Решение № 124 от 20.05.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. ЛЕВСКИ, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20264410100092 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „Креди Йес“ ООД ЕИК ****, седалище й адрес на управление: ****, представлявано от Вл. И., чрез пълн. юрк. К. К., против: С. Д. П. ЕГН **********, от ****.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2025г. С. Д. П. е издала запис на заповед в полза на „Креди Йес“ ООД ЕИК****. Издаденият запис на заповед отговарял на формалните изисквания на закона. Съставен бил в предвидената от закона писмена форма, в него нямало зачерквания, добавки или поправки.

Съдържанието му отговаряло на изискванията на чл.535 ТЗ и ТР№1/28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС за задължителните за този вид менителничен ефект реквизити. Подписът на издателя бил положен собственоръчно, ангажирайки го като автор на записа на заповед с всички юридически последици от това. Ценната книга била с падеж „на предявяване“, като същата била предявена за плащане на издателя на дата 28.10.2020г.

Записът на заповед, посочен по-горе, представлявал редовен от външна страна документ, удостоверяващ паричното вземане инкорпорирано в него. Същият представлявал законосъобразно основание за пораждане на вземане в тежест на издателя му.

Записът на заповед, въз основа на който била издадена заповедта за изпълнение по образувано ч.гр.д. №1853/2025г. по описа на PC Хасково, обезпечавала конкретно каузално правоотношение, а именно: Договор за 1 паричен заем № 327293 сключен между „Креди Йес“ ООД, като заемодател и С. Д. П., като заемател.

На дата 15.07.2025г. ищецът подал заявление на основание чл.417 ГПК, като на основание така подаденото заявление било образувано ч.гр.д.

№1853/2025г. на PC-Хасково. Във връзка с депозираното заявление съдът издал Заповед за изпълнение, с която разпоредил С. П. да заплати на „Креди Йес“ ООД сумата от 180,69 лв. и 75,00 лв. разноски общо за ДТ и за юриск. възнаграждение, ведно със законна лихва, считано от 15.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа на издадените по посоченото по-горе дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 11352025 по описа на ЧСИ Цветозар Найденов.

В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение, предвид което за „Креди Йес“ ООД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Искането е съдът да признае за установено по отношение на Е. Г. П.

ЕГН ********** с пост. и настоящ адрес: ****, че същата дължи на „Креди Йес“ ООД ЕИК**** сумата 180,69 лева, представляваща частично задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по ЧГД №1853/2025г., деловодни разноски в общ размер на 75,00 лева - заплатена държавна такса и за юрк. възнаграждение.

Претендират се направените от Креди Йес“ ООД, представлявано по пълномощие от юрисконсулт, в настоящото производство деловодни разноски, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени доказателства.

Съдът е оставил без движение исковата молба, тъй като заявеният петитум не съответства на въведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства.

Ищецът е депозирал уточняваща молба, с която иска съдът да признае за установено по отношение на С. Д. П. ЕГН********** от ****, че същата дължи на „Креди Йес“ ООД ЕИК**** сумата 180,69 лева, представляваща частично задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по ЧГД №1853/2025г., деловодни разноски в общ размер на 75,00 лева - заплатена държавна такса и за юрк. възнаграждение.

Моли, въпреки че настоящият иск е установителен, с оглед евентуално направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, което би било осъдително по своя характер, да бъдат задължени същият и евентуално упълномощения от него по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN/, като в случай, че откажат предоставянето на тази информация. Молят да бъдат уведомени, че дружество „Креди Йес“ ООД като институция по чл. 56а ал.3 от ЗКИ с 2 електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър, която информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от ищеца единствено и само с цел изпълнение на задължения по влязлото в сила съдебно решение по настоящето съдебно производство и евентуалното възстановяване на суми, които са в резултат на съдебното решение на ответника, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари. С оглед реципрочност на направеното искане предоставя банковата сметка на дружество „Креди Йес“ ООД, по която ответникът може да плати евентуално присъдена сума - IBAN:

****, като тази информация следва да бъде използвана от страните по делото, само и единствено с оглед изрично посочените по-горе цели.

