Решение № 262469 от 24.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 24.07.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1609/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 14218/04.02.2019 г. (подадена по пощата на 01.02.2019 г.), уточнена с молба от 17.04.2019 г. (л. 35 от делото), с молба от 05.02.2020 г. (л. 445 и сл.) и в открито съдебно заседание на 08.06.2020 г. (л. 477 и сл.), предявена от И.К.Б., с ЕГН: **********, В.В.Ц., с ЕГН: **********, и В.В.Ц., с ЕГН: **********, последните двама действащи чрез своята майка и законен представител И.К.Б., с ЕГН: **********, и тримата с адрес: гр.

Перник, кв. „******, против УМБАЛ „Ц.Й.- И.” ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***- „Оборище“, ул. „******8.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на В.Ц. Б., с ЕГН: **********, починал на 03.02.2014 г., като И.К.Б. била негова съпруга, а В.В.Ц. и В.В.Ц. – негови деца.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2013 г., поради леко пожълтяване на склерите („бялото“ на очите) и болки в дясното подребие, В. ***, където му било извършено ехографско изследване и бил насочен към УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД. На 06.01.2014 г., В. Б.бил хоспитализиран в Отделението по „Коремна хирургия“ на УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, със същите оплаквания: пожълтяване на еклерите и болки в дясното подребие. Б.бил приет за лечение в болницата от д-р Д.В., който бил и негов лекуващ лекар. На 07.01.2014 г. на В. Б.бил извършен ЯМР, чийто резултат бил: „в лумена на хепатикохоледохът се установяват множество дефекти в изпълването с диаметър до 7 мм обтекаема холедохолитиаза. Ентрапанкреатичната част на холедоха е неравномерно стеснена, а самата глава на панкреаса е с увеличени размери - до 60 мм в аксилната равнина“. На същата дата - 07.01.2014 г., на В. Б.били назначени нови кръвни изследвания, които освен завишените показатели на резултатите от 06.01.2014 г., показали и завишени лимфоцити - 44.8 (при норма до 40).

На 10.01.2014 г. били направени нови кръвни изследвания, резултатите от които показали: Повишени левкоцити - 11.9, гранулоцити също повишени -10.2 (при норма до 8.10), повишена амилаза - 497 (при норма до 125). В исковата молба се сочи, че при заболявания или увреждания на панкреаса (задстомашната жлеза) или слюнчените жлези се освобождава амилаза, както и че при тези резултати за първи път се вижда изследване на амилаза, характерно за проблем с панкреаса. На същата дата - 10.01.2014 г., според документите в 17.05 часа, а реално 4 часа по-рано, на В. Б.била направена папилосфинктеротомия. Тази инвазивна интервенция била извършена от проф. д-р Б.В.— началник на Клиниката по гастроентерология, като в Ендоскопския протокол за папилосфинктеротомията от 10.01.2014 г. фигурирали още двама лекари - д-р Г.и д-р М..

Ищците твърдят, че при тази интервенция е бил пробит дванадесетопръстника, което е довело до неспиращо кървене и до развитието на остър панкреатит. След 7-8 часа след интервенцията, дежурният хирург - д-р Б., констатирал свободен газ и извършил спешна лапаротомия с цел да спре кървенето от дванадесетопръстника. Въпреки, че успял да намери източника на кървене, приключил операцията и затворил корема. В. Б.бил върнат в „Хирургично отделение“ непоносими болки. В 22.00 ч. на същия ден, д-р С.извършила преглед и установила болки в дясно и при най-малкия допир. Извършените изследвания (ехограф и рентген на бял дроб, образна рентгенография на корем) показали: жлъчен мехур - прегънат и с конкременти, Панкреас - увеличен, с нехомогенна структура и неясни граници, „свободен газ под двата диафрагмални купола”.

На

11.01.2014 г., в 0.30 ч., дежурният екип на Отделението по „Хирургия“ (д-р В.Б. и д-р Ц.С.) извършили „Перитонеална промивка“, за което бил съставен оперативен протокол №14622, в който била описана и „холецистектомия“ - махане на жлъчката.

