем свидетели – А. Н. (съпруг на ищцата), В. Т. (близка приятелка на ищцата), К. Д. (съсед на страните по делото), А. Р. (познат на ответниците), като в качеството на свидетели са разпитани още служителите на бензиностанция „Карелия“ - гр. П. – И. Ч. и Д. Д., а също и служителите на РУ на МВР - гр. П. – К. З. и Г. Б..

1.2.5.1.) От съвкупната преценка на показанията първите трима свидетели се констатира, че:

- Ответниците живеят в условията на фактическо съпружеско съжителство, като преди около 3-4 години са се нанесли в първия етаж на жилищна сграда, намираща се в гр. П., ул. „К.“ № 6, който ответникът Н. е закупил на публична продан, проведена от съдебен изпълнител.

- Ищцата и свидетелят Ал. Н. от дълги години живеят на втория етаж от същата жилищна сграда, който е тяхна собственост.

- Тъй като входът за сградата, стълбищната й клетка и дворът около нея са общи, те се ползват заедно от страните и от съпруга на ищцата.

- По повод на последното често възникват пререкания между семействата на ищцата и на ответниците, в резултат на което личните им отношения са силно влошени още от нанасянето на ответниците в жилищната сграда.

1.2.5.2.) В показанията на свидетеля Ал. Н. допълнително се съобщава, че:

- На 13.09.2024 г., докато ищцата поливала цветя в двора на дома им, а той бил в тяхното жилище, чул разправия, идваща от двора. Излязъл на терасата и видял първия ответник с ръце, стиснати в юмруци, и със забързани крачки да пристъпва към ищцата и да й говори обидни думи – „боклук“, „ще видиш сега какво ще ти направя“, както и да посяга с ръце към шията й. Забелязал още, че ищцата в 3 опит да се отбранява посегнала с маркуча, който държала в ръце към ответника Н., казвайки му: „Остави ме, остави ме!“, а същият й казал: „Боклук, ще те убия“, както и други думи, които свидетелят твърди, че не помни. След този случай ищцата се прибрала в жилището им, плачейки и треперейки, а вечерта плакала на сън, будила се често, като проблемите със съня продължили няколко месеца. Стигнало се до необходимостта ищцата да приема лекарства за успокоение, но свидетелят Н. не може да каже нито тяхното наименование, нито да посочи лекаря, който ги е предписал.

- На 17.09.2024 г., привечер, когато ищцата тръгвала за работа, била обиждана от втората ответница, с думите „боклук“ и „мърша“, при което се разплакала, като пак имала проблеми със съня – трудно заспиване и често будене. При изричането на тези обидни слова ответницата Л. била на терасата на етажа, в който живее, докато свидетелят Н. бил на терасата на неговия етаж.

- На 14.01.2025 г., около 17:00 ч., свидетелят Н. трябвало да закара ищцата до работата й, но пред и зад автомобила му, паркиран пред дома им, били разположени автомобили на първия ответник. С повече маневри от обичайното Н. успял да излезе от мястото, на което била паркирана колата му, като не е усетил да е настъпил удар между неговата кола и някоя от колите на ответника Н.. Когато свидетелят Н. и ищцата, пътувайки към местоработата на последната, вече били в района на бензиностанция „Карелия“ – гр. П., намираща при кръстовището, образувано от улиците „Места“ и „Цар Иван Шишман“, били настигнати от първия ответник, който спрял с неговия автомобил пред тях. Помежду им започнал спор, като позицията на ответника Н. била, че свидетелят Н. е ударил автомобилите му, поради което Н. издърпал контактния ключ от арматурното табло на автомобила на Н.. Тогава ищцата решила да вземе ключа от автомобила на ответника Н., пресягайки се през дясната странична врата към арматурното табло на колата на Н., при което той я затиснал със страничната врата. Ищцата успяла да извади ключа от таблото на автомобила на ответника Н., при което между тях също имало сблъсък. След този случай ищцата получила кръвотечение от пръста на едната ръка, както и синини по ръцете, по единия крак и по едната страна на гърба.

1.2.5.3.) В разпита на свидетелката В. Т. се разказва, че:

- Знае за инцидентите, станали на 13.09.2024 г. и на 14.01.2025 г., от разкази на ищцата.

- За случая от 13.09.2024 г. ищцата й споделила, че ответникът Н. я е обиждал с думите: „боклуци“, „мърши“, „селяни“, „разкарайте се от тука“, както и я заплашвал с репликите: „Ще Ви унищожа!“, „Ще Ви премахна!“.

- За случая на 14.01.2025 г. ищцата й е разказала, че с ответника Н. са имали спор за паркиране, при което помежду им е възникнал скандал, който се е развил при бензиностанция „Карелия“ – гр. П.. Ищцата е споделила, че Н. тогава я е затиснал с автомобилна врата, като по-късно свидетелката Т. е видяла синини по 4 тялото на първата, в областта на ръката и крака.

- На 17.09.2024 г., около 06:00 ч. – 06:30 ч., докато свидетелката Т. чакала ищцата за работа пред дома й, Т. видяла ответницата Л., която била на терасата на нейното жилище, и чула как същата обижда ищцата, казвайки й: „Мършо, боклук, ще заключваш на село вратата, а не тук!“. Тогава Т. била с друг човек, при когото тя и ищцата трябвало да работят този ден. От думите на Л. ищцата споделила, че се чувства обидена и засрамена, тъй като те били чути и от човека, при когото трябвало да работи. През целия ден, докато Т. и ищцата били заедно, ищцата била неспокойна и казвала, че я е страх от ответниците.

1.2.5.4.) В показанията на свидетеля К. Д. се сочи, че:

- Той живее срещу жилищната сграда, обитавана от страните по делото, като къщата му се намира на отсрещната страна на улицата.

- На 13.09.2024 г. около 11:00 ч. Д. видял ищцата до полива цветя на двора, когато първият ответник се прибрал от някъде и съответно двамата се засекли на двора. Тогава ответникът Н. отишъл при ищцата и й поискал обяснения „защо се държат така“, а ищцата насочила маркуча, с който поливала към него, и обляла цялото му тяло с вода.

- Свидетелят Д. изобщо не е чул ответникът Н. да заплашва или обижда ищцата, нито да й посяга физически, но е забелязал как тя двукратно го е ударила с маркуча по тялото.

- Д. се е намирал на около десетина метра от мястото, на което са се развили събитията, за които свидетелства, и е имал директна видимост.

- Свидетелят Д. не разговаря с ищцата и със свидетеля Н., защото в миналото Н. го е псувал, но понастоящем помежду им няма спорове и конфликти.

1.2.5.5.) От показанията на свидетеля А. Р. става ясно, че:

- Той е наблюдавал от около 25-30 метра инцидента, случил се между ответника Н., ищцата и свидетеля Н. на 14.01.2025 г., в района на бензиностанция „Карелия“ – гр. П..

- Тогава Р. разбрал, че между посочените лица се спори за удар между автомобили, като ищцата се е опитала на вземе ключовете от колата на Н., псувала го е „на майка“ и е отправяла клетви към семейството му.