Възразява против размера на евентуално претендирано от процесуалния представител на ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да се съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС разбиране (Решение от 25.01.2024 г. по С-438/22, Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО), че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба №1/2004г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт. Не следвало да се прилага посочената Наредба при определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, а съдът при определяне на възнаграждението следвало да вземе предвид следните критерии - фактическата и правна сложност по делото /в случая липсвала такава/; обема на извършената от представителя защита; защитавания материален интерес; липсата на отклонения от обичайното развитие на процеса /нямало насрещни искове, няма обратни искове и пр./ В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на пълномощника на ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер.

Счита, че подписаната запис на заповед от ответницата не е породила действие. Същата обезпечавала изпълнението на договор за паричен заем №327293, който е изначално бил недействителен. От представените документи с исковата молба, можело да се установи, че на 07.01.2025г. между ответницата и ищцовото дружество бил сключен Договор за паричен заем №327293, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 800 лева за срок от 5 месеца. В договора било посочено, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с месечен лихвен процент 4.200 % /чл.3, ал.7 от договора/. Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 64.432 % /чл.3, ал.5 от договора/. В 3 чл.3.4, ал.5 от Договора, изрично било посочено че в ГПР не се вземат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Чл.3, ал.12 от Договора предвиждал, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 1270 лева, което не съответствала на посоченото в чл.3.3. от договора. В приложения към договора погасителен план били посочени 5 дължими вноски по кредита, като вноската без неустойка била в размер на 180,71 лв., а вноската с неустойка - 254 лв. След елементарно математическо пресмятане било видно, че 5 вноски по 180,71 лв. /вноски без неустойка/ се равнявали на обща сума от 903,55 лв. В изрично посочената в чл. 3 ал.12 обща сума за плащане от 1270.00 лева не били включени само заемната сума от 800 лв. и договорната лихва, т.е. предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение изначално била приета като дължима сума с договора и нейното включване при изчисление на ГПР било задължително. В случая неустойката за непредставяне на обезпечение по договора се явявала скрито възнаграждение, свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Макар и да няма яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, то самата разпоредба на чл. 3. 4., ал. 3 от договора показвала, че неустойката не е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на кредита и договорната лихва, били достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не бил действително прилаганият. С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително щял да надхвърли този, посочен в договора за кредит. При използване на общодостъпния калкулатор за изчисление на ГПР по бързи кредити се установявало, че при посочените в настоящия договор ГПР би бил 605,76%. Налагал се извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, посочен в Договора, кредитодателят нарушавал посочената законова разпоредба и въвеждал потребителя в заблуждение. Всеки разход, невключен при изчисляване на ГПР, но представляващ възнаграждение на кредитора, представлявал нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което водело до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР, което от своя страна влечало недействителност на договора - решение на СЕС/21.03.2024г. по дело С-714/22, както и в цитираната съдебна практика.

Навежда довод, че предвид посочената недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК кредитополучателят дължал само чистата сума по договора - 800 лв. Твърди се, ответницата е заплатила по договора 4 погасителни вноски от по 254 лв. – или общата сума от 1016 лв., при което била надплатила с 216 лв. дължимата чиста сума по договора за кредит.

Предвид посоченото надплащане, заявява, че претендираната от Кредитора сума от

180,69 лв. е изцяло недължима и искането е неоснователно.Недължими били и претендираните от ищеца суми за законна лихва и за разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли 4 предявените искове.

Претендира направените деловодни разноски, както в настоящото така и в заповедното производство. Моли на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да бъдат присъдени на адвокат Й. В. М., за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ответник, адвокатско възнаграждение, определено от съда.

В случай, че не се явят в първото по делото заседание, моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Съдът приема за установено, че между ответницата и ищцовото дружество „Креди Йес“ е сключен Договор за паричен заем №327293 от 07.01.2025г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит, при следните параметри: сума на кредита – 800 лв.; срок на кредита – 5 месеца. Според договора за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредидотателя възнаградителна лихва с месечен лихвен процент 4,200%, Размер на вноската без неустойка – 180,71 лв.; ГПР – 64,432%. В договора е посочено, че при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при изпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем, евентуално начислената неустойка по чл.6, ал.1 от договора.