Тази операция довела до усложнения, настъпили в следващите 5 дни и до непоправими увреждания на В. Б., които не могли да бъдат отстранени на 16.01.2014 г. и последвалите още 8 операции. През следващите дни, кръвните и биохимичните показатели на Б.се влошавали още повече. Кръвотечението в дванадесетопръстника продължавало, жлъчните киселини продължили да се изливат там и заедно със солната киселина от стомаха се формирали хематинни материи и коагулуми, които пречели на нормалното функциониране на органи. Развили се следните усложнения: инерстициален и алвеоларен белодробен оток, белодробен тромбоемболизъм в съдове от среден и малък калибър, дисциркулаторни кръвоизливи, двустранен хидроторакс (1 л. в дясна плеврална кухина и 200 мл. левостранно), остра некроза на бъбречни тубули, оток на мозъка и лептоменингите.

На

03.02.2014 г., В.Ц. Б.починал.

Ищците твърдят, че причина за смъртта на Б.е неправилната диагностика и лечение, извършена от лекари при ответника.

Сочат се конкретно следните нарушения:

- на

10.01.2014 г. излишно и неправилно е била извършена папилосфинктеротомия, която предизвикала всички усложнения - пробив на дванадесетопръстника, кървене, панкреатит, без доказано наличие на „камък“ в жлъчен канал, без впръскване на контрастно вещество и под рентгенов контрол с „Ц“-рамо при извършване на ендоскопската папилотомия и последвалата след часове спешна операция на 11.01.2014 г.

Гастроентерологът проф. д-р В.е трябвало да се запознае с разчитането на ЯМР от 07.01.2014 г., и след като види, че липсва подпис на лекар, разчел изследването, да поиска повторно изследване - къде точно се намира вероятния камък в жлъчните пътища. Същият изобщо не извършил физикален преглед лично преди папилотомията, за да изясни дали планираната ЕПТ от хирурзите е единствения възможен метод на инвазивно лечение.

Твърди се, че В. Б.е починал, вследствие перфорация на дуоденума от проф.В.и последвала неадекватно оказана медицинска помощ - извършени девет операции от страна на лекуващите го лекари-хирурзи: д-р В.Б., д-р Ц.С., д-р Я.А., д-р Д.В., доц.д-р Н.П., д-р Г.Ж.и началник-клиника акад. д-р Д. Д..

- неадекватен микробиологичен мониторинг;

- установените животозастрашаващи бактерии в различни органи и системи на В. Б.не са правилно лекувани етиологично и наред с неправилното инвазивно и хирургично лечение, допълнително са довели до полиорганна недостатъчност и смърт

- с операцията на 11.01.2014 г. не е бил отстранен пробива на дванадесетопръстника, същата не е била изчерпателна, тъй като не открива източника на получените газове под диафрагмата и къде е перфорацията на дванайсетопръстника и пробивът не е „зашит“, а това е станало едва на 16.01.2014 г.;

- след операцията на

11.01.2014 г. до 16.01.2014 г., не са извършени нови образни изследвания, контролни, Ехо-графии, ЯМР, КТ, както и допълнителни клинико-лабораторни изследвания, които да потвърдят отстраняването на пробива след първата операция или да покажат очакваното развитие на инфекцията и констатираните по-късно на 16.01.2014г. усложнения, които се оказва, че са фатални;

- закъсняла ревизираща операция - едва на 16.01.2014 г., след която са му извършени още безуспешни осем операции;

- неадекватност при извършване на образните изследвания и тяхното правилно разчитане;

- липсата на информирано съгласие за лечението на В. Б., което да е подписано от него или от неговата съпруга;

Ищците твърдят, че записаното в някои от медицинските документи не е вярно, че същите са преправени, както и че В. Б.е следвало да бъде хоспитализиран в отделение по „Гастроентерология“.

Твърдят, че не е извършено и необходимото наблюдение, образни и клинико-лабораторни изследвания, необходими и задължителни прегледи и консултации, за да се отчетат продължаващите усложнения, в резултат на пробива на дванайсетопръстника и да бъдат отстранени причините, предизвикали перитонита, който е констатиран рано сутринта на 11-ти януари 2014 г. и не е отстранен до 14:00 ч. на 16.01.2014 г. от екипа на доц. П., който констатира в Оперативния протокол реално настъпилите увреждания, в резултат на неправилно консервативно, инвазивно и оперативно лечение от 06.01. до 16.01.14 г. Същият лекар е ръководител на екипа, който основно извършва и последвалите осем операции - без успех, до смъртта на В. Б.на 03.02.2014 г. В исковата молба се твърди, че извършените от лекарите при ответника действия не са съобразени с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените медицински стандарти и с основните принципи на правото на медицинска помощ-своевременност, достатъчност и качество. В резултат на описаната неадекватна лекарска намеса, ищците са загубили най-близкия си човек. Ищцата И. и починалият В. били силно привързани един към друг. Обичали се и се подкрепяли във всичко, имали силна емоционална и духовна връзка помежду си и живеели в разбирателство заедно в едно домакинство, грижили се и си помагали, били едно сплотено и задружно семейство. Отношенията помежду им са били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. В. Б.бил добър и любящ съпруг и баща, който неотлъчно бил до семейството си. Двамата съпрузи очаквали второто си дете, когато настъпила неочакваната смърт на В. Б.. И.Б. понесла изключително тежко загубата на своя съпруг.

Към датата на смъртта на В., И.Б. била бременна в седмия месец с второто им дете - В.В.Ц., което не познавало баща си. И.Б. станала напрегната, неспокойна, изпитвала силно чувство на тревога и страх, имала нарушения в съня и апетита. Изживените страдания, емоционалната скръб и тъгата от загубата на толкова близък човек изпълнили ежедневието й. Тя щяла да скърби и да изпитва болка до края на живота си. Децата били безвъзвратно лишени от бащина обич, подкрепа и закрила. Тези тежки и отрицателни емоции никога нямало да отшумят.

Ищцата И.Б. претърпяла и имуществени вреди в размер на 4150 лева, представляващи разходи, направени в периода от 16.01.2014 г. до 03.02.2014 г., за памперси (на цена между 25 лв. и 30 лв.), мокри кърпички и разтвор за възстановяване и поддържане „Хуман албумин“ (на цена около 130 лв.), които били необходими за лечението на В.Ц. Б..

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати:

- на И.К.Б.: сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4150 лева - – обезщетение за имуществени вреди, - на В.В.Ц.: сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и - на В.В.Ц. – сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и Сумите за обезщетения за неимуществени вреди се претендират ведно със законната лихва, считано от 03.02.2014 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът УМБАЛ

„Ц.Й.- И.” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на ищците, че по време на лечебния процес са били допуснати редица грешки, които в съвкупност са довели до смъртта на пациента В.Ц. Б.. Излага съображения, че исковата молба била изпълнена с невярна, изкривена информация, тълкуване на факти от Историята на заболяването /ИЗ/ на пациента Б. Б.по начин, създаващ впечатление за невярно водена документация, неправилно лечение, неточен и неправилен диагностичен процес и цялостно поведение с цел злепоставяне на лекарите от УМБАЛ „Ц.Й.- И..

Направени били необосновани тълкувания и погрешни заключения, че пациентът В. Б.не е получил необходимата и адекватна медицинска помощ. Информацията, на която се основавала исковата молба, била неточна, объркваща, подвеждаща и говорела за непознаване на съответната патология, нейната диагностика и съвременно лечение. Давало се мнение и съвети за показанията и начините за извършване на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография /ЕРХПГ/ и ендоскопска папилосвинктеротомия /ЕС/ - високо специализирана ендоскопска процедура, извършвана от малцина специалисти в България.

В отговора на исковата молба се сочи, че действително, В. Б.е постъпил на 06.01.2014 г., в Клиника по хирургия на УМБАЛ “Ц.Й.– И.“, през спешно отделение с оплаквания от болка в корема, пожълтяване на еклери и кожа и потъмняване на урината, температура /Т/ до 38 - по данни от снетата анамнеза. Диагнозата, при приемането била „Холангит“ (Възпаление на жлъчните пътища), и се основавала на:

Разпечатката съдържа 46 от 498 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/440be788-8b1f-4802-aba8-7f1768a5eda6